Разлика между версии на „Инвестиция в злато“
(Нова страница: thumb|right|alt=Кюлче злато|Кюлче злато '''Златото''' е един от най-старите инструм...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Image: invest-gold1.jpg|thumb|right|alt=Кюлче злато|Кюлче злато]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
'''[[Златото]]''' е един от най-старите инструменти за [[капиталовложение]]. '''Този вид [[инвестиция]] винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза''', несигурност и избягване на риск. Инвестициите в него са защитени от [[инфлационните сили]] и колебанията на [[валутните пазари]], защото с течение на времето златото запазва стойността си. Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене). | '''[[Златото]]''' е един от най-старите инструменти за [[капиталовложение]]. '''Този вид [[инвестиция]] винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза''', несигурност и избягване на риск. Инвестициите в него са защитени от [[инфлационните сили]] и колебанията на [[валутните пазари]], защото с течение на времето златото запазва стойността си. Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене). | ||
| − | + | ==Общи сведения== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са [[златото]] и [[среброто]], а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на [[Златния стандарт]] през '74г., валутите представляват [[''fiat currency]]'', или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на [[инвеститорите]] към тях. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите. | Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са [[златото]] и [[среброто]], а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на [[Златния стандарт]] през '74г., валутите представляват [[''fiat currency]]'', или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на [[инвеститорите]] към тях. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите. | ||
| − | + | ==Какво е „инвестиционно злато”?== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Златото, което се търгува на [[международните борси]] се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от [[ДДС]] (съгласно [[Директива]] 112/2006 на [[Европейския съюз]] и [[Закона за ДДС]] на [[Република България]]), акциз, мито и други данъци. Може да се закупи по два начина. Единият начин е физически да бъде закупен самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да бъде отворена сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да бъде купено „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове. | Златото, което се търгува на [[международните борси]] се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от [[ДДС]] (съгласно [[Директива]] 112/2006 на [[Европейския съюз]] и [[Закона за ДДС]] на [[Република България]]), акциз, мито и други данъци. Може да се закупи по два начина. Единият начин е физически да бъде закупен самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да бъде отворена сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да бъде купено „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове. | ||
| − | + | ==Инвестиране в злато== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Инвестирането в злато е консервативен инструмент. От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар. Кюлчета злато и инвестиционните златни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните златни монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските златни монети, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори (брой емитирани монети от един модел, дата на [[емитиране]]то, важност на събитието, по случай на което са издадени и т.н.). | Инвестирането в злато е консервативен инструмент. От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар. Кюлчета злато и инвестиционните златни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните златни монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските златни монети, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори (брой емитирани монети от един модел, дата на [[емитиране]]то, важност на събитието, по случай на което са издадени и т.н.). | ||
| − | + | ==В България== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
В България, за да се вложат пари в инвестиционно злато, то може да бъде закупено от няколко български банки. Някои от тях са [[Първа инвестиционна банка]], [[Общинска банка]] и [[Банка Пиреос]]. Проблемът е, че тези банки не го изкупуват, а пътуването до чужбина за продажбата му, представлява допънителен разход. [[Райфайзенбанк]] продава инвестиционно злато с възможност за обратно изкупуване, но без да се доставя физически металът. Той ще се съхранява в трезорите на банката в [[Австрия]]. Kюлчетата и монетите никога не струват колкото борсовата спот цена. За тях има допълнителни разходи като стойността на отливането и транспорта, които се включват в продажната цена. | В България, за да се вложат пари в инвестиционно злато, то може да бъде закупено от няколко български банки. Някои от тях са [[Първа инвестиционна банка]], [[Общинска банка]] и [[Банка Пиреос]]. Проблемът е, че тези банки не го изкупуват, а пътуването до чужбина за продажбата му, представлява допънителен разход. [[Райфайзенбанк]] продава инвестиционно злато с възможност за обратно изкупуване, но без да се доставя физически металът. Той ще се съхранява в трезорите на банката в [[Австрия]]. Kюлчетата и монетите никога не струват колкото борсовата спот цена. За тях има допълнителни разходи като стойността на отливането и транспорта, които се включват в продажната цена. | ||
