Разлика между версии на „Шанс“
| Ред 14: | Ред 14: | ||
* Възприема се като риск, опасност или хазарт; | * Възприема се като риск, опасност или хазарт; | ||
| − | Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като ''having a chance | + | Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като ''having a chance, some chance, get a chance, take a chance'' и редица други. |
| Ред 20: | Ред 20: | ||
==История и развитие на термина „шанс”== | ==История и развитие на термина „шанс”== | ||
| − | Терминът е бил обект на внимание още преди началото на | + | Терминът е бил обект на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур са изявавали мнението си относно думата и са обяснявали много от настъпващите явления и процеси, както и следствията от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е. Крисипус е смятал, че една обикновена, непредизвикана от нищо, причина може да се окаже фатална за Вселената и тя да бъде разрушена, визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”. |
| − | Дори | + | Дори математиците, развили теоретия на игрите, като Пиер Симон Лаплас са намирали начин да покажат, че рискивете, които по поемат са преценени и необходими обосновайки се с вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите” се приемал с респект за сметка на термина „шанс”, който бил асоцииран с залагането, хазарта и беззаконието. За Лаплас случайните възможни варианти са били непредсказуеми, само защото е нямало подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество. |
Десетилетия преди Лаплас, Авраам де Моивр е открил нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси, като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение в следствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления, довели Лаплас и до друго заключение – че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас просто по всякакъв начин е отричал появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите. | Десетилетия преди Лаплас, Авраам де Моивр е открил нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси, като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение в следствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления, довели Лаплас и до друго заключение – че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас просто по всякакъв начин е отричал появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите. | ||
Версия от 14:49, 23 януари 2011
Произход и синоними
Произходът да думата “шанс” е латински и произлиза от названието „cadere”, означаващо "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, вероятност, възможност за успех или неуспех, щастие, късмет, сполука .
Определние и морфологичен разбор
Морфологичен разбор на „шанс”- съществително име, мъжки род, единствено число. Като антоним на думата се приема фразата „неизбежност”. Съществуват редица определения на „шанса”, като най- разпространените са следните:
- Възможност за сбъдване на непредвидими и случайни събития;
- Сила, предизвикваща събития, които не могат да бъдат предвидени или контролирани;
- Възможност, благоприятна за обстоятелсвата;
- Възприема се като риск, опасност или хазарт;
Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като having a chance, some chance, get a chance, take a chance и редица други.
История и развитие на термина „шанс”
Терминът е бил обект на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур са изявавали мнението си относно думата и са обяснявали много от настъпващите явления и процеси, както и следствията от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е. Крисипус е смятал, че една обикновена, непредизвикана от нищо, причина може да се окаже фатална за Вселената и тя да бъде разрушена, визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”.
Дори математиците, развили теоретия на игрите, като Пиер Симон Лаплас са намирали начин да покажат, че рискивете, които по поемат са преценени и необходими обосновайки се с вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите” се приемал с респект за сметка на термина „шанс”, който бил асоцииран с залагането, хазарта и беззаконието. За Лаплас случайните възможни варианти са били непредсказуеми, само защото е нямало подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
Десетилетия преди Лаплас, Авраам де Моивр е открил нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси, като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение в следствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления, довели Лаплас и до друго заключение – че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас просто по всякакъв начин е отричал появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.
