Икономия от мащаба

Участъци от производствената крива с положителни и с отрицателни стойности на икономиите на мащаба.

Икономия от мащаба е намаляването на разходите за производството на единица продукция в резултат на увеличаване на производството. Това намаляване на разходите се постига, тъй като постоянните разходи се разпределят между по-голям брой единици продукция, а променливите разходи могат да бъдат допълнително намалени чрез закупуване на суровини и материали на едро.

От икономии от мащаба могат да се възползват компании с различен размер, като увеличават обема на операционната си дейност. Най-разпространени методи са: покупни (закупуване на материали, чрез дългосрочни договори), управленски (увеличаване на специализацията на мениджърите), финансови (по-малки лихви при банкови кредити), търговски (разпределяне на разходите за реклама в по-голяма гама продукция). Всеки един от тези фактори намалява дългосрочните средни разходи на производството (англ. Long Run Average Costs, LRAC), чрез пренасочване на кривата на краткосрочните средни разходи надолу и наляво (англ. Short-run average total cost, SRATC).

Концепция за възвръщаемостта от мащаба

Разширяването на производството или промяна в мащаба на фирмата в икономическата теория се свързва с дългосрочния период и може да се постигне чрез изменение количеството на всички фактори, участващи в производствения процес (трудови, капиталови, природни, предприемачески).

Възвръщаемостта от мащаба отразява резултатите от взаимовръзките, произтичащи от мащаба на производството между производствения резултат и производствените фактори.

В дългосрочен период общият продукт, произвеждан от дадена фирма, може да нараства при промяна на всички фактори на производството с еднакви или с различни пропорции. В икономическите анализи е възприето разбирането, че възвръщаемостта от мащаба отразява измененията в общия продукт, когато всички фактори се променят в еднакви пропорции.

Да приемем, че фирмата увеличава мащаба на предприятието си чрез нарастване на всички фактори с еднаква пропорция. Нека параметърът К – единица капитал, L – единица работна сила, а – увеличение/намаление в а-раз. За производствената функция F(K,L)може да се каже:

• F(aK,aL)F(K,L), (a 1)

нарастваща възвръщаемост от мащаба;

• F(aK,aL)=aF(K,L), (a \geqslant 1)

постоянна възвръщаемост от мащаба;

• F(aK,aL)aF(K,L), (a 1)

намаляваща възвръщаемост от мащаба.

Както показва практиката нарастващата възвръщаемост от мащаба главно се дължи на технически и/или на управленски усъвършенствания на производството. Една от основните характеристики на развитата съвременна технология е наличието на методи за масово производство. Те значително превишават по своята ефективност и най-добрите методи за производството на по-малки обеми продукция.

При определени условия в процеса на производство се наблюдава намаляваща възвръщаемост от мащаба на производството. В практиката най-разпространен е случаят на "намаляваща възвръщаемост от управлението". Независимо от конкретната структура на управляващата система, даже когато различни направления от управлението са делегирани на индивидуални мениджъри (по производството, по продажбите и др.), крайното управленско решение се приема от центъра (борд на директорите). С нарастване обема на производство центърът става вероятно бюрократичен и неефективен при приемането на крайни решения. Когато нарастването на производството превишава оптималните граници на управление, се проявяват загуби от управлението. Друг случай на намаляваща възвръщаемост от мащаба се наблюдава при т.нар изчерпващи се ресурси (изтощаващи се находища), например на полезни изкопаеми, на риба или други животни и растения.

Вътрешни и външни икономии от мащаба

Изместване на кривата на дългосрочните разходи, в резултат от разширяване на мащаба.

