Разлика между версии на „Алгоритъм“
(Премахване на цялото съдържание на страницата) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | '''Алгоритъм''' – '''система от краен брой елементарни действия със зададен ред на изпълнението им''', които водят до решаване на определен проблем. | ||
| + | В ежедневието си човек извършва '''дейности, които се изпълняват по предварително заучени правила и определена последователност''' – напр. събирането на числа, избирането на телефонен номер, карането на кола и др. Казваме, че тези дейности са '''алгоритмизирани'''. | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Елементарно действие (стъпка) е действие, което не се нуждае от допълнителни указания, за да бъде извършено. Терминът „алгоритъм” произлиза от името на арабския математик Ал-Хорезми, който в свой научен трактат описва алгоритъм за представяне на числа в десетична бройна система. | ||
| + | |||
| + | ==Пример== | ||
| + | |||
| + | Баща и двамата му трябвало да преминат пълноводна река. Намерили малка лодка, която може да превозва не повече от 120 кг товар. Как да преминат реката, ако бащата тежи 100 кг, а синовете му съответно 50 кг и 60 кг? | ||
| + | |||
| + | Алгоритъм: | ||
| + | 1. Двамата синове преминават на отсрещния бряг; | ||
| + | 2. Единият син връща лодката; | ||
| + | 3. Бащата преминава реката; | ||
| + | 4. Вторият син връща лодката; | ||
| + | 5. Двамата синове преминават реката; | ||
| + | 6. Край на алгоритъма. | ||
| + | |||
| + | ==Свойства на алгоритмите== | ||
| + | Някои от най-важните свойства на алгоритмите са: | ||
| + | *крайност – изпълнението на алгоритъма трябва да завършва след краен | ||
| + | брой стъпки; | ||
| + | *определеност – при всяко изпълнение на алгоритъма с едни и същи данни | ||
| + | се получават едни и същи резултати; | ||
| + | *яснота – изпълнителят може да извърши всяка текуща стъпка и да | ||
| + | определи езнозначно коя е следващата за изпълнение стъпка; | ||
| + | *масовост – алгоритъмът може да се прилага за решаване на коя да е | ||
| + | задача от клас еднотипни задачи; | ||
| + | |||
| + | ==Видове алгоритми== | ||
| + | |||
| + | Алгоритмите са три вида: последователни (линейни), разклонени и циклични. | ||
| + | |||
| + | *Последователни (линейни) алгоритми – алгоритми, съставени от елементарни действия, които се изпълняват едно след друго последователно по реда на записването им. | ||
| + | |||
| + | *Разклонени алгоритми – алгоритми, съдържащи действия, които определят кои са следващите за изпълнение действия, в зависимост от изпълнението или неизпълнението на дадено условие. | ||
| + | |||
| + | *Циклични алгоритми – алгоритми, които съдържат група от елементарни действия, които се изпълняват многократно. | ||
| + | |||
| + | ==Начини за описание на алгоритми== | ||
| + | |||
| + | Алгоритмите могат да бъдат описвани: | ||
| + | |||
| + | *словесно (чрез думи); | ||
| + | *чрез специални знаци, представящи дадени действия; | ||
| + | *чрез блок-схеми (общоприети графични схеми, в които действията се | ||
| + | вписват в геометрични фигури, а стрелки определят реда им); | ||
| + | *чрез компютърни програми. | ||
| + | |||
| + | ==Вижте още== | ||
| + | |||
| + | *[[Математика]] | ||
| + | *[[Геометрия]] | ||
| + | *[[Аритметична прогресия]] | ||
| + | *[[Триъгълник]] | ||
| + | *[[Процес]] | ||
| + | *[[Комбинаторика]] | ||
| + | |||
| + | ==Източници== | ||
| + | |||
| + | *John H. Conway, Richard Guy, The Book of Numbers | ||
| + | *Ian Stewart, Galois Theory, Third Edition (Chapman Hall/CRC Mathematics Series) | ||
| + | *Michael Spivak, Calculus, 4th edition | ||
| + | *S. MacLane, Mathematics: Form and Function | ||
| + | *Clifford A. Pickover, The Math Book: From Pythagoras to the 57th Dimension, 250 Milestones in the History of Mathematics (Sterling Milestones) | ||
