Разлика между версии на „Синектика“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Синектиката''' е '''[[метод]]ика за [[психология|психологическа]] активизация на творческата дейност''' и се счита за по-усъвършенстван вариант на [[мозъчна атака|мозъчната атака]]. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит врешаването на задачи. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | '''Синектиката''' е [[метод]]ика за [[психология|психологическа]] активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на [[мозъчна атака|мозъчната атака]]. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит врешаването на задачи. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ==Възникване== | ||
През [[1960]] г. В. Дж. Гордън създал [[фирма]]та „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, [[организация|организационни]] и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за [[развитие]]то и за промените [[критика]]та е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”. | През [[1960]] г. В. Дж. Гордън създал [[фирма]]та „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, [[организация|организационни]] и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за [[развитие]]то и за промените [[критика]]та е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”. | ||
| − | + | ==Развитие== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели [[хипотеза|хипотези]], луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни [[професия|професии]].Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа [[устойчивост]] и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем. | ||
Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля. | Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля. | ||
| − | + | ==Етимология== | |
| − | |||
| − | Етимология | ||
| − | |||
| − | |||
Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с [[цел]] да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими [[елемент]]и.”Основният [[инструмент]] за работа е аналогията(и метафората). | Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с [[цел]] да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими [[елемент]]и.”Основният [[инструмент]] за работа е аналогията(и метафората). | ||
| − | |||
| − | |||
[[ Image: synectics.jpg | thumb | right | alt= Sinektika za reshavane na ejednevni problemi. | Синектика за решаване на ежедневни проблеми.]] | [[ Image: synectics.jpg | thumb | right | alt= Sinektika za reshavane na ejednevni problemi. | Синектика за решаване на ежедневни проблеми.]] | ||
| + | ==Етапи на синектчния процес== | ||
| + | ===Формулиране на проблема в общ вид=== | ||
| − | + | Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното [[условие]] на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на [[процес]]а). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки. | Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на [[процес]]а). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки. | ||
| − | |||
| − | |||
На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата [[политика]] в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния [[анализ]] на изказванията. | На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата [[политика]] в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния [[анализ]] на изказванията. | ||
| − | |||
| − | |||
В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[проблем]]. | В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[проблем]]. | ||
| + | ===Анализ на проблема=== | ||
| − | + | При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя. | Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя. | ||
| − | + | ===Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка=== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене. | Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене. | ||
| − | |||
| − | |||
Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична. | Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична. | ||
| − | + | 1.Пряка– при нея [[обект]]ът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен. | |
| − | |||
| − | 1. | ||
| − | |||
| − | |||
Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др. | Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др. | ||
| − | |||
| − | |||
Тази аналогия може да се раздели на три подвида: | Тази аналогия може да се раздели на три подвида: | ||
| − | |||
| − | |||
* Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия. | * Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия. | ||
| − | |||
| − | |||
* [[Структура|Структурната]] аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър. | * [[Структура|Структурната]] аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър. | ||
| − | |||
| − | |||
* Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските. | * Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските. | ||
| − | |||
| − | |||
2. [[Символ]]на аналогия– в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението. | 2. [[Символ]]на аналогия– в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението. | ||
| − | |||
| − | |||
Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато. | Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато. | ||
| − | + | 3. [[фантазия|Фантазна]] аналогия– решаване на задача във фантазни [[условие|условия]]. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на [[ускорение]]то при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични [[закон]]и, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка. | Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка. | ||
| − | |||
| − | |||
За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност. | За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност. | ||
| − | |||
| − | |||
4. Лична аналогия– [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им. | 4. Лична аналогия– [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им. | ||
| − | |||
| − | |||
Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането. | Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането. | ||
| − | + | ===Приложение на синектиката в училищна среда=== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на [[иновативност|иновационни]] решения в [[промишленост]]та и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат [[експеримент]]и по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето [[образование]]. | Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на [[иновативност|иновационни]] решения в [[промишленост]]та и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат [[експеримент]]и по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето [[образование]]. | ||
| − | |||
| − | |||
Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес. | Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес. | ||
| − | |||
| − | |||
В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална [[зрелост]], оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително [[общуване]], [[индивид]]уалната [[отговорност]], социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното). | В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална [[зрелост]], оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително [[общуване]], [[индивид]]уалната [[отговорност]], социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното). | ||
| + | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Оптимално решение]] | ||
| + | *[[Критик]] | ||
| + | *[[Аналогия]] | ||
| − | + | *[[Симбиоза]] | |
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | *[[Знание]] | |
| + | ==Източници== | ||
| + | *[http://www.marketing.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ Дефиниция] | ||
| + | *[http://www.referati.org/sinektika/28940/ref Етимология ] | ||
| + | *[http://bglog.net/Obrazovanie/11842 Възникване, развитие и етапи на синектичния процес] | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
[[category:Управленски решения и риск]] | [[category:Управленски решения и риск]] | ||
Версия от 18:19, 27 май 2012
Синектиката е методика за психологическа активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на мозъчната атака. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит врешаването на задачи.
Възникване
През 1960 г. В. Дж. Гордън създал фирмата „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, организационни и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за развитието и за промените критиката е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.
Развитие
Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни професии.Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.
Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.
Етимология
Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с цел да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими елементи.”Основният инструмент за работа е аналогията(и метафората).
Етапи на синектчния процес
Формулиране на проблема в общ вид
Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното условие на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.
Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на процеса). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.
На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата политика в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния анализ на изказванията.
В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения проблем.
Анализ на проблема
При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.
Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква концепцията, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка
Започва обзор на различни области като техниката, живата природа, политиката, религията, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв подход позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.
Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място ситуация, сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.
1.Пряка– при нея обектът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.
Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.
Тази аналогия може да се раздели на три подвида:
- Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на биологията и техниката, се основава на тази аналогия.
- Структурната аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
- Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.
2. Символна аналогия– в парадоксална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.
3. Фантазна аналогия– решаване на задача във фантазни условия. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на ускорението при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични закони, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.
Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.
За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на Жул Верн:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.
4. Лична аналогия– емпатия, субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.
Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.
Приложение на синектиката в училищна среда
Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на иновационни решения в промишлеността и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат експерименти по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето образование.
Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес.
В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална зрелост, оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително общуване, индивидуалната отговорност, социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното).