Разлика между версии на „Еволюция“
| Ред 11: | Ред 11: | ||
*[[Модификационна изменчивост]] | *[[Модификационна изменчивост]] | ||
| − | [[image: | + | [[image:Evoluciq1.jpg|thumb|left|alt=evoluciq1.|Наследственост и изменчивост]] |
==Механизми на еволюцията== | ==Механизми на еволюцията== | ||
Версия от 16:56, 31 май 2012
Еволюция ( произлиза от латинската дума „evolutio” – „разкриване” ) е процес на постепенно и непрекъснато изменение/развитие.
Същност
Понятието се използва в различни аспекти: свързани с ембрионалното развитие на организмите, в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки става въпрос за социална еволюция, също така може да се говори за еволюция на дадена концепция или определена идея ( например: еволюция на маркетинга ). Тема на статията ще бъде биологичната еволюция на човека. Еволюцията на човека е част от биологичната еволюция, засягаща възникването на човека и обособяването му като отделен вид от останалите примати. Произходът на човека е обект на мащабно научно изследване, целта на което е да разбере и опише как тези промени са настъпили. Изследването на човешката еволюция обхваща множество научни дисциплини, сред които преди всичко антропобиологията,лингвистиката и генетиката. В центъра на човешката еволюция се намира основно род Човек, но изследванията на човешката еволюция обикновено включват и т.нар. човекоподобни, като например австралопитека.
Наследственост и изменчивост
Унаследяването при организмите настъпва чрез дискретни белези, които са характерните черти на един организъм. Някои признаци, като например високият ръст, тъмният цвят на очите, черните и къдрави коси, надделяват, т. е. господстват - те са доминиращи (доминантни), до¬като други, за да се проявят, трябва да бъдат заложени и у двамата родители. Признаци или бо¬лести, които се проявяват само ако детето ги получи и от май¬ката, и от бащата, се наричат рецесивни. Унаследяемите белези се контролират от гени, а пълният набор от тях в рамките на генома на един индивид, се нарича генотип. Гените се характеризират с определено постоянство. Естествено се наблюдават някои отклонения и съществува голямо разнообразие в устройството на човека. По необясними причини настъпва промяна в някои гени, което се обозначава като мутация. Гените са участници в молекулата на ДНК, които съдържат генетична информация. ДНК представлява молекулна верига от четири типа бази, като в различните гени поредицата от бази е различна. Отдавна е установено, че в ядрото на клетките се намират хромозоми, които са различни по брой за отделните живи същества. Доказано е, че именно хромозомите са носители на наследствените белези , отнасящи се не само до физическите, но и до умствените особености на организма ( човешките клетки съдържат 46 хромозома, от които две полови. За жената това са XX, a за мъжа XY ). Изменчивостта представлява свойството на белезите да варират определени граници или да се проявяват нови белези. Именно изменчивостта е причината за заобикалящото ни разнообразие от живи организми. Някои от новопоявилите се бе¬лези се запазват и се предават в потомството. Тази изменчивост се нарича генотипна. Други бе¬лези не се унаследяват. Те се предизвикват от конкретни ус¬ловия на средата. Чрез тях ор¬ганизмите се приспособяват към тези конкретни условия. Тези изменения се наричат мо¬дификации, а съответната такава изменчивост – модификационна.
Механизми на еволюцията
Съществуват три вида механизми на еволюция : естествен подбор, генетичен дрейф, миграция на гени.
- Естественият подбор е биологичен процес, при който полезните за организма наследствени черти стават по-често срещани при всяко следващо поколение, за разлика от неблагоприятните – който започват да се срещат все по –рядко, докато не изпаднат напълно. Естественият подбор е сложен и бавен процес, който представлява основата на еволюцията. В рамките на една популация, естественият отбор може да варира спрямо редица белези. Има няколко вида подбор – движещ, разграждащ и стабилизиращ. Като специален случай е половият подбор. Теорията за него е предложена от Чарлз Дарвин, като я дефинира като влиянието на „битката между индивидите от един пол, по принцип мъжките, за притежанието на другия пол”.
- Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на гените, която е случайна и съответно няма приспособителен характер. Колкото по-малка е популацията, толкова по-силно се проявява генетичният дрейф. Промените, които настъпват в резултат от дрейфа се натрупват с поколенията, като посоката на промяна за едно поколение е независима от посоката на промяна за предишното.
- Миграцията е обмен на гени между популации от един и същи вид. Мигрирането на индивиди (напускащи или включващи се в популацията) води до промяна в алелната честота.
Последствия от еволюцията
Еволюцията оказва влияние върху всеки аспект от поведението и развитието на организмите от различните видове. Последствия от еволюцията са адаптацията на индивидите към определена среда, сътрудничеството между отделните индивиди ( как се разбират и делят едно и също местообитание ), видоизменението и видообразуването на отделните видове в следствие от настъпващите промени и съответни пречки, които могат да настъпят.
Организмите са в постоянна връзка със средата, в която живеят. Независимо от разнообразните външни въздействия техните жизнени функции се осъществяват съгласувано и устойчиво, благодарение на възникналите в хода на еволюцията механизми и системи на регулация. Системите на регулация осигуряват адаптация на организмите към разнообразните условия за живот. Организмите са в непрекъснато взаимодействие с околната среда. Всички части на организма са анатомично и функционално свързани помежду си и образуват единно цяло. Единството на организма е в тясна зависимост от системите за регулация. В хода на еволюцията те са се усложнявали и усъвършенствали. Регулиращата система се състои от три части — рецептор, нервен център и изпълнителен орган. Тази система осъществява своите въздействия чрез рефлекси. Рефлексите са в основата на регулацията. Понеже адаптацията се осъществява чрез постепенно изменение на съществуващи структури, то структури с подобна вътрешна организация в сродни организми могат да изпълняват различни функции.
Организмите могат да претърпят промени в посока сътрудничество един с друг, обикновено при оказване на помощ на членове от същия вид или при влизане във взаимноизгодна връзка ( симбиоза ). Дарвин си представя видообразуването като постепенен процес. В резултат от изменчивостта и наследствеността индивидите в началния вид стават разнообразни. Едни от тях притежават типичните за вида белези, а други се различават. Типичните за вида индивиди имат еднакви потребности от условия за живот. Затова между тях се води упорита борба за съществуване. Индивидите със силно изменени белези имат по-различни потребности. В резултат на това те може да се окажат по-приспособени в борбата за съществуване и да оставят потомство, в което изменените белези се подсилват. Този процес продължава и в тяхното поколение. Индивидите с най-големи разлики помежду си имат и различни потребности. Така постепенно се появяват форми, между които разликите са много големи и те трудно биха могли да се отнесат към един и същ вид. Разнообразието в устройството и в потребностите им благоприятстват тяхното размножаване и разселване. Те преживяват по-добре на места, които не се обитават от други индивиди на този вид. Ако изменените белези дават предимство в борбата за съществуване и на новите места, то под действието на естествения отбор измененията се запазват и засилват във всяко следващо поколение. Новополучените разновидности все повече се различават от изходния вид. Ако в мястото, където е останал да живее началният вид, условията за живот се изменят, индивидите се оказват неприспособени и измират. Изчезва изходната форма, а продължават да съществуват разновидностите в новите местообитания. Тези разновидности се превръщат в подвидове и при тях измененията продължават да се задълбочават под контрола на естествения отбор. С течение на времето те стават нови видове.
Произход и еволюция при човека
Еволюцията на човека е част от биологичната еволюция. Произходът на човека е обект на изследване, като съществуват много теории. Дисциплините, които се занимават с произхода на човека са антропобиологията, лингвистиката и генетиката. В основата на човешката еволюция се намира род Човек. Повечето съвременни изследователи смятат, че разделянето на приматите на отделни групи е започнало преди около 63 милиона години, когато на Земята е паднал астероид и се получило катастрофално разрушение на биосферата. Именно тогава измрели много от видовете животни, като освободили екологически ниши, които постепенно се запълнили от бозайници. Най-близкородствена връзка с нас имат африканските човекоподобни маймуни – шимпанзетата и горилите. По ДНК те са по-близки до човека, отколкото до своите азиатски родственици – орангутаните и гибоните. В различните етапи от развитието на човешкия зародиш се наблюдават приликите с риби – тяло с опашна част, сърце с предсърдие и камера; със земноводните – плавателна ципа между пръстите; с влечугите – непълна преграда между камерите на сърцето и др. Особено голяма е приликата между човека и човекоподобните маймуни – външен вид, черти на лицето, масата и височината на тялото, броят на кръстните прешлени и ребрата, броя и вида на зъбите, липсата на опашка, плоските нокти и други доказват анатомичното и морфологичното сходство.