Външните икономии от мащаба на производството се зараждат от причини извън дадената фирма разглеждана сама по себе си. Те могат да бъдат генерирани, например, от подобряване на производителността на закупуваното ново капиталово оборудване, с което фирмата работи при увеличения мащаб. Или да са свързани с повишаване на качеството на използваните суровини. Подобни икономии, външни за дадена фирма, могат да бъдат реализирани в резултат от дейността на другите фирми в същия или други отрасли. Главна характеристика на тези икономии е, че са независими от дейността на разглежданата фирма, външни са за нея. Техен резултат най-често е изменение на цените на факторите, използвани от фирмата, или съкращаване обема на факторите, използвани за производството на единица продукция (изменение на производствената функция). Фактът, че в резултат на разширяване на мащаба на производствената дейност, под влияние на външни фактори средните разходи за производството на даден обем продукция (в рамките на дадено предприятие) намаляват (налице са външни икономии от мащаба), графично може да бъде отразен чрез изместване кривата на дългосрочните разходи LAC надолу по отношение на първоначалната крива (без външни икономии).

Съвременната голяма фирма е изградена от множество бизнес единици или предприятия (заводи). Намаляването на средните разходи при нарастване размера на предприятието се определя като вътрешни икономии от мащаба. Съществуват различни класификации на вътрешните икономиите от мащаба в зависимост от целите на анализа на този феномен. За по-ефективното управление на фирмата и приемането на оптимални решения , най-общо вътрешните икономии от мащаба се делят на парични и реални (технологични).

Парични икономии

Паричните икономии се реализират от фирмата когато размерът й нараства благодарение на заплащането на по-ниски цени поради покупките на едро от фирмата. Те не представляват реално намаляване на количеството на използваните в производството фактори. Такива чисто парични икономии могат да възникнат поради следните по-важни причини: по-ниски цени, заплащани за суровините и материалите заради отстъпката при закупуването им в големи обеми; по-ниски лихвени проценти при ползването като правило на големи по обем заеми поради по-голямата сигурност на банките и по-ниски финансови разходи като цяло; по-ниски заплати на работещите, което е възможно когато фирмата се превърне в монопсонист единствен купувач (например, на труд в минната промишленост) и при отсъствие на силни синдикати; по-ниски заплати могат да се заплащат и когато се наблюдава някакъв "престиж", свързан с работа в такава фирма.

Тези икономии са свързани като правило с разликата в цените и се реализират от отстъпките, които фирмата може да получи благодарение на големия мащаб на производството. По-конкретно големите фирми могат да постигнат:

1. По-ниски цени на суровините, купувани със специални отстъпки от снабдителите;
2. По-ниски разходи за външните финанси. Банките обикновено предлагат заеми на големите фирми с по-ниска лихва и им предоставят и други благоприятни условия;
3. По-ниски рекламни цени могат да бъдат гарантирани на големите фирми, ако те рекламират в голям мащаб;
4. Транспортните тарифи обикновено са по-ниски, ако обемът на транспортираните продукти е голям;
5. Големите фирми могат да плащат по-ниски възнаграждения на работниците си, ако са достигнали размер на производството, който ги прави монопсонисти (например, единствен купувач на работници като правило в добиващите отрасли) или благодарение на свързания с големите фирми престиж.

Реални икономии

Реалните икономии са свързани със съкращаване на физическите количества на материалите, суровините, различните типове труд и капитал, които фирмата използва в производствената си дейност. Основни типове реални икономии от мащаба, в зависимост от мястото на възникването им, са производствените, продажбените (пазарните), управленските, транспортните и складовите.

Производствени икономии

Възникват в процеса на промяна на мащаба на фирмата в сферата на непосредственото производство. Могат да бъдат реализирани по линията на трудовия фактор, фиксирания капитал и необходимите запаси. Те се делят на трудови, технически икономии, икономии от продажбите, от управлението и икономии в транспортната и складова дейност.

Трудови икономии

Проявяват се при нарастване на мащаба на производството по няколко причини: специализация, икономии на време, автоматизация на производствения процес, т.нар кумулативен ефек.

