Разлика между версии на „Двоичен код“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
Ред 4: Ред 4:
 
Символите на бройните системи се наричат цифри. Положението, което те могат да заемат при представяне на [[число]]то, се нарича позиция или разред. Отделните разреди се номерират последователно отдясно наляво, като най-младшият на цялата част на числото има нулев номер.
 
Символите на бройните системи се наричат цифри. Положението, което те могат да заемат при представяне на [[число]]то, се нарича позиция или разред. Отделните разреди се номерират последователно отдясно наляво, като най-младшият на цялата част на числото има нулев номер.
 
В [[математика]]та се използва десетичната [[бройна система]]. Изучаването на други бройни системи, различни от десетичната, се налага от специфичния начин, по който информацията се съхранява в паметта на компютъра. На този етап от развитието на изчислителната техника [[анализ на данните|данни]]те се представят чрез електрически сигнали и затова говорим за две възможни състояния наличие на електрическо [[напрежение]] и липса на такова. Затова най-елементарното количество информация битът може да се представи като превключвател с две състояния включено и изключено. За [[цел]]ите на програмирането тези две състояния се представят съответно чрез 1 и 0 (това е причината за използване на двоичната бройна система). Т.е. всяка една [[информация]] числова, [[символ]]на и т.н. се представя, използвайки двоична бройна система. Широко приложение намира още и шестнадесетичната бройна [[система]].
 
В [[математика]]та се използва десетичната [[бройна система]]. Изучаването на други бройни системи, различни от десетичната, се налага от специфичния начин, по който информацията се съхранява в паметта на компютъра. На този етап от развитието на изчислителната техника [[анализ на данните|данни]]те се представят чрез електрически сигнали и затова говорим за две възможни състояния наличие на електрическо [[напрежение]] и липса на такова. Затова най-елементарното количество информация битът може да се представи като превключвател с две състояния включено и изключено. За [[цел]]ите на програмирането тези две състояния се представят съответно чрез 1 и 0 (това е причината за използване на двоичната бройна система). Т.е. всяка една [[информация]] числова, [[символ]]на и т.н. се представя, използвайки двоична бройна система. Широко приложение намира още и шестнадесетичната бройна [[система]].
−
 
−
==Правило за преминаване от p-ична бройна система в двоична бройна система за целите числа==
 
−
#Изходното число се дели на 2 до получаване на частно и остатък.
 
−
#Проверява се дали не се е получило частно по-малко от 2, ако е така, се преминава към точка 4.
 
−
#За изходно число се взема полученото частно. Връшаме се към точка 1.
 
−
#Всички получени остатъци се записват в ред, обратен на получаването им. Полученият запис е запис на числото в 2-ична бройна система.
 
−
 
−
==Правило за преминаване от p-ична бройна система в двоична бройна система за дробните числа==
 
−
#Изходното число се умножава с 2. Цялата част се запомня.
 
−
#Проверява се дали броят на извършените до този момент умножения се равнява на броя на разредите, които по условие трябва да се намерят. Ако да-т.4, ако не-т.3.
 
−
#Дробната част на произведението се приема за ново изходно [[число]] и се преминава към т.1.
 
−
#Всички цели числа се записват в такава последователност в каквато са получени. Този запис отговаря на 2-ичния запис на [[дроб]]та с предварително зададена точност.
 
−
Когато число има цяла и дробна част, преминаването се извършва като се приложат двата [[алгоритъм]]а съответно за цялата и за дробната част.
 
−
==Запис на числа с фиксирана запетая в ЦЕИМ==
 
−
[[file:dk2.jpg|right|thumb|300px|Приложение на двоичния код в практиката]]
 
−
Числата с фиксирана запетая се записват, като запетаята се фиксира след най-малдшия разред, т.е. машината ще оперира само с цели числа. Ясно е, че тук се въвежда мащабен [[коефициент]], с помощта на който изходните данни, междинните данни и крайните величини остават винаги цели числа. Данните с фиксирана дължина могат да бъдат с дължина една дума(32 бита) или една полудума(16 бита). И при двата формата обаче най-старшият разред на клетката(разред 0) съдържа знака на числото. Останалите разреди(от 1 до 15 или от 1 до 31) са абсолютната [[стойност]] на числото. Прието е за положително число да се използва символът 0, а за отрицателно 1. Положителните числа с фиксирана запетая се записват в прав код, а отрицателните в допълнителен код. Правият код е кодът на самото число. Допълниелният код се образува, когато самото число се инвертира и към най-младшия му разред се прибави 1.
 
−
 
−
==Запис на числа с плаваща запетая в ЦЕИМ==
 
−
Аритметиката с плаваща запетая улеснява програмирането чрез автоматичното записване на запетаята на подходящото място, което е особено удобно за изчисления, при които обхватът на използваните числа е много широк или предварително не е известен. В основата на представянето му стои отделянето на значещите цифри на числото от неговата размерност или числото се записва като произведение от мантисата му и [[степен]] с основа 16.
 
−
[[file:dbs.jpg]]
 
−
По такъв начин на числото с плаваща запетая съответстват две множества от стойности. Едното множество има за елементи всички набори от значещи цифри на числото и се нарича мантиса. Второто множество посочва степента, на която се повдига [[основа]]та 16 и по този начин посочва мястото на запетаята в [[число]]то. Двете множества се записват във [[формат]]и с дължина една или две две думи. Всяко от множествата има отделен знак, като трябва да се използва и метод за отразяване на двата [[знак]]а. Това се постига като знакът на мантисата са взема за знак на съответната дума (или двойна дума), а порядъкът се представя в [[аритметика]] с излишък 64. това означава, че порядъкът се прибавя като число към 64. числото, което се получава в резултат на това прибавяне се нарича [[характеристика]].
 
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 +
*[[Запис на числа в цифрова електронноизчислителна машина]]
 +
*[[Правила при бройните системи]]
 
*[[Линеен код]]
 
*[[Линеен код]]
 
*[[Изходен код]]
 
*[[Изходен код]]

Текуща версия към 15:44, 17 февруари 2014

Съставните единици на двоичния код - "1" и "0"

Двоичния код е система от символи и правила, чрез които може да се изобрази всяко число.

Същност

Символите на бройните системи се наричат цифри. Положението, което те могат да заемат при представяне на числото, се нарича позиция или разред. Отделните разреди се номерират последователно отдясно наляво, като най-младшият на цялата част на числото има нулев номер. В математиката се използва десетичната бройна система. Изучаването на други бройни системи, различни от десетичната, се налага от специфичния начин, по който информацията се съхранява в паметта на компютъра. На този етап от развитието на изчислителната техника данните се представят чрез електрически сигнали и затова говорим за две възможни състояния наличие на електрическо напрежение и липса на такова. Затова най-елементарното количество информация битът може да се представи като превключвател с две състояния включено и изключено. За целите на програмирането тези две състояния се представят съответно чрез 1 и 0 (това е причината за използване на двоичната бройна система). Т.е. всяка една информация числова, символна и т.н. се представя, използвайки двоична бройна система. Широко приложение намира още и шестнадесетичната бройна система.

Вижте още

Източници

  • Charles Petzold, Code: The Hidden Language of Computer Hardware and Software
  • Roy H. Williams, Thought Particles: Building Blocks of Perceptual Reality: Binary Code of the Mind
  • Fred B. Wrixon, Codes, Ciphers, Secrets and Cryptic Communication: Making and Breaking Secret Messages from Hieroglyphs to the Internet
  • Gayle Laakmann McDowell, Cracking the Coding Interview: 150 Programming Questions and Solutions

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Двоичен_код&oldid=11990“.