Разлика между версии на „Иновация“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
(Нова страница: Иновацията ([http://bg.wikipedia.org/wiki/Латински_език латински]: novatio) е употребата на нови идеи, процес...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Иновацията ([http://bg.wikipedia.org/wiki/Латински_език латински]: novatio) е употребата на нови идеи, [[процес]]и, [[стоки]], [[услуги]] и практики по повече или по-малко | + | [[Image: inovaciq.png|thumb|right|alt=Innovation.|Иновация]] |
| + | '''Иновацията''' ([http://bg.wikipedia.org/wiki/Латински_език латински]: novatio) е '''употребата на нови идеи, [[процес]]и, [[стоки]], [[услуги]] и практики''' по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на [[наука]]та и/или теxниката. | ||
| + | ==Същност== | ||
| − | + | [[Термин]]ът иновация произлиза от латинското „novatio“, и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“. Самото понятие innovation се появява за първи път в научни изследвания през 19 в. Нов живот понятието получава в началото на 20 в. в научните трудове на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, който описва нововъведенческите процеси като “създаване на нови комбинации” или изменения в развитието на [[пазар]]а и производството. Според [[Шумпетер]] под понятието “нововъведение” се разбира изменение с цел да се внедрят и използват нови видове потребителски стоки, нови производствени и транспортни средства, пазари и форми на организация в производството. Крайният резултат от процеса е създаване на нов [[продукт]], [[услуга]], [[процес]] или форма на организация. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[ | ||
Иновацията може да се опише по-добре от позициите на търсенето като [[фактор]], който изменя ценностните характеристики и равнището на удовлетворение, които получават [[клиент]]ите от предлаганите [[продукт]]и. Аналогични процеси протичат и в социалната и икономическа сфера. Пример са така наречената покупателна сила, която става много важен [[ресурс]] в [[икономика]]та, тъй като я преобръща от насочена към предлагането в ориентирана към търсенето. Тази покупателна сила е внесена от новатор-[[предприемач]]. В основата на всяка иновация винаги лежи идея за промяна, която може да повиши производителността в дадена сфера -понякога научно откритие или [[изобретение]]. За да започне този процес е необходимо фокусиране върху нужната полезност на идеята и пътят за нейната реализация. Внедряването на идеята в практиката е най-важния, но и най-сложен етап, който може да прекъсне иновационния процес. За успешното реализиране на една иновация са необхoдимо още обществена потребност и разбиране на новото; инициатива и упорита личност или група хора-[[предприемач]]и, които да движат процеса; подкрепа от страна на ръководството; подходяща организационна среда; достатъчно [[ресурс]]и (време, средства) и т.н. | Иновацията може да се опише по-добре от позициите на търсенето като [[фактор]], който изменя ценностните характеристики и равнището на удовлетворение, които получават [[клиент]]ите от предлаганите [[продукт]]и. Аналогични процеси протичат и в социалната и икономическа сфера. Пример са така наречената покупателна сила, която става много важен [[ресурс]] в [[икономика]]та, тъй като я преобръща от насочена към предлагането в ориентирана към търсенето. Тази покупателна сила е внесена от новатор-[[предприемач]]. В основата на всяка иновация винаги лежи идея за промяна, която може да повиши производителността в дадена сфера -понякога научно откритие или [[изобретение]]. За да започне този процес е необходимо фокусиране върху нужната полезност на идеята и пътят за нейната реализация. Внедряването на идеята в практиката е най-важния, но и най-сложен етап, който може да прекъсне иновационния процес. За успешното реализиране на една иновация са необхoдимо още обществена потребност и разбиране на новото; инициатива и упорита личност или група хора-[[предприемач]]и, които да движат процеса; подкрепа от страна на ръководството; подходяща организационна среда; достатъчно [[ресурс]]и (време, средства) и т.н. | ||
| + | ==Видове== | ||
| + | Най-разпространената класификация е според областта на действие. Според нея иновациите се подразделят на 4 големи групи: | ||
| + | * Продуктова иновация - нововъведения под формата на [[продукт]]и с променени или нови характеристики, включително от нови материали, с нови функции и т.н. Такъв вид иновация се прави, за да задоволява по-добре съществуващите потребности по отношение на функционалност, безопасност, надеждност, производителност, икономичност. | ||
