Разлика между версии на „Инфлация“
(Нова страница: В икономиката, '''инфлацията''' е повишаване на общото равнище на цените на стоки и услуги п...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | В [[икономика]]та, '''инфлацията''' е повишаване на общото [[равнище на цените]] на стоки и услуги през определен период от време. Когато общото равнище на цените се вдига, всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги. Следователно, инфлацията също отразява [[ерозия]] в покупателната способност на парите - загуба на реалната стойност на вътрешното средство за размяна и разчетната единица в икономиката. Главна мярка на инфлацията на цените е [[равнището на инфлация]], процент на годишна база на промяната в общия [[ценови индекс]] (обикновено [[индекс на потребителските цени]]) с течение на времето. | + | [[image:inflaciq1.jpg|right|300px|thumb|Пари]] |
| + | В [[икономика]]та, '''инфлацията''' е '''повишаване на общото [[равнище на цените]] на стоки и услуги през определен период от време'''. Когато общото равнище на цените се вдига, всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги. Следователно, инфлацията също отразява [[ерозия]] в покупателната способност на парите - загуба на реалната стойност на вътрешното средство за размяна и разчетната единица в икономиката. Главна мярка на инфлацията на цените е [[равнището на инфлация]], процент на годишна база на промяната в общия [[ценови индекс]] (обикновено [[индекс на потребителските цени]]) с течение на времето. | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | + | ||
[[image:inflaciq2.png|right|thumb|Инфлация Евростат]] | [[image:inflaciq2.png|right|thumb|Инфлация Евростат]] | ||
[[image:inflaciq3.png|right|thumb|Инфлация]] | [[image:inflaciq3.png|right|thumb|Инфлация]] | ||
| Ред 15: | Ред 16: | ||
==Мерки== | ==Мерки== | ||
| − | |||
| − | |||
Инфлацията обикновено се оценява чрез изчисляване на [[ръстът на инфлация]] на индекса на цените, обикновено индекс на потребителските цени. [[Индексът на потребителските цени]] измерва цените на избор на стоки и услуги, закупени от "типичния потребител". Инфлацията е процентът на промяна на ценовия индекс с течение на времето. [[Индексът Цени на дребно]] също е измерител на инфлацията, която обикновено се използва в [[Обединеното кралство]]. Тя е по-широка от ИПЦ и съдържа по-голяма кошница от стоки и услуги. | Инфлацията обикновено се оценява чрез изчисляване на [[ръстът на инфлация]] на индекса на цените, обикновено индекс на потребителските цени. [[Индексът на потребителските цени]] измерва цените на избор на стоки и услуги, закупени от "типичния потребител". Инфлацията е процентът на промяна на ценовия индекс с течение на времето. [[Индексът Цени на дребно]] също е измерител на инфлацията, която обикновено се използва в [[Обединеното кралство]]. Тя е по-широка от ИПЦ и съдържа по-голяма кошница от стоки и услуги. | ||
За да илюстрираме метода на изчисляване, през януари 2007 г., индексът на потребителските цени в САЩ е 202,416, а през януари 2008 г. е 211,080. Формулата за изчисляване на годишния процент инфлация в индекса на потребителските цени в течение на 2007 г. Е | За да илюстрираме метода на изчисляване, през януари 2007 г., индексът на потребителските цени в САЩ е 202,416, а през януари 2008 г. е 211,080. Формулата за изчисляване на годишния процент инфлация в индекса на потребителските цени в течение на 2007 г. Е | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
В резултат инфлацията за индекса на потребителските цени през тази година за един период е 4.28%, което означава, че общото равнище на цените за типичните потребители на САЩ е нараснал с около четири процента през 2007 г. | В резултат инфлацията за индекса на потребителските цени през тази година за един период е 4.28%, което означава, че общото равнище на цените за типичните потребители на САЩ е нараснал с около четири процента през 2007 г. | ||
| Ред 44: | Ред 39: | ||
===Основен=== | ===Основен=== | ||
| − | |||
| − | |||
