Разлика между версии на „Секюритизация“

Версия от 14:12, 2 април 2014

Секюритизация е заместване на банковите кредити с ценни книжа. Банките изкупуват ценните книжа срещу отстъпка, при което клиентът получава парични средства, но не под формата на банков кредит, а срещу предоставянето на записи на заповед, менителници и други ценни книжа.

Същност

Секюритизацията като процес е дело на Люис Раниери и се появява в края на 70-те години на миналия век. Секюритизацията е финансова иновация, свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни банкови заеми, ипотечни кредити, автомобилни заеми, потребителски заеми, бизнес заем и т.н. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята ликвидност и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока кредитна стабилност.

История

Началото на секюритизацията на активи е поставено със структурираното финансиране на ипотечни фондове през 70-те години на миналия век. Преди това в продължение на десетилетия банките са били основните кредитори; в тях са се съсредоточавали заемите до изтичане на погасителният им срок или до тяхното изплащане. Тези заеми са били финансирани основно от депозити или са се основавали на предпочитанията на банката към облигации при набиране на капитал (вместо към претенции върху специфични активи). След Втората световна война депозитните институции не успяват да останат в крак с нарастващото търсене на жилищни кредити. Банките, както и другите финансови посредници, съзират пазарни възможности за увеличаване на източниците за ипотечно финансиране. За да привлекат инвеститори, инвестиционните банкери създават инвестиционни дружества, които изолират определени ипотечни фондове, сегментират кредитния риск, и преструктурират паричен поток от основните заеми. Въпреки че процесът по създаване на ефективни структури за ипотечна секюритизация отнема няколко години, кредиторите бързо осъзнават, че процесът е идеално приложим и при други видове кредити. От средата на 80те години комбинацията от по-добра технология и по-квалифицирани инвеститори е основен фактор секюритизацията на активи да бъде една от най-бързо растящите дейности на капиталовите пазари. Степента на растеж на почти всеки вид секюритизация е забележителна, като това съответства на увеличаването на видовете компании, прилагащи секюритизация и на разширяването на базата за инвестиране. Сферата на кредитно посредничество се променя толкова много, че някои банки и финансови компании могат да си позволят да гледат на себе си като на изключителни портфейлни кредитори.

Процесът на секюритизация

Процесът на секюритизация започва, когато кредитор (обикновено банка или финансова компания) създаде дружество със специална инвестиционна цел - например корпорация, дружество с ограничена отговорност или тръст, и прехвърли към него собствеността на портфейл от кредити, които са сходни по вид (ипотеки, автомобилни заеми, и т.н.), по падеж, по лихвен процент или по вероятност за просрочие. Акционерните дялове в създадената единица със специална цел могат да бъдат продадени на инвеститори или банката може да задържи собствеността върху тях, но издава ценни книжа, които обещават на инвеститорите лихвени и основни плащания, след което те се събират от кредитополучателите. От гледната точка на инвеститорите, първите са подобни на притежаване на капитал от дружеството със специална цел, а вторите са подобни на притежаването на дългови ценни книжа. И в двата случая, кредиторът използва постъпленията от продажбата, за създаване на нови заеми или за други корпоративни цели. Той също продължава и да обслужва заемите - събиране на основни плащания и лихви от кредитополучатели, за което се удържа такса за обслужване.

Въз основа на това, инвеститорите трябва бързо да разпознават конфликтите на интереси в тази структура. Кредиторът може да запази всички добри заеми за себе си и да изостави всички лоши в(за) дружеството със специална цел. Тъй като инвеститорите не са източниците на заемите, те не могат да потвърждават качеството на всеки секюритизиран заем. За да се подсигурят инвеститорите, кредиторът иска от агенция за оценяване на кредити да удостовери качеството на кредитния портфейл. Агенцията оценява риска от неизпълнение на задълженията и решава каква защита за неустойка трябва да предостави кредитора на инвеститорите, за да направят те инвестиция. Кредиторът може да подобри качеството на заемния фонд по няколко начина. Той може да създаде резервен фонд, който да компенсира неустойките; друга възможност е да осигури допълнителна гаранция, заделяйки част от заемите настрана, с които да заменя заемите, които се просрочват или не се изпълняват.

Процесът на секюритизация преразпределя риска чрез разчупване на традиционната роля на банката в няколко по-специализирани роли: кредитор, емитент, дружество за подсилване на кредита, гарант и инвеститор.

Банката може да играе няколко от тези роли и често се специализира в една или в няколко, за да има преимущество в economies of scale. Видовете и нивата на риск, на които конкретната банка е изложена зависят от ролята на организацията в процеса на секюритизация. С достатъчен контрол и необходимите инфраструктури на място, секюритизацията предлага няколко преимущества пред обикновения модел на банков кредит. Тези преимущества, които могат да увеличат ефективността на кредитния процес, са свързани с по-ефективен емисионен процес, по-добра диверсификация на риска, подобрена ликвидност.

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 *[[Бюджетиране]]
 *[[Видове секюритизация]]
+*[[Процес на секюритизация]]
 *[[Актив]]
 *[[Инвестиция]]