| + | |||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | |||
| + | *[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:uwR6hdFaRqoJ:elearning-phys.uni-sofia.bg/~vgi/Lect4.pdf+комбинаторика+формули&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiD0diBTNUWAx8eqKFRtKok_F-dk-fPl09wWHRzpRuzZTSIdRdOq34XpSDVTycpd_S5XeVmU10f8Um2Oj426JSUvCdZwuon0NfZuwmdO9_iI4z_LW4huTjg37SpxlsqMUSTiSMU&sig=AHIEtbRj33jt-6ujHjJwZdyBRuqEtcux1g Основни формули на комбинаториката] | ||
| + | *[http://www.math10.com/bg/algebra/veroiatnosti.html Теория на вероятностите] | ||
| + | *[http://harta-bg.info/statia/99 Развитие на математиката] | ||
| + | * [http://www.ist-world.org/ResultPublicationDetails.aspx?ResultPublicationId=49e683d81c8c41dd8ed3016a4d108e3d Изчисляване на претегления коефициент на фенотипна корелация между количествени признаци в малки нееднородни извадки] | ||
| + | |||
| + | [[category:Математика]] | ||
Версия от 21:12, 5 април 2012
Алгоритъм – система от краен брой елементарни действия със зададен ред на изпълнението им, които водят до решаване на определен проблем. В ежедневието си човек извършва дейности, които се изпълняват по предварително заучени правила и определена последователност – напр. събирането на числа, избирането на телефонен номер, карането на кола и др. Казваме, че тези дейности са алгоритмизирани.
Същност
Елементарно действие (стъпка) е действие, което не се нуждае от допълнителни указания, за да бъде извършено. Терминът „алгоритъм” произлиза от името на арабския математик Ал-Хорезми, който в свой научен трактат описва алгоритъм за представяне на числа в десетична бройна система.
Пример
Баща и двамата му трябвало да преминат пълноводна река. Намерили малка лодка, която може да превозва не повече от 120 кг товар. Как да преминат реката, ако бащата тежи 100 кг, а синовете му съответно 50 кг и 60 кг?
Алгоритъм: 1. Двамата синове преминават на отсрещния бряг; 2. Единият син връща лодката; 3. Бащата преминава реката; 4. Вторият син връща лодката; 5. Двамата синове преминават реката; 6. Край на алгоритъма.
Свойства на алгоритмите
Някои от най-важните свойства на алгоритмите са:
- крайност – изпълнението на алгоритъма трябва да завършва след краен
брой стъпки;
- определеност – при всяко изпълнение на алгоритъма с едни и същи данни
се получават едни и същи резултати;
- яснота – изпълнителят може да извърши всяка текуща стъпка и да
определи езнозначно коя е следващата за изпълнение стъпка;
- масовост – алгоритъмът може да се прилага за решаване на коя да е
задача от клас еднотипни задачи;
Видове алгоритми
Алгоритмите са три вида: последователни (линейни), разклонени и циклични.
- Последователни (линейни) алгоритми – алгоритми, съставени от елементарни действия, които се изпълняват едно след друго последователно по реда на записването им.
- Разклонени алгоритми – алгоритми, съдържащи действия, които определят кои са следващите за изпълнение действия, в зависимост от изпълнението или неизпълнението на дадено условие.
- Циклични алгоритми – алгоритми, които съдържат група от елементарни действия, които се изпълняват многократно.
Начини за описание на алгоритми
Алгоритмите могат да бъдат описвани:
- словесно (чрез думи);
- чрез специални знаци, представящи дадени действия;
- чрез блок-схеми (общоприети графични схеми, в които действията се
вписват в геометрични фигури, а стрелки определят реда им);
- чрез компютърни програми.
Вижте още
Източници
- John H. Conway, Richard Guy, The Book of Numbers
- Ian Stewart, Galois Theory, Third Edition (Chapman Hall/CRC Mathematics Series)
- Michael Spivak, Calculus, 4th edition
- S. MacLane, Mathematics: Form and Function
- Clifford A. Pickover, The Math Book: From Pythagoras to the 57th Dimension, 250 Milestones in the History of Mathematics (Sterling Milestones)