Повишаване на общото равнище на цените предполага спад в покупателната способност на [[валута]]та. Това се получава, когато общото равнище на цените се издига и тогава всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги. Ефекта на инфлацията не се разпределя равномерно в икономиката, и като резултат от това са скритите разходи за някои хора и ползите за други от този спад в покупателната способност на парите. Повишаването на равнището на цените (инфлация) ерозират реалната стойност на парите ([[функционална валута]]) и други обекти в основата на паричното естество. | Повишаване на общото равнище на цените предполага спад в покупателната способност на [[валута]]та. Това се получава, когато общото равнище на цените се издига и тогава всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги. Ефекта на инфлацията не се разпределя равномерно в икономиката, и като резултат от това са скритите разходи за някои хора и ползите за други от този спад в покупателната способност на парите. Повишаването на равнището на цените (инфлация) ерозират реалната стойност на парите ([[функционална валута]]) и други обекти в основата на паричното естество. | ||
| − | === | + | ===Негативен=== |
| − | |||
| − | |||
Високи или непредвидими темпове на инфлация се считат за вредни за икономиката като цяло. Те добавят неефективност на пазара, и създават трудности за компаниите при съставяне на [[бюджет]] или дългосрочно планиране. Инфлацията може да действа като спирачка за производителността, тъй като компаниите са принудени да пренасочат ресурси от продукти и услуги, за да се съсредоточат върху печалбите и загубите от инфлацията на валута. Несигурността за бъдещатата покупателна сила на парите обезкуражава инвестиции и [[спестявания]]. | Високи или непредвидими темпове на инфлация се считат за вредни за икономиката като цяло. Те добавят неефективност на пазара, и създават трудности за компаниите при съставяне на [[бюджет]] или дългосрочно планиране. Инфлацията може да действа като спирачка за производителността, тъй като компаниите са принудени да пренасочат ресурси от продукти и услуги, за да се съсредоточат върху печалбите и загубите от инфлацията на валута. Несигурността за бъдещатата покупателна сила на парите обезкуражава инвестиции и [[спестявания]]. | ||
| Ред 57: | Ред 48: | ||
''Хиперинфлация - ''Ако инфлацията излезе извън контрол (в посока нагоре), може да се намеси грубо в нормалното функциониране на икономиката, което вреди на способността да се доставят стоки. Хиперинфлацията може да доведе до отказ за използването на валутата на страната, което води до [[неефективност на бартер]]a. | ''Хиперинфлация - ''Ако инфлацията излезе извън контрол (в посока нагоре), може да се намеси грубо в нормалното функциониране на икономиката, което вреди на способността да се доставят стоки. Хиперинфлацията може да доведе до отказ за използването на валутата на страната, което води до [[неефективност на бартер]]a. | ||
| − | === | + | ===Позитивен=== |
* ''Корекции на пазара на труда''. Номиналните заплати бавно се коригират надолу. Това може да доведе до продължително неравновесие и високата [[безработица]] на пазара на труда.Тъй като инфлацията позволява реалните заплати да паднат, дори ако номиналните заплати поддържат постоянна , умерената инфлация дава възможност на пазара на труда да достигане равновесие по-бързо. | * ''Корекции на пазара на труда''. Номиналните заплати бавно се коригират надолу. Това може да доведе до продължително неравновесие и високата [[безработица]] на пазара на труда.Тъй като инфлацията позволява реалните заплати да паднат, дори ако номиналните заплати поддържат постоянна , умерената инфлация дава възможност на пазара на труда да достигане равновесие по-бързо. | ||
==Причини== | ==Причини== | ||
| − | |||
| − | |||
Исторически погледнато, голяма част от икономическата литература се занимава с въпроса какво причинява инфлация и какъв ефект има. Има различни школи за причините за инфлацията. Повечето могат да бъдат разделени в две основни области: ''качествена теория'' за инфлацията и ''количествена теория ''на инфлацията. Качествената теория на инфлацията се основава на очакванията на продавача, вземайки валута да може да обмени тази валута по-късно за стоки, които са желани от него като купувач. Количествената теория на инфлацията се основава на количественото уравнение на парите, към което се отнася паричното предлагане, нейната скорост, и номиналната стойност на обмена. | Исторически погледнато, голяма част от икономическата литература се занимава с въпроса какво причинява инфлация и какъв ефект има. Има различни школи за причините за инфлацията. Повечето могат да бъдат разделени в две основни области: ''качествена теория'' за инфлацията и ''количествена теория ''на инфлацията. Качествената теория на инфлацията се основава на очакванията на продавача, вземайки валута да може да обмени тази валута по-късно за стоки, които са желани от него като купувач. Количествената теория на инфлацията се основава на количественото уравнение на парите, към което се отнася паричното предлагане, нейната скорост, и номиналната стойност на обмена. | ||