| + | * Технологични иновации - нововъведения под формата на изменения, подобрения на производствените [[процес]]и или нови производствени технологии. Този вид иновация най-често повишават производителността, намаляват разходите за труд и материали, стабилизира и повишава [[качество]]то на продуктите. Технологичните иновации са свързани с продуктовите, защото много често приетите нови идеи за продуктите налагат изменения на производствения процес. | ||
| − | + | * [[Пазар]]ни, [[маркетинг]]ови иновации - нововъведения под формата на изменения в начина на продажби, в обслужването, насочване към нови клиенти и пазари. Този вид иновация най- често се свързва с откриването на нови [[пазар]]и, намирането на нови [[пазар]]ни нишки, нови региони за реализация на продукцията, използване на нови начини за рекламно въздействие, нови правила за ценови отстъпки. | |
| − | + | * Организационно-управленски иновации - нововъведения под формата на изменения в организационните структури, взаимовръзките, правата и отговорностите, в методите за управление на предприятията, във взаимоотношенията индивид-организация. Този вид иновация обикновено цели засилване адаптивността, гъвкавостта и възприемчивостта на фирмите към промяната на околната среда, създаване и реализация на нова фирмена среда и култура, насочена към постоянно усъвършенстване и др. Важна роля придобиват напоследък социалните и екологичните иновации, които са особен вид организационно-управленчески иновации. Това е свързано с повишените потребности на качествена продукция на обществото и обществената атаката към фирмите-производители, увеличаването на тяхната отговорност, както за своите служители и клиенти, така и за запазване на околната среда. | |
| − | |||
| − | + | Друга клафисификация е според степента и характерара на изменение. Според този вид класификация иновациите се делят също на 4 групи: | |
| − | + | * Радикална - нововъведения, които представляват коренна промяна на съществуващия [[продукт]], [[ технология]], организация или водят до поява на нови неща без аналог досега. Радикалните иновации обикновено са свързани с голям риск, значителни разходи и неопределени приходи. | |
| − | + | * Приложни (компилационни) - нововъведения, които са добро съчетание от пренасяне на комбинация от използвани елементи върху нови обекти. Те са свързани с малки [[разход]]и, но обещават големи [[приход]]и. | |
| − | + | * Добавени - традиционните масови иновации, свързани с усъвършенстванията най-вече на [[продукт]]и, услуги, запълване на малки [[пазар]]ни участъци. Те са съпътствани с неголеми по размер разходи, като имат неголеми приходи. | |
| − | + | * Псевдоиновации - залъгващи нововъведения, имитиращи полезни промени в продукти, услуги, пазарни условия. Понякога те могат да доведат до влошаване на [[качество]]то на новия продукт в сравнение с базовия. | |
| − | |||
| − | + | В зависимост от причината, която ги е породила иновациите могат да бъдат: | |
| − | + | * Теглени - Това са иновации, предизвикани от засилени потребности на клиентите, обществото или на производството. Те се раждат обикновено в резултат на пазарни проучвания или технически анализ на тесните места в производството. | |
| − | + | * Тласкани - Това са иновации, предизвикани от естествения ход на научното-техническия прогрес, които имат своя вътрешна логика на развитие и сами създават нови обществени потребности. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Според подтика за тяхното извършване иновациите могат да се разделят на: | Според подтика за тяхното извършване иновациите могат да се разделят на: | ||
| − | + | * Иницирани - свързани със стремежа за изпреварване на конкурентите, със създаване на определени предимства за фирмата. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | * Принудителни - нововъведения, които се правят в стремежа за оцеляване или за договаряне на изпреварили [[конкурент]]и, както и поради модни или др. външни съоръжения, нормативни изисквания и др. | ||
==Източници на иновации== | ==Източници на иновации== | ||
| Ред 57: | Ред 51: | ||
Ще разгледаме два вида класификации: | Ще разгледаме два вида класификации: | ||
| − | + | ||
| + | Според благоприятните възможности, които създават по класификацията на Дракър: | ||
Според благоприятните възможности, които създават, Дакър групира източници в 7 основни направления. Първите 4 източника са в рамките на фирмата, [[отрасъл]]а и непосредственото им обкръжение, без значение дали това е [[бизнес]] предприятие или обществена институция. Последните 3 източника включват измененията извън предприятието и [[отрасъл]]а. Това са: | Според благоприятните възможности, които създават, Дакър групира източници в 7 основни направления. Първите 4 източника са в рамките на фирмата, [[отрасъл]]а и непосредственото им обкръжение, без значение дали това е [[бизнес]] предприятие или обществена институция. Последните 3 източника включват измененията извън предприятието и [[отрасъл]]а. Това са: | ||
