Разлика между версии на „Етика“
(Нова страница: '''Етика''', или в някои случаи морална философия, е дял от философията, който се отнася до въп...) |
|||
| Ред 98: | Ред 98: | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | [[category: | + | [[category:Философия]] |
Версия от 16:36, 20 декември 2012
Етика, или в някои случаи морална философия, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нeравствеността.Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породение от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидулизма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.
Етиката е част от теорията на ценностите — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.
Същност
Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.
Приложна етика
Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални проблеми (например: аборт, смъртно наказание,изкуствено оплождане, използване на атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално съждение.“Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“, следвани от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени решения. Приложната етика се дели на шест дяла:
Етика на решенията, това са теории за процесите на взимане на решения.
Професионална етика - етични въпроси за подобряване на професионализма.
Клинична етика - за подобряване на основните нужди на здравеопазването.
Бизнес етика- подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на цялата организация, изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми, които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес поведението.
Организационна етика -етика между отделни организации.
Социална етика етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права и свободи.
Сократ е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките учени, така и обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към вътрешното си състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е поставено на първо място, а всички други знания са вторични. Самопознанието се смята за необходимо за успех и като същностно добро. Аристотел полага началото на етиката.
Стоицизъм е школа на елинистичната философия основана вАтина от Зенон от Китион в III век пр.н.е. Отличителен белег на стоицизма е космологичнияt мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране насъзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа. Стоическият философ Епиктетотнася най-голямото добро към задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.
Хедонизмът е школа, учение в етиката, според което удоволствието и насладата (в противовес на аскетизма) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот..
Епикурейството е философска школа, основана около 307 г. пр.н.е. върху ученията на Епикур (4-3 век).
Епикур е атомист и материалист, който е повлиян от Демокрит и който атакува суеверността и идеята за божествена намеса. Следвайки Аристип (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха (атараксия), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези 2 състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на щастието. Въпреки че епикурейството е близко до хедонизма, доколкото за него удоволствието е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма.
Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. Граничейски саскетизма, той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.
Мета Етика
Във философията, мета-етиката е клон на етиката, който се стреми да разбере характера и природата на етичните стойности, оценки, нагласи и решения. Мета-етиката е един от трите клона на етиката, които обикновено са признати от философите, другите два са нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката получава значително внимание от страна на академичните философи през последните няколко десетилетия.
Докато нормативната етика се занимава с такива въпроси като „Какво трябва да направи човек?“, като по този начин одобрява някои етични становища и оценки и отхвърля други, мета-етиката разглежда въпроси като „Какво е добрина?“ или „Как може да се различи добро от лошо?“, които имат за цел да се разбере характера на етичните свойства и оценки.
Нормативната етика е проучването на етичните действия. Тя е клон на философската етика, която разследва набор от въпроси, които възникват, когато се обмисля как трябва да действа, в морален смисъл. Нормативната етика се различава от мета-етиката, защото разглежда стандарти за правилността и неправилността на действията, а мета-етиката изучава смисъла на моралния език и метафизиката на моралните факти. Тя е различна и от описателната етика, тъй като последната е емпирично изследване на моралните убеждения на хората. Казано по друг начин, описателната етика се занимава с определяне на това каква част от хората смятат, че убийството е винаги грешно и нередно, а нормативната етика се занимава с това дали изобщо е правилно да има такова убеждение. Следователно, нормативната етика е по-скоро определителна, отколкото описателна.
Най-общо казано, нормативната етика може да бъде разделена на под-дисциплини – морална теория и приложна етика.
Вижте още
Бизнес етика 11 KB (143 думи) - 15:44, 22 юли 2012 Съответствия в текста на страници
Когнитивна наука 24 KB (303 думи) - 17:02, 17 юни 2012 Хипноза 39 KB (426 думи) - 12:38, 7 юни 2012 Готфрид Лайбниц 23 KB (106 думи) - 20:02, 17 май 2012 Ейбрахам Маслоу 41 KB (134 думи) - 18:45, 5 юли 2012 Блез Паскал 39 KB (253 думи) - 16:38, 13 декември 2012 Оскар Моргенщерн 25 KB (692 думи) - 14:19, 27 март 2012 Компетенция 18 KB (248 думи) - 21:34, 30 март 2012 Философия 6 KB (90 думи) - 13:19, 16 декември 2012 Оптимизация за търсещи сайтове 21 KB (254 думи) - 20:36, 23 май 2012 Задача 14 KB (165 думи) - 21:49, 17 юни 2012 Кевин Уоруик 33 KB (1212 думи) - 21:59, 23 май 2012 Аристотел 26 KB (168 думи) - 15:52, 8 април 2012 Психология