Разлика между версии на „Променлива в статистиката“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: '''Статистическата единица''' е '''първичен носител на статистическа информация'''. Тя е '''конкре...)
 
Ред 3: Ред 3:
 
Статистическата единица има различни проявления според броя на възможните значения на характеризиращите я признаци. Следователно статистическите единици варират по значенията на изследваните признаци. Затова понякога статистическата единица се нарича статистическа променлива. Понятието статистическа променлива обаче е по-широко от статистическата единица. То се използва и за означаване на статистически признаци, без да се търси конкретната връзка със статистическите единици. Разглеждането на статистическата единица като променлива е свързано с наличието на признаци, чиито значения варират при отделните единици.
 
Статистическата единица има различни проявления според броя на възможните значения на характеризиращите я признаци. Следователно статистическите единици варират по значенията на изследваните признаци. Затова понякога статистическата единица се нарича статистическа променлива. Понятието статистическа променлива обаче е по-широко от статистическата единица. То се използва и за означаване на статистически признаци, без да се търси конкретната връзка със статистическите единици. Разглеждането на статистическата единица като променлива е свързано с наличието на признаци, чиито значения варират при отделните единици.
  
Напр. статистическата единица предприятие може да се разглежда като променлива по отношение на признаците брой заети лица, отработени ч/часове, оборот, средномесечна работна заплата, среден размер на дълготрайните активи и т.н.
+
Напр. статистическата единица предприятие може да се разглежда като променлива по отношение на признаците брой заети лица, отработени ч/часове, [[оборот]], средномесечна [[работна заплата]], среден размер на дълготрайните активи и т.н.
 
==Характеристики==
 
==Характеристики==
  
Статистическите единици могат да бъдат материални или нематериални. Материалните са обекти от материалния свят като напр. индивиди, животни,
+
Статистическите единици могат да бъдат материални или нематериални. Материалните са обекти от материалния свят като напр. индивиди, животни, предмети, а нематериалните, наречени случаи са събития, действия, социални образования.
предмети, а нематериалните, наречени случаи са събития, действия, социални образования.
+
Статистическите единици трябва да отговарят на редица формални критерии. Всяка единица трябва да притежава определени значения на поне три идентификационни [[признак]]а:
Статистическите единици трябва да отговарят на редица формални критерии. Всяка единица трябва да притежава определени значения на поне три идентификационни признака:
 
  
 
*същностен;
 
*същностен;
Ред 16: Ред 15:
 
*пространствен
 
*пространствен
  
Идентификационният признак е част от дефиниция. Комбинацията от значенията на всички идентификационни признаци формира дефиницията за дадена статистическа единица. Напр. ако статистическата единица е дефинирана като физическо лице, пребиваващо в България към 25.09.2009г., тогава са фиксирани значенията но три идентификационни признака:
+
Идентификационният признак е част от дефиниция. [[Комбинация]]та от значенията на всички идентификационни признаци формира дефиницията за дадена статистическа единица. Напр. ако статистическата единица е дефинирана като физическо лице, пребиваващо в България към 25.09.2009г., тогава са фиксирани значенията но три идентификационни признака:
  
 
*същностен физическо лице;
 
*същностен физическо лице;
Ред 26: Ред 25:
 
Ако не съвпада значението дори само на един от идентификационните признаци, единицата не е полезна за статистическото изучаване, тъй като няма да може да бъде отнесена към дадена статистическа съвкупност Идентификационните признаци задават границите на съвкупностите, които обхващат всички единици, идентични по отношение на техните значения.
 
Ако не съвпада значението дори само на един от идентификационните признаци, единицата не е полезна за статистическото изучаване, тъй като няма да може да бъде отнесена към дадена статистическа съвкупност Идентификационните признаци задават границите на съвкупностите, които обхващат всички единици, идентични по отношение на техните значения.
  
Трябва да се обърне внимание върху разликата между идентификационните признаци, чрез които се формират съвкупности, и статистически признаци, подлежащи на изучаване. Идентификационните признаци са средство за ограничаване на съвкупността, подлежаща на изучаване. Те не представляват интерес за самото изучаване. Предпоставка са за изучаването, но не негов предмет. На наблюдение подлежат значенията на статистическите признаци, чиито значения варират при отделните единици, формиращи съвкупността.
+
Трябва да се обърне внимание върху разликата между идентификационните признаци, чрез които се формират съвкупности, и статистически признаци, подлежащи на изучаване. Идентификационните признаци са средство за ограничаване на съвкупността, подлежаща на изучаване. Те не представляват интерес за самото изучаване. Предпоставка са за изучаването, но не негов предмет. На [[наблюдение]] подлежат значенията на статистическите признаци, чиито значения варират при отделните единици, формиращи [[съвкупност]]та.
  