===Кейнсианско виждане === | ===Кейнсианско виждане === | ||
| − | |||
| − | |||
''Кейнсианската икономическа теория'' предполага, че промените в паричното предлагане не влияе пряко върху цените и тази видима инфлацията е резултат от натиск в икономиката и изразяването на цените. | ''Кейнсианската икономическа теория'' предполага, че промените в паричното предлагане не влияе пряко върху цените и тази видима инфлацията е резултат от натиск в икономиката и изразяването на цените. | ||
===Монетаристко виждане === | ===Монетаристко виждане === | ||
| − | |||
| − | |||
Монетаристите вярват, че най-важният фактор, влияещ върху инфлацията или [[дефлация]]та е колко бързо расте или се свива паричното предлагане. Те смятат фискалната политика, правителствените разходи и данъчното облагане за неефективни в контролирането на инфлацията. Монетаристите твърдят, че емпирично изследване на паричната история показва, че инфлацията винаги е била парично явление. Количествената теория за парите, просто казано, показва, че при всяка промяна в размера на парите в системата ще се промени нивото на цените. Тази теория започва с уравнението на размяната: | Монетаристите вярват, че най-важният фактор, влияещ върху инфлацията или [[дефлация]]та е колко бързо расте или се свива паричното предлагане. Те смятат фискалната политика, правителствените разходи и данъчното облагане за неефективни в контролирането на инфлацията. Монетаристите твърдят, че емпирично изследване на паричната история показва, че инфлацията винаги е била парично явление. Количествената теория за парите, просто казано, показва, че при всяка промяна в размера на парите в системата ще се промени нивото на цените. Тази теория започва с уравнението на размяната: | ||
| − | + | MV = PQ | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | където: | ||
| + | М е номиналното количество на парите. | ||
| + | V е скоростта на парите в крайните разходи; | ||
| + | P е общото равнище на цените; | ||
| + | Q е индекс на реалната стойност на крайните разходи; | ||
| − | Метод Монте Карло | + | ==Вижте още== |
| − | + | *[[Метод Монте Карло]] | |
| − | Риск | + | *[[Риск]] |
| − | + | *[[Хипотеза]] | |
| − | Хипотеза | + | *[[Обкръжаваща среда]] |
| − | + | *[[PEST анализ]] | |
| − | Обкръжаваща среда | + | *[[Контролинг]] |
| − | + | *[[Работна заплата]] | |
| − | PEST анализ | + | *[[Икономика]] |
| − | + | *[[Милтън Фридман]] | |
| − | Контролинг | + | *[[Вторичен пазар]] |
| − | + | *[[Привлекателност на пазара]] | |
| − | Работна заплата | + | *[[Джордж Сорос]] |
| − | + | *[[Хеджфонд]] | |
| − | Икономика | + | *[[Многофакторен модел]] |
| − | + | *[[Безрисков актив]] | |
| − | Милтън Фридман | + | *[[Централна банка]] |
| − | + | *[[Стратегическа опция]] | |
| − | Вторичен пазар | + | *[[Основни макроикономически зависимости]] |
| − | + | *[[Безработица]] | |
| − | Привлекателност на пазара | + | ==Източници== |
| − | + | ==Външни препратки== | |
| − | Джордж Сорос | + | [[category:Икономикс]] |
| − | |||
| − | Хеджфонд | ||
| − | |||
| − | Многофакторен модел | ||
| − | |||
| − | Безрисков актив | ||
| − | |||
| − | Централна банка | ||
| − | |||
| − | Стратегическа опция | ||
| − | |||
| − | Основни макроикономически зависимости | ||
| − | |||
| − | |||
Версия от 15:26, 2 януари 2013
В икономиката, инфлацията е повишаване на общото равнище на цените на стоки и услуги през определен период от време. Когато общото равнище на цените се вдига, всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги. Следователно, инфлацията също отразява ерозия в покупателната способност на парите - загуба на реалната стойност на вътрешното средство за размяна и разчетната единица в икономиката. Главна мярка на инфлацията на цените е равнището на инфлация, процент на годишна база на промяната в общия ценови индекс (обикновено индекс на потребителските цени) с течение на времето.