Еволюцията на човека преминава през няколко етапа : прачовеци ( рамапитек, австралопитек ), зора на човечеството ( Хомо хабилис ), архантроп ( най-древен човек ), палеонтроп ( Неандерталец ), неоантроп ( кроманьонец ). Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка. Рамапитекът е живял преди около 10-14 млн. години. По това време започва захлаждането на климата, в резултат на което тропичните гори се заменят с открити тревисти пространства. Рамапитекът е трябвало да замени дървесния начин на живот с обитаване на степите. Във високите треви изправеното положение на тялото е давало предимство при търсенето на храна и избягването на враговете. Намерените останки показват, че рамапитекът е имал зъби от човешки тип. Трябвало е да изминат около 10 милиона години, за да се появят следващите представители на прачовеците. В две области на Източна Африка са открити останки от австралопитек. По-късно подобни останки са намерени в Кения, Танзания и Южна Африка. Австралопитеците са били “почти хора” не само на външен вид. Те имали изправено тяло и се придвижвали на два крака. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Обитавали са открити пространства и са живели в пещери. Освободените им ръце са изработвали най-примитивни оръдия на труда. Австралопитеците са изчезнали преди 1,5 млн. години. Вторият етап от историческото развитие на човека датира отпреди 2-4 млн. години. Откритията на Мери и Луиз Лики в Танзания, както и някои други находки от Кения и Етиопия доказват, че родът на човека започва от Хомо хабилис. Той представлявал двукрако същество с ръст 120-140 см и обем на мозъка около 650-680 кубични см. Ръката му е била способна да изработва груби каменни оръдия на труда. Сръчния човек е безспорно най-древният прародител на човека, но той все още не е бил типичен човек. Анатомичният му строеж е бил твърде примитивен, създадените оръдия на труда – елементарни. Преди около 1,9-2 млн. години се появяват т.нар. най-древни човеци – архантропи. Питекантропът е първият от древните човеци. Останки от него са намерени на остров Ява от холандския учен Дюбоа. По-късно са били открити китайския човек, а в Европа – хайделбергския човек. Известния антрополог Ле Гро Кларк ги обединява под наименованието Хомо еректус. Изправеното тяло на архантропите е имало различна височина в зависимост от областта на обитание. При синантропите мъжете са били високи около 160 см, а жените–150см. Най–високи са били питекантропите от остров Ява – около 175 см. Обемът на мозъка им е бил от около 915 до 1220 кубични см. Различавали се от съвременния човек по масивните челюсти, ниското полегато чело, плоския и малък нос. Освен различни костни и каменни оръдия на труда са намерени и доказателства за ползване на огъня. Останки от първия съвременен човек са намерени в Южна Африка и Европа. Хомо сапиенс е живял преди около 100 000 години. За първи път останки от неоантроп са намерени през 1868 година в пещерата Кро Маньон, откъдето идва и наименованието кроманьонски човек. Останки от кроманьонци има и в нашата страна. Кроманьонецът носи всички белези на съвременния човек: висок 180-187 см, с голям развит главен мозък с обем до 1660 кубични см. S-образно извит гръбначен стълб; ръка способна на сложни трудови операции; ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж; говор. При тях има активна трудова дейност. Развитието на речта като средство за общуване е осигурило възможността да се създаде организирано общество, което е издигнало на по-висока степен социалността на човека. Важен момент в еволюцията на съвременния човек е опитомяването на дивите животни и култивирането на растенията, което дава възможност за относителна независимост от околната среда. Многобройни запазени рисунки свидетелстват за началните етапи от развитието на изкуството. Съвременният човек се отличава със значително духовно и психично развитие, което е извело еволюцията на човека от рамките на чисто биологичната еволюция и го е поставила под властта на социалните закони.