• Специализацията на наетия производствен персонал е свързана с подобряване на уменията, а оттук и на производителността на различните типове труд при нарастване на мащаба на предприятието. Разделението на труда не е изгодно в малките предприятия, защото поради малкия обем на производството, тясно специализиралите се работници биха били незаети част от работното време.
• Разделението на труда в голямото по размер предприятие, отделно от нарастване на уменията и производителността на специализираната работна сила, създава предпоставки за икономия на време, което се губи в малките предприятия при преминаването на универсалния работник от един тип работа към друг тип работа.
• От друга страна, разделението на труда стимулира разработването на специални инструменти и машини, които улесняват и подпомагат работната сила. Механизацията и автоматизацията на производството води до нарастване на производителността на труда и до намаляване на средните разходи при нарастване на мащаба на предприятието.
• При увеличаване на мащаба на производството в сферата на трудовата дейност се появява и т.нар. кумулативен ефект върху уменията на техническия персонал: заетите в непосредственото производство инженери, майстори и друг технически персонал натрупват значителен опит от широко мащабното производство.

Технически икономии

Свързани са с използването на фиксирания капитал на фирмата, включващ всички видове машини и оборудване.

Главните технически икономии се появяват от специализацията и неделимостта на машините, съкращаване на разходите за настройка на оборудването, по линията на първоначалните фиксирани разходи, поради някои взаимовръзки между оборудването и факторите за производството му, поради намаляване на необходимите резервни мощности.

Значителна част от техническите икономии са свързани с:

• От една страна, със специализацията на капиталовото оборудване (и на свързания с него труд), което става възможно при голям мащаб на производството, а от друга, с неделимостта, с която се характеризира съвременната производствена техника. Модерната технология е високо механизирана и автоматизирана при голям мащаб на производството.
• Разходите за настройка на оборудването - тези разходи включват разходите за подготовка на оборудването с многоцелево предназначение за производство на определен продукт или за определена работа.
• Първоначалните разходи (т.нар. невъзвратими разходи), които са свързани със започването на бизнеса или с въвеждането на нов продукт. Към тях се отнасят разходите за изследвания и развитие, за пазарни проучвания, за конструкторски работи и др. Естествено колкото е по-голям мащабът на производство, толкова по-ниски са единичните разходи за такива "невъзвратими" разходи.
• Някои технико-геометрични взаимовръзки между определено оборудване и ресурсите за неговото производство и монтиране са предпоставка за реализиране на технически икономии. Това е много важен фактор за снижаване на средните разходи за фирмите от преработващите отрасли на промишлеността - преработката на нефт, химическата промишленост, производството на цимент, стъкларската промишленост, стоманодобива и др.
• Наличието на "резервен" капацитет на предприятието - всяка голяма фирма поддържа определен технически резерв, за да се запази непрекъснатостта на производството при повреда на определени машини.

Икономии свързани със запасите

Съвременната фирма поддържа запаси както на входа на производството при постъпване на ресурсите, така и на изхода при излизането на готовата продукция. Тяхното основно предназначение е намаляване на риска от прекъсване на производствената дейност при възникването на непредвидени (случайни) проблеми.

Направените изследвания сочат, че случайните колебания в предлагането на ресурсите на входа на производството на фирмата, имат тенденция за плавно изменение, когато мащаба на фирмата се увеличава и тя изпитва потребност от повече ресурси. Колкото по-голям е броят на фирмите-снабдители, толкова по-малка е вероятността в резки пикове и спадове в колебанията на тяхното предлагане. Това е предпоставката производствените запаси да нарастват относително по-малко, отколкото е нарастването в продуктивността на предприятието. Тази закономерност, свързана с особеностите на технологията при нарастване на мащаба на предприятието, детерминира наличието на икономии, които се наричат "стохастични икономии".

Икономии от продажбите

Процесът на реализацията на готовата продукция представлява интегрална част от производствената дейностна фирмата. Осъществяването на продажбената активност се базира на прилагането на определена организация или технология, в широкия смисъл на това понятие.

Сърцевина на продажбената активност на съвременната фирма е рекламата. Тя е необходима както за новата фирма и за новите продукти, така и за съществуващите, за да се поддържа име или марка в съзнанието на настоящите и бъдещите купувачи. Изследванията показват, че използваните от фирмата рекламно пространство (във вестници и списания) и време (по телевизията и радиото) нарастват непропорционално (по-малко) на нарастването на мащаба на производството, така че разходите за реклама на единица продукция намаляват. Налице са икономии от мащаба, детерминирани от технологията на рекламната дейност.