| − | + | ==Търговия със злато== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Централните банки и [[МВФ]] са главните участници на пазара на злато. Те държат около 20 % от златото в света в своите трезори. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основния двигател зад цената на скъпоценния метал. За да се стабилизират до определена степен цените, е подписано [[Вашингтонското споразумение за златото]], влязло в сила през септември 1999 г. Страните и институциите, които са го приели, се задължават да не продават повече от 500 тона злато на година. Много държави пазят огромни резерви от злато: [[Китай]] държи около 1%, а правителството на [[САЩ]] - около 16%. | Централните банки и [[МВФ]] са главните участници на пазара на злато. Те държат около 20 % от златото в света в своите трезори. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основния двигател зад цената на скъпоценния метал. За да се стабилизират до определена степен цените, е подписано [[Вашингтонското споразумение за златото]], влязло в сила през септември 1999 г. Страните и институциите, които са го приели, се задължават да не продават повече от 500 тона злато на година. Много държави пазят огромни резерви от злато: [[Китай]] държи около 1%, а правителството на [[САЩ]] - около 16%. | ||
| − | + | ==Вижте още== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Капиталовложение]] | * [[Капиталовложение]] | ||
| Ред 56: | Ред 29: | ||
* [[Вашингтонско споразумение за злато]] | * [[Вашингтонско споразумение за злато]] | ||
| − | + | ==Източници== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* А. В. Аникин, Златото 1987 Наука и изкуство | * А. В. Аникин, Златото 1987 Наука и изкуство | ||
| Ред 70: | Ред 39: | ||
* Прев. Татяна Кузманова Балова, Златото по света | * Прев. Татяна Кузманова Балова, Златото по света | ||
| − | + | ==Външни препратки== | |
| − | |||
| − | |||
* [http://www.youtube.com/watch?v=6dZsPjjq7Eg Златото и начините за инвестиране в него] | * [http://www.youtube.com/watch?v=6dZsPjjq7Eg Златото и начините за инвестиране в него] | ||
[[category:Финансови пазари и инструменти]] | [[category:Финансови пазари и инструменти]] | ||
Версия от 23:05, 6 юни 2012
Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск. Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене).
Общи сведения
Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са златото и среброто, а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на Златния стандарт през '74г., валутите представляват ''fiat currency, или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на инвеститорите към тях. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите.
Какво е „инвестиционно злато”?
Златото, което се търгува на международните борси се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от ДДС (съгласно Директива 112/2006 на Европейския съюз и Закона за ДДС на Република България), акциз, мито и други данъци. Може да се закупи по два начина. Единият начин е физически да бъде закупен самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да бъде отворена сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да бъде купено „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове.
Инвестиране в злато
Инвестирането в злато е консервативен инструмент. От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар. Кюлчета злато и инвестиционните златни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните златни монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските златни монети, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори (брой емитирани монети от един модел, дата на емитирането, важност на събитието, по случай на което са издадени и т.н.).
В България
В България, за да се вложат пари в инвестиционно злато, то може да бъде закупено от няколко български банки. Някои от тях са Първа инвестиционна банка, Общинска банка и Банка Пиреос. Проблемът е, че тези банки не го изкупуват, а пътуването до чужбина за продажбата му, представлява допънителен разход. Райфайзенбанк продава инвестиционно злато с възможност за обратно изкупуване, но без да се доставя физически металът. Той ще се съхранява в трезорите на банката в Австрия. Kюлчетата и монетите никога не струват колкото борсовата спот цена. За тях има допълнителни разходи като стойността на отливането и транспорта, които се включват в продажната цена.
Търговия със злато
Централните банки и МВФ са главните участници на пазара на злато. Те държат около 20 % от златото в света в своите трезори. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основния двигател зад цената на скъпоценния метал. За да се стабилизират до определена степен цените, е подписано Вашингтонското споразумение за златото, влязло в сила през септември 1999 г. Страните и институциите, които са го приели, се задължават да не продават повече от 500 тона злато на година. Много държави пазят огромни резерви от злато: Китай държи около 1%, а правителството на САЩ - около 16%.
Вижте още
Източници
- А. В. Аникин, Златото 1987 Наука и изкуство
- Жак Атали ; Прев. от фр. Пенка Пройкова, Венелин Пройков, Евреите, светът и парите. Икономическа история на еврейския народ
- С. М. Борисов, Золото в современном мире
- Ралф Дарендорф ; Прев. от нем. Екатерина Алексиева, Модерният социален конфликт 1998 Златорогъ
- Божидар Димитров, Златоград 2004 Унив. изд. "Св. Кл.Охридски"
- Златомир Златанов, Отвъд травма и революция 2007 Захарий Стоянов
- Прев. Татяна Кузманова Балова, Златото по света