Клод Шенън

Младия Клод Шенън

Клод Еууд Шенън (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е американски електроинженер и математик. Завършва Мичиганския университет с две бакалавърски степени по математика и по електротехника. Работил в Bell Labs, Мичиганския технологичен институт, Institute for Advanced Study. Един от създателите на математическата теория на информацията през 1948г. Известен е с Shannon – Fano coding, Теоремата на Шенън-Хартли, Nyquist-Shannon sampling theorem, Noisy channel coding theorem, Shannon switching game, Число на Шенън, Индекс на Шенън, Shannon’s source coding theorem, Shannon’s expansion, Shannon-Weaver model of communication, Whittaker-Shannon interpolation formula. Основните му трудове са по теория на релейно-контактните схеми, математическата теория на връзките, кибернетика. По-важни получени награди, които притежава са: Alfred Noble Prize, IEEE Medal of Honor, Kyoto Price.

Биография

Роден в Петоски , Мичиган през 1916г. в семейството на бизнесмен и учителка. Първоначалните си години прекарва в Геулорд, Мичигън, където завършва и гимназия Геулорд през 1932г. След това показва своята склонност към механичните неща. Любимите му учебни предмети са физика и математика. Конструира вкъщи множество устройства например: модели на самолети, модер на радио-контролирана лодка, телеграфна система на половин миля разстояние от тях. Също така се интересува от жонглиране и шах.

През 1932г. постъпва в Мичиганския университет и го завършва през 1936г с две бакаравърски степени – по математика и по електроника. След това започва проучване в Масачузетския технологичен унститут (MIT), където работи под ръководството на професор Ваневар Буш на неговия диференциален анализатор, аналогов компютър.

През 1938г. защитава докторска дисертация, в която разработва принципите на логическото устройство на компютъра, свързвайки булевата алгебра с работата на електрическите схеми. Тази разработка става повратна точка в историята на развитието на съвременната информатика и изчислителна техника.

През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като Херман Вайл и Джон фон Нойман, и дори с Албърт Айнщайн. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в теория на информацията.

Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за пожаро – контролни системи и криптография. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик Алън Тюринг. Клод бил изпратен във Вашингтон за да сподели с Американската военна криптоанализаторска служба методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния Атлантически океан.

През 1948 година публикува труда си: „Математическа теория на връзките”, в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на информацията. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области.

Теория на информацията

Клод Шенън

Теорията на информацията е клон от теорията на вероятностите и математическата статистика; неин обект е информацията. Тази теория е свързана с информационната ентропия, информационните и комуникационните системи, предаването на данни и теорията на скоростта на изказването, криптографията, корекцията на грешки и други близко граничещи области.

Хората казват, че без Шенън днес не би било възможно да четем мейлите си. Той е смятан от някои за баща на дигиталните комуникации. За статията му “Математическа теория на комуникациите” казват, че е принос в създаване на Интернет, компактдисковете, сателитните технологии и т.н. Негова е заслугата за изковаване на думата “bit”, която означава единица информация, преработена от компютъра. “Bit” идва от първите две и последната буква на “binary digits”, според някои статии.

Клод Шенън представя обществената комуникация като система от три елемента (източник, съобщение и адресат) и два процеса – кодиране и декодиране.

Модел на комуникационния процес от Шенън

Основните елементи на комуникационни процес са:

• Източникът може да бъде лице, група или организация, която възнамерява да сподели нещо с получател или аудитория.
• Получателят или аудиторията е индивид, група или организация, която декодира кодираното послание. Аудиторията представлява двама или повече получатели, които декодират посланието.
• Източникът трябва да постави значението в серия от сигнали, които представляват идеи, за да предаде значението. Това се нарича ''кодиращ процес или кодиране. Тук се изисква източникът да превърне значението в серия от знаци, които представляват идеи и концепции. За да се сподели кодираното значение с получателя или аудиторията, трябва да се избере източник и да се използва средство за предаване.
• Средството за ''предаване пренася кодираното послание от източника до получателя или аудиторията.
• В ''декодиращия процес знаците се превръщат в понятия и идеи. Рядко получателят декодира точно същото значение, което източникът е кодирал.
• Когато резултатът от декодирането е различен от това, което е кодирано, тогава има ''шум. Шумът е всяко едно нещо, коети разсейва от реалния смисъл. Има много източници и може да повлияе на всяка или на всички части на комуникационния процес.
• Отговорът на получателя на посланието е ''обратна връзка към източника.

В повечето случаи източникът очаква и нормално получава обратна връзка. Когато се осъществява обратната връзка получателят или аудиторията са източник на послание, насочващо се към оригиналния източник, който се превръща в получател. Обратната връзка се кодира, изпраща се чрез средството за предаване и се декодира от получателя - източника на оригиналната комуникация. Така че логично е да се мисли за комуникацията като кръгов процес.

От всичко това можем да кажем, че комуникацията играе ключова роля в съвременния живот на хората и бизнеса. Тя предполага предаване на информация между хората или с други думи – обмен на информация, а тя е най-важния елемент за оцеляване на фирмите на пазара.

„Комуникационна теория на тайните системи”

През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен „Комуникационна теория на тайните системи” – една деквалифицирана версия на работата му по време на Втората Световна война върху математическата теория на криптографията. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към цифрови системи.

Мишка на Шенън

Мишката на Шенън е създадена през 1950 г. Представлява магнитна мишката контролира от реле верига, която позволява да се движите в лабиринт от 25 квадрата. Размерите му са същите като средната стойност на мишката. В лабиринта конфигурация е гъвкава и може да бъде променена по желание. Мишката е предназначена за търсене по коридорите, докато не намери целта.

Компютърната програма за шах

Клод Шенън на възраст

Компютърната програма за шах на Шенън е създадена през 1950 г. Той публикува книгата за компютърен шах, наречена „Програмиране на компютър за игра на шах”. В нея се описва как една машина или компютър, може да се направи, така че да играе разумна игра на шах. Основава се на факта, че компютърът трябва да реши, на къде да се движи, за да е процедура Минимакс, въз основа на оценяващата функция на зададената шах позиция.

През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в изследователската лаборатория по електроника (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта Алцхаймер и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на цифровата революция. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци.

През 2001г. има чествания, които отбелязват постиженията на Шенън. В момента има 5 негови статуи, които са местата свързани с живота му: една в университета в Мичиган, една в Масачузетския технологичен университет, една в Гейлорд, Мичиган, една в университета в Калифорния, Сан Диего и една в Bell Labs.

Робърт Галер нарича Шенън най-големия учен на ХХвек. Нийл Слоун казва: „Той е един от най-великите хора на века. Без него, нито едно от нещата, които днес знаем, нямаше да съществува. Цялата дигитална революция започва с него”.

Източници

• Денчев С., „Информационна среда за трансфер на технологии“, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003
• Иванов Г., „Съвременни ефективни връзки с обществеността“, изд. „Христо Ботев“, С., 2002
• Маринов Р., „Бял, Черен и Реверсивен пъблик рилейшънз“, изд. „ВН“, С., 2003
• Олброу М., „Глобалната епоха“, изд. „Обсидиан“, С., 2001
• Петев Т., „Теории за масовата комуникация“, изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, С., 2004

Външни препратки

• Въведение в модерните обществени комуникации
• Ролята на пъблик рилейшънс в интегрираните маркетингови комуникации
• Биография
• Манипулативно въздействие на интернет върху съвременните комуникации и визуалните изкуства
• Елементи на комуникационния процес
• Биография
• Теория на информацията
• Статия за смъртта на Шенън
• Биография на английски език
• Биография превод