Разлика между версии на „Алберт Айнщайн“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Алберт Айнщайн е създал теорията на относителността и е допринесъл значително за развитието на квантовата механика, cтатистическата механика и космологията. | + | '''Алберт Айнщайн''' е '''създал теорията на относителността и е допринесъл значително за развитието на квантовата механика, cтатистическата механика и космологията'''. |
==Живот== | ==Живот== | ||
| − | Алберт Айнщайн | + | Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място. |
| + | |||
| + | През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година. | ||
| + | |||
| + | Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време. | ||
| + | |||
| + | Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. | ||
| + | |||
| + | Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика. | ||
| + | |||
| + | Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година. | ||
| + | |||
| + | ==Семейство== | ||
| + | Умната сръбска студентка Милева Марич е първата съпруга на Айнщайн, въпреки че семейството му било против този брак. През 1902 младоженецът най-после намира постоянно място като “технически експерт трети клас” в Бюрото за патенти в Берн. Но приходите, с които живее семейството, са скромни. Алберт обичал да играе с двамата си синове Ханс Алберт и Едуард. Отношението му към второто дете е затруднено заради растящото напрежение между съпрузите. На 20-годишна възраст Едуард се разболява от шизофрения, умира в психиатрия през 1965. | ||
| + | През юни 1919 Айнщайн се жени за братовчедката си Елза, в която е влюбен отдавна, и се мести при нея и двете и дъщери Илзе и Маргот. Новата му съпруга се посвещава изцяло на грижи за него, но също се наслаждава на славата на гения и го придружава в неговите пътувания. | ||
| + | В Принстън Айнщайн води скромен живот. След като втората му съпруга умира през 1936, за него се грижи сестра му Мая. Преди обедите ученият прекарва в института. След-обед свири и се разхожда с приятели в университетския парк. Благодарение на него Принстън се превръща във водещ научен център. | ||
| + | През 1948 лекарите му откриват аневризъм (разширение) на коремната аорта, който се проявява години по-късно. На 18 април 1955 Айнщайн умира в болницата в Принстън. Дни по-рано той е подписал манифест срещу атомното въоръжаване. По негово желание е кремиран и пепелта е разпръсната на неизвестно място. По-късно се оказва, че при аутопсията патологът е откраднал мозъка на гения за научни цели. Някога на въпрос страхува ли се от смъртта Айнщайн отговаря: “Чувствам се така солидарен с всичко живо, че ми е все едно къде започва и къде свършва отделният човек.” | ||
| + | |||
| + | ==Формулата!== | ||
| + | През 1905 кариерата на Айнщайн навлиза в решаващата си фаза. В списанието Annalen der Physik той публикува четири статии, които преобръщат физиката. Ученият доказва, че елекромагнитното лъчение се състои от светлинни кванти, и излага принципите на специалната теория на относителността с нейните нови схващания за пространството и времето. В тази най-значима година Айнщайн извежда и прочутата формула, с която се доказва еквивалентността на масата и енергията. | ||
| + | |||
| + | ==Нобелова награда== | ||
| + | |||
| + | За Нобелова награда Айнщайн е предложен не заради своята [[теория на относителността]], а заради [[закон за фотоелектричния ефект|закона за фотоелектричния ефект]]. Новината, че получава наградата, го застига на път за Япония през 1922. Медала взима със закъснение през 1923, премията оставя на съпругата си Милева, с която се е развел през 1919. | ||
| + | |||
| + | ==Таланти== | ||
| + | От млади години Айнщайн свири превъзходно на цигулка. Никога не тръгва на път без своята “Лине”, както нежно я нарича. Използва всяка възможност, за да свири с други хора. Съвсем импровизирано прави трио с двама пътници на борда на парахода “Германия” през март 1931 на връщане от Принстън, САЩ, където е бил гостуващ професор. | ||
| + | |||
| + | ==Търговската марка Айнщайн== | ||
| + | Още приживе Айнщайн се превръща в мит. Чарът, необичайната му външност, хаотичните коси и гениалността го превръщат в символ на духа. Докато е жив, той отказва образът му да бъде използван за търговска реклама. Но няколко десетилетия след смъртта му попкултурата го прави своя икона. | ||
| + | |||
| + | ==Изплезеният език== | ||
| + | |||
| + | Прочутата снимка е направена, когато Айнщайн е на 72 години. Бил в автомобил между свой колега и неговата съпруга, когато го нападнали репортери и той им се изплезил. За популярността на снимката обаче е виновен самият учен, която я разпраща като картичка. | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Теория на информацията]] | *[[Теория на информацията]] | ||
Версия от 00:34, 8 ноември 2012
Алберт Айнщайн е създал теорията на относителността и е допринесъл значително за развитието на квантовата механика, cтатистическата механика и космологията.
Живот
Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.
През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.
Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.
Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.
Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.
Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.
Семейство
Умната сръбска студентка Милева Марич е първата съпруга на Айнщайн, въпреки че семейството му било против този брак. През 1902 младоженецът най-после намира постоянно място като “технически експерт трети клас” в Бюрото за патенти в Берн. Но приходите, с които живее семейството, са скромни. Алберт обичал да играе с двамата си синове Ханс Алберт и Едуард. Отношението му към второто дете е затруднено заради растящото напрежение между съпрузите. На 20-годишна възраст Едуард се разболява от шизофрения, умира в психиатрия през 1965. През юни 1919 Айнщайн се жени за братовчедката си Елза, в която е влюбен отдавна, и се мести при нея и двете и дъщери Илзе и Маргот. Новата му съпруга се посвещава изцяло на грижи за него, но също се наслаждава на славата на гения и го придружава в неговите пътувания. В Принстън Айнщайн води скромен живот. След като втората му съпруга умира през 1936, за него се грижи сестра му Мая. Преди обедите ученият прекарва в института. След-обед свири и се разхожда с приятели в университетския парк. Благодарение на него Принстън се превръща във водещ научен център. През 1948 лекарите му откриват аневризъм (разширение) на коремната аорта, който се проявява години по-късно. На 18 април 1955 Айнщайн умира в болницата в Принстън. Дни по-рано той е подписал манифест срещу атомното въоръжаване. По негово желание е кремиран и пепелта е разпръсната на неизвестно място. По-късно се оказва, че при аутопсията патологът е откраднал мозъка на гения за научни цели. Някога на въпрос страхува ли се от смъртта Айнщайн отговаря: “Чувствам се така солидарен с всичко живо, че ми е все едно къде започва и къде свършва отделният човек.”
Формулата!
През 1905 кариерата на Айнщайн навлиза в решаващата си фаза. В списанието Annalen der Physik той публикува четири статии, които преобръщат физиката. Ученият доказва, че елекромагнитното лъчение се състои от светлинни кванти, и излага принципите на специалната теория на относителността с нейните нови схващания за пространството и времето. В тази най-значима година Айнщайн извежда и прочутата формула, с която се доказва еквивалентността на масата и енергията.
Нобелова награда
За Нобелова награда Айнщайн е предложен не заради своята теория на относителността, а заради закона за фотоелектричния ефект. Новината, че получава наградата, го застига на път за Япония през 1922. Медала взима със закъснение през 1923, премията оставя на съпругата си Милева, с която се е развел през 1919.
Таланти
От млади години Айнщайн свири превъзходно на цигулка. Никога не тръгва на път без своята “Лине”, както нежно я нарича. Използва всяка възможност, за да свири с други хора. Съвсем импровизирано прави трио с двама пътници на борда на парахода “Германия” през март 1931 на връщане от Принстън, САЩ, където е бил гостуващ професор.
Търговската марка Айнщайн
Още приживе Айнщайн се превръща в мит. Чарът, необичайната му външност, хаотичните коси и гениалността го превръщат в символ на духа. Докато е жив, той отказва образът му да бъде използван за търговска реклама. Но няколко десетилетия след смъртта му попкултурата го прави своя икона.
Изплезеният език
Прочутата снимка е направена, когато Айнщайн е на 72 години. Бил в автомобил между свой колега и неговата съпруга, когато го нападнали репортери и той им се изплезил. За популярността на снимката обаче е виновен самият учен, която я разпраща като картичка.
Вижте още
- Теория на информацията
- Теория на решенията
- Кевин Уоруик
- Интелигентност
- Ейбрахам Маслоу
- Клод Шенън
- Алън Тюринг
- Инерция
- Физика