 
Увеличаването на броя на идентификационните признаци при дефинирането на статистическата единица, намалява броя на единиците, формиращи дадена съвкупност. Напр. ако статистическата единица е дефинирана като лице от женски пол на възраст между 20 и 30 години, пребиваващо в България към 25.09.2009г., тогава освен горепосочените три задължителни идентификационни признака са използвани още два:
 
Увеличаването на броя на идентификационните признаци при дефинирането на статистическата единица, намалява броя на единиците, формиращи дадена съвкупност. Напр. ако статистическата единица е дефинирана като лице от женски пол на възраст между 20 и 30 години, пребиваващо в България към 25.09.2009г., тогава освен горепосочените три задължителни идентификационни признака са използвани още два:
Ред 34: Ред 33:
 
*възраст между 20 и 30 години.
 
*възраст между 20 и 30 години.
  
По този начин границите на първоначално установената съвкупност значително се стесняват, тъй като много по-малко на брой единици отговарят на зададената комбинация от значения на петте идентификационни признака.
+
По този начин границите на първоначално установената съвкупност значително се стесняват, тъй като много по-малко на брой единици отговарят на зададената [[комбинация]] от значения на петте идентификационни признака.
  
 
[[file:kpt.png]]
 
[[file:kpt.png]]

Версия от 20:55, 18 юли 2012

Статистическата единица е първичен носител на статистическа информация. Тя е конкретна проявна форма на дадено масово явление.

Определение

Статистическата единица има различни проявления според броя на възможните значения на характеризиращите я признаци. Следователно статистическите единици варират по значенията на изследваните признаци. Затова понякога статистическата единица се нарича статистическа променлива. Понятието статистическа променлива обаче е по-широко от статистическата единица. То се използва и за означаване на статистически признаци, без да се търси конкретната връзка със статистическите единици. Разглеждането на статистическата единица като променлива е свързано с наличието на признаци, чиито значения варират при отделните единици.

Напр. статистическата единица предприятие може да се разглежда като променлива по отношение на признаците брой заети лица, отработени ч/часове, оборот, средномесечна работна заплата, среден размер на дълготрайните активи и т.н.

Характеристики

Статистическите единици могат да бъдат материални или нематериални. Материалните са обекти от материалния свят като напр. индивиди, животни, предмети, а нематериалните, наречени случаи са събития, действия, социални образования. Статистическите единици трябва да отговарят на редица формални критерии. Всяка единица трябва да притежава определени значения на поне три идентификационни признака:

  • същностен;
  • времеви и
  • пространствен

Идентификационният признак е част от дефиниция. Комбинацията от значенията на всички идентификационни признаци формира дефиницията за дадена статистическа единица. Напр. ако статистическата единица е дефинирана като физическо лице, пребиваващо в България към 25.09.2009г., тогава са фиксирани значенията но три идентификационни признака:

  • същностен физическо лице;
  • времеви към 25.09.2009г.;
  • пространствен България.

Ако не съвпада значението дори само на един от идентификационните признаци, единицата не е полезна за статистическото изучаване, тъй като няма да може да бъде отнесена към дадена статистическа съвкупност Идентификационните признаци задават границите на съвкупностите, които обхващат всички единици, идентични по отношение на техните значения.

Трябва да се обърне внимание върху разликата между идентификационните признаци, чрез които се формират съвкупности, и статистически признаци, подлежащи на изучаване. Идентификационните признаци са средство за ограничаване на съвкупността, подлежаща на изучаване. Те не представляват интерес за самото изучаване. Предпоставка са за изучаването, но не негов предмет. На наблюдение подлежат значенията на статистическите признаци, чиито значения варират при отделните единици, формиращи съвкупността.

Увеличаването на броя на идентификационните признаци при дефинирането на статистическата единица, намалява броя на единиците, формиращи дадена съвкупност. Напр. ако статистическата единица е дефинирана като лице от женски пол на възраст между 20 и 30 години, пребиваващо в България към 25.09.2009г., тогава освен горепосочените три задължителни идентификационни признака са използвани още два:

  • пол женски;
  • възраст между 20 и 30 години.

По този начин границите на първоначално установената съвкупност значително се стесняват, тъй като много по-малко на брой единици отговарят на зададената комбинация от значения на петте идентификационни признака.

Kpt.png

Вижте още

Източници

  • Бойко Иванов Атанасов, Количествени методи в управление на бизнеса
  • А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
  • Надежда Николаевна Бек, Дмитрий И. Голенко, Статистические методы оптимизации в экономических исследованиях
  • Мишев, Георги. Цветков, Стоян. Статистика за икономисти. София, Денеб-Консулт, 1995г.
  • Увод в статистиката

Външни препратки