Икономии от мащаба при реализацията се наблюдават, когато при нарастването на размера на фирмата се прави промяна в стила на произвеждания продукт. В съвременните условия фирмите трябва по-често да променят стила на продукцията си, за да могат да отговорят на търсенето на купувачите и на своите конкуренти. Промяната в модела или в стила на продукта включва значителни разходи за проучване и развитие и вероятно за нови материали и оборудване. С нарастване мащаба на производство на фирмата делът на подобни допълнителни разходи за единица продукция намалява. Така големите фирми имат възможност не само по-икономично да променят стила на продукта си, но получават конкурентно предимство, което ще им позволи завоюването на още по-голям пазарен дял.

Икономии от управлението

Управлението е дейност, чиито относително разграничаване наред с останалите дейности в предприятието, позволява да бъдат идентифицирани източниците на икономии от мащаба, които представляват мощен стимул за фирмите да нарастват, едновременно завоювайки пазарно влияние.

Представата за управлението като организационна технология сочи по аналогия, че източници за намаляване на средните разходи на фирмата при нарастване на нейния размер е специализацията (в сферата на управлението е достъпна за големите фирми, защото те имат възможност да разделят изпълнението на управленските задачи между специално обучени мениджъри), децентрализацията (съкращават се информационните потоци вътре във фирмата и това свежда до минимум изкривяването и грешките при предаването на информация), прилагането на управленски техники (създава възможност за икономия на време при приемането на решения и ускорява процеса на информиране, повишавайки обема и точността на предаваната информация).

Икономии в транспортната и складовата дейност

От една страна, транспортните и складовите разходи на фирмата са част от производствените разходи (превоз и съхранение на суровини и междинни продукти), а, от друга страна, са част от разходите по реализацията (съхранение и превоз на готова продукция до пазарите).

Изграждането на складови помещения за съхраняване на запасите от ресурси и готова продукция се подчинява на ю геометричната връзка между повърхността, капацитетния обем и ресурсите. След определен мащаб на нарастването на производствената дейност на фирмата би било необходимо допълнително построяване на складове и това ще доведе до нарастване на общите разходи на фирмата, но средните разходи като правило ще бъдат по-ниски, колкото по-голям е мащабът. Ще възникнат икономии от мащаба.

Транспортната дейност е интегрална част от производствената дейност на фирмата. Транспортните разходи на фирмата зависят от разстоянието на превозите, важността на транспортните разходи по отношение на стойността на продукта (относителен дял на тези разходи в обема на съвкупните – производствени плюс транспортни) , възможността за пренасяне на по-високите транспортни разходи върху купувачите. Ако фирмата използва свой собствен транспорт, то транспортните единични разходи биха намалявали до точката на достигането на пълен капацитет. При по-голям мащаб на производството ще е възможно използването на по-големи по размер транспортни средства. При нарастване на мащаба е налице ефектът от променяща се възвращаемост от мащаба.

Ако фирмата използва обществен транспорт, то очевидно единичните разходи ще нарастват с увеличаване на разстоянието на превозите. Ако фирмата постигне договореност за по-ниски транспортни тарифи за превоз на големи количества стоки, възникналите парични икономии биха могли да компенсират по-високите транспортни разходи за по-големите разстояния.

Вижте още

• Икономика
• Работна заплата
• Ефективност
• Безработица
• Администрация
• Управление
• Счетоводство
• Делегиране
• Отворена система
• Идентификация

Източници

• Werner. Z. Hirsch, "Manufacturing Proqress Functions", Review of Economics and Statistics
• Эффект масштаба

Външни препратки

• Таблица на реалните и производтвени икономии от мащаба
• Рискове от икономии от мащаба при банките
• Изчисляване на икономиите от мащаба