| Ред 68: | Ред 63: | ||
* измененията в общественото възприятие | * измененията в общественото възприятие | ||
* ново знание | * ново знание | ||
| − | |||
| − | |||
| + | Според формалния източник на инфoрмация | ||
| − | + | Това са клиентит, конкурентите, собствени източници (изследване, идеи на сътрудници). | |
| − | + | ==Вижте още== | |
| − | Франсис Галтон | + | *[[Франсис Галтон]] |
| − | + | *[[Логистична функция]] | |
| − | Логистична функция | + | *[[Управление на риска]] |
| − | + | *[[Едуард Де Боно]] | |
| − | Управление на риска | + | *[[Ефективност на управлението]] |
| − | + | *[[Иновативност]] | |
| − | Едуард Де Боно | + | *[[Видове прогнозиране]] |
| − | + | *[[Ефективност]] | |
| − | Ефективност на управлението | + | *[[Екип]] |
| − | + | *[[Мениджмънт]] | |
| − | Иновативност | + | *[[Контролинг]] |
| − | + | *[[Изследователски метод]] | |
| − | Видове прогнозиране | + | *[[Фирма]] |
| − | + | *[[Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции]] | |
| − | Ефективност | + | *[[Маркетинг]] |
| − | + | ==Източници== | |
| − | Екип | + | ==Външни препратки== |
| − | + | [[category:Икономикс]] | |
| − | Мениджмънт | ||
| − | |||
| − | Контролинг | ||
| − | |||
| − | Изследователски метод | ||
| − | |||
| − | Фирма | ||
| − | |||
| − | Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции | ||
| − | |||
| − | |||
Версия от 16:08, 2 януари 2013
Файл:Inovaciq.png
Иновация
Иновацията (латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката.
Същност
Терминът иновация произлиза от латинското „novatio“, и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“. Самото понятие innovation се появява за първи път в научни изследвания през 19 в. Нов живот понятието получава в началото на 20 в. в научните трудове на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, който описва нововъведенческите процеси като “създаване на нови комбинации” или изменения в развитието на пазара и производството. Според Шумпетер под понятието “нововъведение” се разбира изменение с цел да се внедрят и използват нови видове потребителски стоки, нови производствени и транспортни средства, пазари и форми на организация в производството. Крайният резултат от процеса е създаване на нов продукт, услуга, процес или форма на организация.
Иновацията може да се опише по-добре от позициите на търсенето като фактор, който изменя ценностните характеристики и равнището на удовлетворение, които получават клиентите от предлаганите продукти. Аналогични процеси протичат и в социалната и икономическа сфера. Пример са така наречената покупателна сила, която става много важен ресурс в икономиката, тъй като я преобръща от насочена към предлагането в ориентирана към търсенето. Тази покупателна сила е внесена от новатор-предприемач. В основата на всяка иновация винаги лежи идея за промяна, която може да повиши производителността в дадена сфера -понякога научно откритие или изобретение. За да започне този процес е необходимо фокусиране върху нужната полезност на идеята и пътят за нейната реализация. Внедряването на идеята в практиката е най-важния, но и най-сложен етап, който може да прекъсне иновационния процес. За успешното реализиране на една иновация са необхoдимо още обществена потребност и разбиране на новото; инициатива и упорита личност или група хора-предприемачи, които да движат процеса; подкрепа от страна на ръководството; подходяща организационна среда; достатъчно ресурси (време, средства) и т.н.
Видове
Най-разпространената класификация е според областта на действие. Според нея иновациите се подразделят на 4 големи групи:
- Продуктова иновация - нововъведения под формата на продукти с променени или нови характеристики, включително от нови материали, с нови функции и т.н. Такъв вид иновация се прави, за да задоволява по-добре съществуващите потребности по отношение на функционалност, безопасност, надеждност, производителност, икономичност.
- Технологични иновации - нововъведения под формата на изменения, подобрения на производствените процеси или нови производствени технологии. Този вид иновация най-често повишават производителността, намаляват разходите за труд и материали, стабилизира и повишава качеството на продуктите. Технологичните иновации са свързани с продуктовите, защото много често приетите нови идеи за продуктите налагат изменения на производствения процес.
