Рационално решение

Рационалното решение представлява последователност от процедури по събиране, анализиране и оценка на информацията.Тези процедури ще осигурят изборът на вариант на поведение, който най-ефективно задоволява предварително определената цел на решението.Количествените данни, които се събират стъпка по стъпка , получени чрез наблюдение, статистически анализ или моделиране, се използват за извършването на дългосрочни решения.Наблюдава се максимална или пълна рационалност, която предполага наличието на три условия:

• Перфектна информация – това значи вземащия решението да разполага с цялата необходима информация , при това напълно достоверна;
• Само един критерии на избор на решението;
• Използване единствено на строго логична процедура при избора;

Качества на необходимата за вземане на рационални управленски решения информация

Основните качества за вземане на рационални управленски решения са най-малко три, но същевременно са интегрирани, т.е действат взаимно.

• Релевантност( съответност) ;
• Навременност;
• Максимална обективност;

Като цяло мениджмънта винаги е склонен да загуби част от точността и прецизността на получаваната информация , за сметка на нейната навременност, т.е. това означава по-добре приблизителна информация, но навреме, отколкото точна, но ненавременна. Една информация е обективна когато се получава в резултат на измервания и изчисления. Една информация ще има субективни качества, ако се получава в резултат на оценка, т.е. за да бъде една информация максимално обективна нейното получаване следва да е повече вследствие на измерване и изчисление и по-малко на субективни оценки.

Модел на рационалните решения

Моделите за вземане на рационални решения включват когнитивните процеси , при които всяка следваща стъпка е логическа последователност на предишната. Когнитивното е базирано на идеята за обмислянето и отсяването на алтернативите, за да се достигне до възможно най-добрия резултат. Има различни видове рационални решения и броя на моделите използвани в решенията е строго индивидуален и различен за всяко отделно такова решение.Някои хора приемат, че вземането на решения е еквивалентно на решаването на проблеми. Някои решения обаче не са проблемно ориентирани и това е показано при описанието на общите насоки на рационалния модел по-долу.Стъпките ,които се прилагат са:

• Определяне на положението и вземане на решение;
• Определянето на важните критерии за процеса и резултата;
• Премисляне на всички възможни решения;
• Изчисляване на последствията от взетите решения и съпоставянето им с благоприятния изход от тях;
• Избиране на най-добрата алтернатива;

Сравнението често се извършва чрез попълването на формуляри и брошури, които имат много имена – таматрица на решение ; мрежа на решения; изборна матрица ; форма за оценка на критериите и други. Относително значение се придава на всеки един критерий и възможностите се оценяват по всеки от критериите и съответно най-високата „побеждава”.

Структури и фази на управленското решение

Фазите на управленското решение могат да бъдат разграничавани от гледна точка последователност]та, която то следва. Това става в следните четири момента:

1. Дефиниране на проблема
2. Дефиниране на възможните алтернативи
3. Оценка на алтернативите
4. Избор на една от алтернативите (Избор на решение)

Може би най-важната фаза е дефинирането на проблема. Неправилно дефинирания проблем предварително обрича на провал взетото решение.Не по-малко важна е способността на мениджмънта да разкрива и прозира алтернативите. Това най-вече зависи от компетентността му, от информационните бази данни,с които той разполага, и не на последно място от неговия талант да генерира идеи.