Същност
Ефектите на инфлацията върху икономиката са разнообразни и могат да бъдат едновременно положителни и отрицателни. Отрицателните ефекти на инфлацията включват несигурността по отношение на бъдещата инфлация, която може обезкуражи инвестициите и спестяванията, и ако инфлацията е достатъчно бърза, може да доведе до недостиг на стоки, което поражда в потребителите да започнат презапасяване с безпокойство, че цените ще се повишат в бъдеще . Положителните ефекти включват осигуряване, поради това че централните банки могат да коригират реалните лихвени проценти (предназначени за намаляване на рецесия) и насърчаване на инвестициите в непарични капиталови проекти.
Икономистите като цяло са съгласни, че високите темпове на инфлация и хиперинфлация са причинени от прекомерен растеж на паричното предлагане. Вижданията по въпроса кои фактори определят ниски до умерени темпове на инфлация са по-разнообразни. Ниска или умерена инфлация може да се дължи на колебанията в реално търсене на стоки и услуги, или промени в наличните доставки, като например по време на недостиг, както и за растежа на паричното предлагане. Въпреки това, общото мнение е, че продължителен период на инфлацията е причинен въз основа на това, че паричното предлагане нараства по-бързо от темпа на икономически растеж.
Днес повечето икономисти подкрепят нисък и стабилен темп на инфлация. Ниска инфлация (за разлика от нулевa или отрицателенa) намалява тежестта на икономически рецесии, като дава възможност на пазара на труда да се адаптира по-бързо по време на криза, и намалява риска от капан на ликвидността, който пречи на паричната политика за стабилизиране на икономиката. Задачата за поддържане на темпа на инфлацията(ниска и стабилна) обикновено се дава на паричните власти. Като цяло, тези парични власти са централните банки, които контролират паричната политика чрез създаване на лихвен процент, чрез операции на открития пазар, както и чрез създаване на изискванията за банковите резерви.
Мерки
Инфлацията обикновено се оценява чрез изчисляване на ръстът на инфлация на индекса на цените, обикновено индекс на потребителските цени. Индексът на потребителските цени измерва цените на избор на стоки и услуги, закупени от "типичния потребител". Инфлацията е процентът на промяна на ценовия индекс с течение на времето. Индексът Цени на дребно също е измерител на инфлацията, която обикновено се използва в Обединеното кралство. Тя е по-широка от ИПЦ и съдържа по-голяма кошница от стоки и услуги.
За да илюстрираме метода на изчисляване, през януари 2007 г., индексът на потребителските цени в САЩ е 202,416, а през януари 2008 г. е 211,080. Формулата за изчисляване на годишния процент инфлация в индекса на потребителските цени в течение на 2007 г. Е
В резултат инфлацията за индекса на потребителските цени през тази година за един период е 4.28%, което означава, че общото равнище на цените за типичните потребители на САЩ е нараснал с около четири процента през 2007 г.
Други широко използвани ценови индекси за изчисляване на инфлацията на цените включват следното:
- Индексите на цените на производител (ИПП), който измерва средните промени в цените, получени от местни производители за тяхната продукция. Налице е обикновено закъснение между увеличаване на ИПП и евентуалното увеличение на индекса на потребителските цени. Индекс на цените на производител измерва налягането върху производителите от разходите за суровини. Това би могло да бъде " предавано " на потребителите, или може да бъде погълнато от печалбата, или компенсирано чрез повишаване на производителността. В Индия и Съединените щати, по-ранната версия на ИПП се нарича индекс на цените на едро.
- Индексите на цените на суровините - измерват цената на избора на стоки. Настоящите индекси на цените на суровините са претеглени чрез относителното значение на компонентите на "всички в" за цената на даден служител.
- Основните индекси на цените - цените на храните и петрола може да се променят бързо поради промени в търсенето и предлагането, а също и условията в пазарите на храни и петрол, а също така може да бъде трудно да се открие дългосрочен план на тенденцията в ценовите нива, когато тези цени са включени. Затова повечето статистически агенции също докладват за мярката на „''базисната инфлация ", която премахва най-волатилните компоненти (като храни и петрол) от широк ценови индекс като ИПЦ. Тъй като базисната инфлация е по-малко засегнати в краткосрочен план, търсенето и предлагането на специфични пазари и централните банки разчитат на по-добро измерване на инфлационното въздействие на сегашното състояние на паричната политика.
