Стратегии за управление в публичния сектор

Стратегиите за управление в публичния сектор – стратегическо планиране плюс стил на управление насочен към постигане на широка подкрепа в адаптацията, включително спазване и споделяне на общите принципи и ценности.

Релацията “стратегия-обществена среда”

Стратегията обвързва организацията това са държава , регион ,организации от публичния сектор, области и др. с околната обществена среда , като външните рискове и шансове са свързани с външните ресурси и както с потенциала на организациите.

Стратегията е резултат от и се анализира от :анализа на мисията, визията и целите на организацията, вътрешното състояние на организацията ,възможните въздействия на външната среда и прогнози на алтернативите за развитие на една стратегия .Една стратегия трябва много внимателно да се разгледа и да се направи и да бъде погледната от всички страни с това което ни заобикаля обществения и околния начин на живот .Трябва да има движение към една значима за организацията цел .Стратегия се прави за “утрешния ден” а не за “днес” или “вчера”.

Стратегическо управление в държавните организации

1. Стратегиите трябва да се договарят;
2. Трябва да се привличат и включват външни лица в процеса;
3. Отделните фази на процеса трябва да бъдат комуникационни и да се извършва непрекъсната оценка на възможностите;
4. Процесът трябва да е гъвкав за да се избягва бюрократизирането;

Анализът на различните определения за стратегическо управление показва, че то е съзнателно създадена концепция от взаимносвързани цели и персонал, съпричастен и отговорен за изпълнението им, позволяваща висок просперитет на организацията и надежност в поведението и по бъдещото състояние на средата, в която тя ще осъществява жизнения си цикъл.

Субекти на стратегическото управление в публичния сектор

• Политически елит – това е социална група , която има значителен властов потенциал , осигурява интеграции , политически платформи и програми.
• Граждански елит – елита на гражданското общество който имат своя лидер и ръководител на различни граждански структури в защитата на публичния интерес.
• Публични лидери – това са водещи лидери и популярни политически личности който със своята начетеност талант и интелект влияят върху общественото развитие.
• Мозъчни тръстове – сформирани групи от експерти и специалисти които са специализирани в подготовката на стратегически анализи , публични стратегии.

Типологията на публичната стратегия според начина на действие

В публичните стратегии типологията според начина на действие е следната ,те се разделят на няколко вида стратегии и те са:

Офанзивни стратегии

Настъпателни стратегии – те са четири вида :

• Стратегия на демонстрация на силата

• Стратегия на пръст в раната

• Стратегия на проникването

• Масирана атака

Динамична стратегия

• която изхожда от максимата “Желязото се кове докато е горещо”

• “Колкото по-зле , толкова по-добре”

• постоянна инициатива

• “Времето лекува”

Коалиционни стратегии

Стратегии на договаряне

• на спазването

• на откритите карти

• изненадващо действие на – предложения с решения

Стратегии на общите действия

• силата на единството

• нежелания съюз

• взаимна изгода

Защитни стратегии

• “Кучетата си лаят, кервана си върви”
• “Отклони вниманието”
• “Разделяй и владей”
• стратегия на контраатаката

Стратегия на разумността

• прехвърлянето на отговорност

• стратегия на пестене на силите

• “остави друг да вади кестените от огъня”!

Изисквания към разработването на публичните стратегии

Основните изисквания са стратегията да разработва и формулира от висшето ръководство с участието на всички нива на управление да се разглежда от гледна точка на перспективата като цяло, а не заради интересите на отделни общества или групи. Стратегията трябва да е в основата на обективни фактически факти и да осигурява стабилност в дълъг период от време.

Диагностична матрица

Диагностичната матрица за избор на препоръчителни стратегии.Диагностичната матрица се разпределя на няколко стратегии:

1. агресивна стратегия (лидерска позиция на организацията) –има активно действие
2. стратегия “мобилизация на усилията” (ораганизацията мобилизира всички усилия за стратегически успех) – има активно действие
3. стратегия “вертикална диверсификация” (организацията удвоява усилията за стратегически успех) –има замислящо се действие
4. стратегия “развивай” (силна перспектива за стратегически успех на организацията)- има активно действие
5. стратегия “търси външна подкрепа” (средни перспективи)
6. икономична стратегия (слаби перспективи )
7. стратегия “хоризонтална” деверсификация (организацията не бива да разчита само на дивиденти от досегашните си успехи )
8. икономична стратегия (слаби преспективи)
9. защитна стратегия.

Всичко това се слага на една ос и се разпределят силни,средни и слаби страни,а вертикално осовата линия се разпределят силни средни шансове и заплахи.

Вижте още

• Управленски процес
• Управление на риска
• Интегрираност

Източници

• Стратегии в публичния сектор
• Стратегическо управление в публичния сектор
• Ангелов, А ., Основи на мениджмънта, С., 1994г.
• Абаджийски, Н ., Основи на публичната администрация (обща и специална част), С., Сиела, 2005г.
• Величков, Ив., Б. Бенев, Теоретически основи на публичната администрация, С., ЕкоПринт, 2004г.
• Величков, Ив., Б. Бенев, Държавната администрация, С., ЕкоПринт, 2004г.
• Зверкин, Д. П., В. Г. Игнатов, Основи теории государственного управления, М., МарТ, 2005г.
• Къндева, Е., Публична администрация, С., 2007г.
• Рибарска, Е., В. Василев, Ив. Величков, Основи на публичния мениджмънт, Бл., ЮЗУ Н. Рилски, 2005г.
• Павлов,П., Св. Михалева, Лиляна Павлова, Стратегическо управление в публичния сектор, В., ВСУ Черноризец Храбър, 2002г.
• Семерджиев, Цв., Стратегическо ръководство, Софтрейд, С., 2000г.
• Христов, Х., Основи на управлението, С., 2001г.
• Тораго, Ф., М. Мирчев, Г. Шереметев, Стратегическо управление, Стопанство, 1999г

Външни препратки

• Стратегия за управление на риска
• Трите стратегии за увеличаване на продажбите