- Пазарни, маркетингови иновации - нововъведения под формата на изменения в начина на продажби, в обслужването, насочване към нови клиенти и пазари. Този вид иновация най- често се свързва с откриването на нови пазари, намирането на нови пазарни нишки, нови региони за реализация на продукцията, използване на нови начини за рекламно въздействие, нови правила за ценови отстъпки.
- Организационно-управленски иновации - нововъведения под формата на изменения в организационните структури, взаимовръзките, правата и отговорностите, в методите за управление на предприятията, във взаимоотношенията индивид-организация. Този вид иновация обикновено цели засилване адаптивността, гъвкавостта и възприемчивостта на фирмите към промяната на околната среда, създаване и реализация на нова фирмена среда и култура, насочена към постоянно усъвършенстване и др. Важна роля придобиват напоследък социалните и екологичните иновации, които са особен вид организационно-управленчески иновации. Това е свързано с повишените потребности на качествена продукция на обществото и обществената атаката към фирмите-производители, увеличаването на тяхната отговорност, както за своите служители и клиенти, така и за запазване на околната среда.
Друга клафисификация е според степента и характерара на изменение. Според този вид класификация иновациите се делят също на 4 групи:
- Радикална - нововъведения, които представляват коренна промяна на съществуващия продукт, технология, организация или водят до поява на нови неща без аналог досега. Радикалните иновации обикновено са свързани с голям риск, значителни разходи и неопределени приходи.
- Приложни (компилационни) - нововъведения, които са добро съчетание от пренасяне на комбинация от използвани елементи върху нови обекти. Те са свързани с малки разходи, но обещават големи приходи.
- Добавени - традиционните масови иновации, свързани с усъвършенстванията най-вече на продукти, услуги, запълване на малки пазарни участъци. Те са съпътствани с неголеми по размер разходи, като имат неголеми приходи.
- Псевдоиновации - залъгващи нововъведения, имитиращи полезни промени в продукти, услуги, пазарни условия. Понякога те могат да доведат до влошаване на качеството на новия продукт в сравнение с базовия.
В зависимост от причината, която ги е породила иновациите могат да бъдат:
- Теглени - Това са иновации, предизвикани от засилени потребности на клиентите, обществото или на производството. Те се раждат обикновено в резултат на пазарни проучвания или технически анализ на тесните места в производството.
- Тласкани - Това са иновации, предизвикани от естествения ход на научното-техническия прогрес, които имат своя вътрешна логика на развитие и сами създават нови обществени потребности.
Според подтика за тяхното извършване иновациите могат да се разделят на:
- Иницирани - свързани със стремежа за изпреварване на конкурентите, със създаване на определени предимства за фирмата.
- Принудителни - нововъведения, които се правят в стремежа за оцеляване или за договаряне на изпреварили конкуренти, както и поради модни или др. външни съоръжения, нормативни изисквания и др.
Източници на иновации
В основата на новаторството днес са целенасочено и организирано търсене на изменения, в системен анализ на благоприятните възможности, като се има предвид това как такива изменения могат да се предложат за техническо, стопанско или социално нововъведение. Източниците на идеи за нововъведения могат да бъдат най-разнообразни по характер
Ще разгледаме два вида класификации:
Според благоприятните възможности, които създават по класификацията на Дракър:
Според благоприятните възможности, които създават, Дакър групира източници в 7 основни направления. Първите 4 източника са в рамките на фирмата, отрасъла и непосредственото им обкръжение, без значение дали това е бизнес предприятие или обществена институция. Последните 3 източника включват измененията извън предприятието и отрасъла. Това са:
- неочаквано (успех, провал)
- несъответствие (между реалността и това което трябва да бъде)
- необходимост
- изменения в пазарна и производствена стуктура
- демографски изменения
- измененията в общественото възприятие
- ново знание
Според формалния източник на инфoрмация
Това са клиентит, конкурентите, собствени източници (изследване, идеи на сътрудници).
Вижте още
- Франсис Галтон
- Логистична функция
- Управление на риска
- Едуард Де Боно
- Ефективност на управлението
- Иновативност
- Видове прогнозиране
- Ефективност
- Екип
- Мениджмънт
- Контролинг
- Изследователски метод
- Фирма
- Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции
- Маркетинг