Други общи мерки на инфлацията са:
- Дефлатора на БВП е мярка за цената на всички стоки и услуги, включени в брутния вътрешен продукт (БВП).
- Регионална инфлация – Бюрото за трудова статистика разгражда ИПЦ-U изчисления за различните региони на САЩ.
- Историческа инфлация - Повечето инфлационни данни преди началото на 20-ти век се приписват въз основа на известни разходи за стоки, а не съставени на време. Тя се използва за компенсиране на разликите в реалния стандарт на живот при наличието на технологията.
- ''Инфлацията на цените на активите е неоправдано увеличение на цените на реални или финансови активи, като състав (собствен капитал) и недвижими имоти.
Ефекти
Основен
Повишаване на общото равнище на цените предполага спад в покупателната способност на валутата. Това се получава, когато общото равнище на цените се издига и тогава всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги. Ефекта на инфлацията не се разпределя равномерно в икономиката, и като резултат от това са скритите разходи за някои хора и ползите за други от този спад в покупателната способност на парите. Повишаването на равнището на цените (инфлация) ерозират реалната стойност на парите (функционална валута) и други обекти в основата на паричното естество.
Негативен
Високи или непредвидими темпове на инфлация се считат за вредни за икономиката като цяло. Те добавят неефективност на пазара, и създават трудности за компаниите при съставяне на бюджет или дългосрочно планиране. Инфлацията може да действа като спирачка за производителността, тъй като компаниите са принудени да пренасочат ресурси от продукти и услуги, за да се съсредоточат върху печалбите и загубите от инфлацията на валута. Несигурността за бъдещатата покупателна сила на парите обезкуражава инвестиции и спестявания.
Хиперинфлация - Ако инфлацията излезе извън контрол (в посока нагоре), може да се намеси грубо в нормалното функциониране на икономиката, което вреди на способността да се доставят стоки. Хиперинфлацията може да доведе до отказ за използването на валутата на страната, което води до неефективност на бартерa.
Позитивен
- Корекции на пазара на труда. Номиналните заплати бавно се коригират надолу. Това може да доведе до продължително неравновесие и високата безработица на пазара на труда.Тъй като инфлацията позволява реалните заплати да паднат, дори ако номиналните заплати поддържат постоянна , умерената инфлация дава възможност на пазара на труда да достигане равновесие по-бързо.
Причини
Исторически погледнато, голяма част от икономическата литература се занимава с въпроса какво причинява инфлация и какъв ефект има. Има различни школи за причините за инфлацията. Повечето могат да бъдат разделени в две основни области: качествена теория за инфлацията и количествена теория на инфлацията. Качествената теория на инфлацията се основава на очакванията на продавача, вземайки валута да може да обмени тази валута по-късно за стоки, които са желани от него като купувач. Количествената теория на инфлацията се основава на количественото уравнение на парите, към което се отнася паричното предлагане, нейната скорост, и номиналната стойност на обмена.
Кейнсианско виждане
Кейнсианската икономическа теория предполага, че промените в паричното предлагане не влияе пряко върху цените и тази видима инфлацията е резултат от натиск в икономиката и изразяването на цените.
Монетаристко виждане
Монетаристите вярват, че най-важният фактор, влияещ върху инфлацията или дефлацията е колко бързо расте или се свива паричното предлагане. Те смятат фискалната политика, правителствените разходи и данъчното облагане за неефективни в контролирането на инфлацията. Монетаристите твърдят, че емпирично изследване на паричната история показва, че инфлацията винаги е била парично явление. Количествената теория за парите, просто казано, показва, че при всяка промяна в размера на парите в системата ще се промени нивото на цените. Тази теория започва с уравнението на размяната:
MV = PQ
където:
М е номиналното количество на парите. V е скоростта на парите в крайните разходи; P е общото равнище на цените; Q е индекс на реалната стойност на крайните разходи;
Вижте още
- Метод Монте Карло
- Риск
- Хипотеза
- Обкръжаваща среда
- PEST анализ
- Контролинг
- Работна заплата
- Икономика
- Милтън Фридман
- Вторичен пазар
- Привлекателност на пазара
- Джордж Сорос
- Хеджфонд
- Многофакторен модел
- Безрисков актив
- Централна банка
- Стратегическа опция
- Основни макроикономически зависимости
- Безработица