Инвестиране

Инвестирането в широк смисъл може да се разглежд като влагане на парични средства във всичко,което ще съдейства за бъдещото им нарастване. Или под инвестиране се разбира всяко приложение на финансови средства с цел възвръщаемост, независимо от обекта на вложение.

Същност

В тесен смисъл инвестирането означава парични средства, вложени вдълготрайни активи. Или казано по друг начин - набавянето на определено имущество, представляващо дълготрайни активи на предприятието, чрез които предприятието осъществява производствената си функция, като по този начин постига многократна, повтаряща се възвръщаемост на вложените средства. Но също може да се инвестира в оборотни средства, с които предприятието осъществява доставка на консумативи и материали за дейността си, като по този начин се постига еднократна възвръщаемост на вложените средства.Инвестиционен характер иматразходите за придобиване на ново оборудване,ценни книжа,строителство на сгради,обучение на персонала,създаване на нови изделия,научни изследвания и др.

Процесът на влагане на паричните средства в активи се нарича инвестиране.

Финансиране на инвестиции - източници

Осигуряването и набавянето на свободни парични средства за инвестиране по своята същност е процес на финансиране.

Източниците на финансиране на инвестициите са разнообразни,но могат да се обособят в две основни групи:

• Вътрешни - източници за финансиране са неразпределена печалба на предприятието,амортизационни отчисления и постъпления от продажби на ненужни и негодни дълготрайни материални активи(ДМА).

• Външни - източници на финансиране са акционерният капитал (емисии на акции), заемният капитал, лизингът и др.

Инвестирането и финансирането са тясно свързани процеси.Те водят до непрекъснати промени в баланса на предприятието. Промени в обема и структурата на инвестициите предизвиквзт изменения в актива на баланса,а промените в обема и структурата на финансирането водят до изменения в пасива на баланса.

Особености

Процесът на инвестиране притежава някои особености:

• На първо място той обслужва стратегическите цели на предприятието и оказва комплексно въздействие върху цялостната му дейност.

• Второ,резултатите от реализацията на този процес се проявяват късно във времето.Те не са гарантирани. В течение на инвестиционния срок,държаната от инвеститора стойност първоначално трябва да премине от ликвидна форма (сиреч отпари или текуща платежоспособност) в неликвидна форма, а после отново трябва да се обърне в пари, което обаче се случва далеч не винаги. Всяко инвестиционно решение означава поемане на някакъв риск, тъй като действителният, фактическият финансов резултат от инвестицията никога не е известен предварително. При вземането на инвестиционно решение финансовият резултат от него е само предполагаем и очакван, т.е. винаги е несигурен и неизвестен. Всеки път съществува вероятност инвеститорът да не успее да“изтегли” капитала от дадена инвестиция и в крайна сметка вместо да реализира очакваната печалба да понесефинансови загуби. Но това не е всичко. Инвеститорът не само винаги поема риск от бъдещи финансови загуби, но освен това жертва и текущо потребление, отлагайки го съзнателно за някакъв бъдещ момент. Хората са склонни да се разделят с парите – да ги инвестират, само ако разчитат, че в бъдеще ще получат обратно и ще могат да изразходват за задоволяване на текущите си потребности една по-голяма от вложената парична сума. Инвестираната стойност – капиталът, притежава потенциала да генерира за държателя си определени парични ползи и да връща вложените пари умножени, с добавка.

Инвестиционен избор

Инвестиционният избор предполага определяне на доходността или възвръщаемостта на инвестиционните инструменти. Прието е възвръщаемостта да се дава в процентно изражение за определен период (обикновено на годишна база). Следователно доходността или възвръщаемостта на капитала е процентната величина на полагаемото се на инвеститора възнаграждение, заради пожертваното, отложеното текущо потребление и несигурността на очакваните постъпления от инвестицията.

Субекти в процеса на инвестиране

Субекти в процеса на инвестиране са инвеститорите:

• Инвеститорите правят своята оценка и избор, основавайки се единствено на очакваните възвръщаемости, респ. на дисперсиите и стандартните отклоненияна възвръщаемостите за периода на държане на активите (акциите) ипортфейлите от активи.

• Инвеститорите никога не са преситени, тяхната алчност никога не е задоволена. Това означава, че от два портфейла те ще предпочетат онзи, който, при равни други условия, има по-висока очаквана възвръщаемост.

• Инвеститорите не обичат риска и се стремят да го избягнат. Това означава, че от два портфейла те ще предпочетат онзи, който, при равни други условия, има най-малка дисперсия и стандартно отклонение на възвръщаемостта.

• Активите са неограничено делими, което означава, че при желание инвеститорът има законово право да закупи част от акция.

• Съществува безрисков лихвен процент, по който инвеститорите могат да дават пари на заем, т.е. да инвестират, или да вземат кредит.

• Данъците и оперативните или транзакционните разходи при търгуването на книжата се пренебрегват.

• Времевият хоризонт на вложенията е един и същ за всички инвеститори. Това означава, че всички инвеститори оценяват възвръщаемостите на активите и портфейлите за един и същ период на държане.

• Безрисковият лихвен процент е еднакъв за всички инвеститори и няма разлика между лихвените проценти, по които се дават и вземат пари на заем.

• Всички инвеститори имат свободен и незабавен достъп до информацията за пазара на ценните книжа. На практика това означава, че всеки инвеститор разполага със същата информация, каквато имат и останалите участници в пазара.

• Инвеститорите виждат еднакво перспективите на ценните книжа – имат еднакви предвиждания относно техните очаквани възвръщаемости, оценявани чрез дисперсията, стандартното отклонение и ковариацията. От това се подразбира, че всички инвеститори по еднакъв начин анализират получената информация.

Инвестирането като процес протичащ във фирмата

Инвестирането като процес включва:инвестиране във финансови активи и инвестиране във реални активи.

Инвестирането във финансови активи включва две фази:анализ на ценни книжа на капиталовия пазар и управление на портфейла от ценни книжа.

Инвестирането в реални активи е основно средство,което мениджърите използват за повишаване състоянието на сегашните и на новите акционери.Инвестирането в реални активи може да се разглежда от две гледни точки:инвестиране в отделен обект(единичен случай на инвестиране)и инвестиране във фирмата като цяло.

Вижте още

• Диверсификация
• Симулация
• Инвестиционен портфейл
• Инвестиция
• Критерий на Кели
• Конкуренция
• Пазар
• Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции
• Мертон Шолс
• Ликвидност на пазара
• Мечи пазар
• Бенджамин Греъм
• Банка
• Уорън Бъфет
• Къса позиция
• Модел на Марковиц
• Вторичен пазар
• Спекулация
• Продукт
• Борсова симулация
• Alternative investments
• Specialized investment fund

Източници

• Graham, Benjamin and David Dodd (1951). Security Analysis. McGraw-Hill Book Company. ISBN 007144829.
• Kevin A. Hassett (2008, 2nd ed.). "Investment," The Concise Encyclopedia of Economics. Library of Economics and Liberty.
• Цветков,Цветан и Георгиев,Иван ‚“Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции“(1997)
• Николова,Надежда,“Основи на финансите“(2009)

Външни препратки

• Видове инвестиции
• Корелация
• FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES & OPTIONS EXCHANGES
• Кредитен риск
• Българска фондова борса