Облигация

Облигация – Bond (от лат. obligatio – задължение) – е ценна книга, издадена от заемоискател, която задължава нейния издател (емитент) да прави определени плащания на притежателя на облигацията в продължение на даден период от време. Облигацията е вид ценна книга на кредитора, и като такава е с предварително фиксиран твърд (постоянен) доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главница на падежа, в зависимост от вида на самата облигация.

Възникването на облигацията е свързано с възникването и развитието на държавния кредит или на държавните заеми. Кредиторите на държавата получават от нея срещу предоставените и средства под формата на кредит ценен документ, наречен държавна облигация. Такива документи издават и общините (общинска облигация), а така също някои държавни предприятия, осъществяващи своята дейност чрез публично-правна основа; техните облигации обикновено се гарантират от държавата.

Облигацията дава право на своя притежател:

• да получава регулярно предварително договорената лихва от издателя за периода на кредита или до падежа на облигацията
• да получи предварително договорения падеж обратно от длъжника предоставената му под формата на кредит сума, фиксирана върху облигацията.

Лихвите по облигациите обикновено се изплащат на полугодие срещу представяне на лихвените купони, които са неразделна част от облигацията; до изтичането на нейния падеж следва да се изплатят всички лихвени купони. Лихвата се начислява и изплаща в процент спрямо номиналната стойност на облигацията. Изплащането на самата номинална стойност на облигацията става след изтичане на срока на заема и по този начин той се погасява.

Облигациите са ценни книги, чрез които се оформя отпускането на дългосрочни /над 3-5 години/ заеми. Държавата често прибягва до сключването и на средносрочни /до 3-5 години/ заеми, а също така и на краткосрочни такива / до 1 година/. Те обикновено се оформят чрез средносрочни и краткосрочни ценни книги в лицето на съкровищните сертификати и съкровищните бонове, които се квалифицират като средносрочни и краткосрочни държавни ценни книги.

Характерното за тях е, че лихвата по тях се осигурява и изплаща под формата на отбив от цената при покупката им, а погасяването им е по номинал. Именно или главно тези ценни книжа през последните десетилетия се емитират на безналична основа, чрез записвания по сметки, които се водят в централната банка.

Издаване на облигации

Отначало облигации са издавали само държавата, общините и други публично-правни тела, но след Втората световна война и особено през последните десетилетия започват все по-активно да прилагат облигационни заеми и от големите предприятия. Така възникват и се утвърждават т.нар. индустриални или корпоративни облигации.

Издаването на облигации чрез публично предлагане може да стане след две години. От регистрацията на ТД и приемането на двугодишен счетоводен отчет от общото събрание. Това изискване отпада за облигации издадени или гарантирани от държавата или банки.

По правната си същност издаването на облигации е форма на публичен заем за потребление. Като АД е заемател а облигационерите са заемодатели.

От икономическа гледна точка инвестирането в акции е средство за финансиране на АД, а облигациите средство за кредитиране.

Издаване на облигации включва :

1. Решение на Общото Събрание , на Съвета на директорите или Управителния Съвет ако са упълномощени
2. Откриване на подписка, се публикува в ДВ
3. Записване на облигации
4. Да е налице емисионен договор между АД и някоя банка или инвеститор посредник