Диверсификация (Земеделие)

Диверсификация (лат. diversificatio – изменение,разнообразие ) е разпространение на стопанската дейност на организациите в нови сфери, разширяване на асортимента на крайните продукти на производствените процеси, предлагане на разнообразни на съпътстващи услуги,проникване на нови географски територии. В тесен смисъл диверсификацията се разбира, като проникването на производствените предприятия в отрасли, като нямат преки връзки или функционални зависимости с тяхната основна дейност.

Определение

Използва стратегия за управление на риска и включва участие в повече от една дейност. Мотивацията за диверсификация се основава и на принципа че когато дадена дейност има ниски постъпления, другите дейности могат да бъдат рентабилни. Стопанството може да разполага с няколко производствени дейности, като няколко различни видове посеви или както растениевъдсвтвнена , така и животновъдствена, или пък земеделски производители могат да стопанисват земя в различни райони, за да е по малка вероятността локалните природни бедствия да намалят добива на всички посеви едновременно.

Източници на риск

• Производствен риск или риск за добива най-често е свързана с атмосферните условия, например прекалено обилни или недостатъчни валежи, екстремни температури, градушки, насекоми или болести.
• Ценовият или пазарен риск отразява рисковете, свързани с промените в цените на доставените входящи суровини или целите на продадените продукти.
• Институционалният риск е резултат от промените в политиката и разпоредбите, свързани със земеделието. Този вид риск обикновено се изразява в неочаквани ограничения в/у производството или ценовите промени на входящите суровини и изходящите продукти.
• Финансовият риск е резултат от начина, по който се придобива и финансира капиталът на земеделското стопанство.

Мотиви за диверсификация

• Икономии от обхвата.
• Равномерни парични постъпления или компенсиране на губещи производства.
• Свиване на интереса на инвеститорите към традиционния отрасъл.
• Ненатоварени мощности и транзикционни разходи.
• Диверсификация на производства и пазарния риск.

Видове

Има три типа диверсификация:

1. Хоризонтална при разширяване на производството с продукти, които са свързани със същественото производство и технологии с начина на използване на суровините или на задоволяване на потребителите от продукти със сходни свойства.
2. Вертикална навлизане в съседни производствени сфери, например капитали навлизащи в СС от агро-индустрията винарна инвестира в създаването/закупуването на лозови масиви, мандра организира дълготрайно коопериране с кравеферми, производители на зеленчуци организират предприятия за преработка и други.
3. Латерална разширяване на производствата с дейности, които нямат нищо общо с осн. специализация или бранша на стопанството. Например, фирми от нефтодобива се насочват към производство на ягоди или оранжерии със зеленчуци, машиностроителни предприятия, отглеждане на билки, животновъдство и други с цел допълнителен доходи, заетост на работна ръка.

Източници на идеи

Диверсификацията на земеделски продукти и на дейностите предлага различни възможности на предприемачите за получаване на допълнителни приходи и да създават допълнителна заетост, като по този начин се намалява зависимостта им от производството на основните земеделски стоки ( напр. винарна + селски, винен и ловен/риболовен туризъм).

Потенциални източници на доходоносни идеи са:

• Личен опит и обучение.
• Копиране на продукти това не означава кражба на идеи, патенти, проекти или права на собственост от други хора. Продукт или услуга, която само с няколко малки промени може да спечели алтернативен пазар. въпреки това може да се изисква разрешение от създателя на продукта или услугата.
• Конвенциално и биологично производство.
• Съществуващ бизнес или съвместно предприятие.
• Хобита и интереси.

В процеса на установяване на интеграционните връзки се спазват следните принципи:

• Доброволност при участие.
• Равнопоставеност, независимо от мащабите на дейността и ик. състояние.
• Множественост на формите на интеграция при един и същ предмет на дейност.
• Плурализъм на формите на интеграция.

В основата на всички форми на интеграцията стои договорът, които определя параметрите на участие на страните. Конкретните форми на проявление са:

• Коопериране. Кооперацията е сдружение на ФЛ с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на ик. соц. и културни интереси. Могат да се създават между кооперативни предприятия за извършване на стопанска и други дейности от общ интерес регистрирана като ООД или АД.
• Между кооперативни предприятия.
• ООД, АД.
• Корпорации, холдинги.
• Клъстери и други.
• СД е дружество образувано от две или повече лица за извършване на търг. Сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмата на един или повече съдружници е указанието и СД или съдружие (сие). За регистрирането няма изисквания за минимален капитал.
• КД е близо до СД. Холдинговото дружество е АД, КДА или ООД, което има за цел да участва в други дружества или в тяхното управление. Търговските дружества в холдинга са зависими, те се наричат дъщерни. Н ай-малко 25% от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерното дружество. Клъстер е географски близка група от сдружения в определена сфера и обединени от сходства и взаимни допълнения. Договорен съюз или организация за членство, в която някои фирми споделят ресурси, разходи или информация. Изисква определено ниво на коопериране и доверие.

Обединени сфери на интереси могат да бъдат:

• Съвместно производство.
• Съвместно предлагане на услуги.
• Съвместно закупуване на суровини и материали.
• Съвместно обучение по управление, обучение на работещите.
• Съвместни усилия за лобиране.
• Съвместно споделяне на опит.
• Съвместно финансиране.
• Трансфер на технологии и иновации м/у членовете.
• Маркетинг и брандинг.

Кои са преките и косвените ползи от клъстерите?

• Преки: резултат от по-ефикасни бизнес транзакции, по-умело инвестиране.
• Косвени: обучение, споделяне на опит, в следствие на което се разширява знанието и това води до иновации, имитиране и подобряване на продукта.

Ефективността от интеграцията се проявява в:

• нарастване на производителността на труда
• намаляване на производствените разходи
• нарастване на обема, асортимента и качеството на продукцията
• нарастване на печалбата и рентабилността и други.

Вижте още

• Земеделска площ
• Агломерация
• Геополитика
• Геоикономика
• География
• Локализация

Източници

• Интеграционни процеси в ССП
• Алекси Георгиев Алексиев, Икономическият растеж в земеделието
• Иван Генчев Трънков, Прокопи Атанасов, Основи на земеделието
• Наталия Тодорова Николова, Финансиране на инвестиционните проекти в земеделието
• Кирил Стойнев, Филип Тодоров, Борис Симеонов, Съвременно земеделие

Външни препратки

• Държавен фонд Земеделие
• Министерство на Земеделието и горите на Република България
• Селскостопанска социална мрежа
• Европроекти - Млад фермер