Разлика между версии на „Рационално решение“

Версия от 15:43, 1 април 2014

Рационалното решение представлява последователност от процедури по събиране, анализиране и оценка на информацията.

Същност

Процедурите ще осигурят изборът на вариант на поведение, който най-ефективно задоволява предварително определената цел на решението.Количествените данни, които се събират стъпка по стъпка , получени чрез наблюдение, статистически анализ или моделиране, се използват за извършването на дългосрочни решения.Наблюдава се максимална или пълна рационалност, която предполага наличието на три условия:

Перфектна информация – това значи вземащия решението да разполага с цялата необходима информация , при това напълно достоверна;
Само един критерии на избор на решението;
Използване единствено на строго логична процедура при избора;

Основните качества за вземане на рационални управленски решения са най-малко три, но същевременно са интегрирани, т.е действат взаимно.

Релевантност (съответност) ;
Навременност;
Максимална обективност;

Като цяло мениджмънта винаги е склонен да загуби част от точността и прецизността на получаваната информация , за сметка на нейната навременност, т.е. това означава по-добре приблизителна информация, но навреме, отколкото точна, но ненавременна. Една информация е обективна когато се получава в резултат на измервания и изчисления. Една информация ще има субективни качества, ако се получава в резултат на оценка, т.е. за да бъде една информация максимално обективна нейното получаване следва да е повече вследствие на измерване и изчисление и по-малко на субективни оценки.

Структури и фази на управленското решение

Фазите на управленското решение могат да бъдат разграничавани от гледна точка последователността, която то следва. Това става в следните четири момента:

Дефиниране на проблема
Дефиниране на възможните алтернативи
Оценка на алтернативите
Избор на една от алтернативите (Избор на решение)

Може би най-важната фаза е дефинирането на проблема. Неправилно дефинирания проблем предварително обрича на провал взетото решение.Не по-малко важна е способността на мениджмънта да разкрива и прозира алтернативите. Това най-вече зависи от компетентността му, от информационните бази данни,с които той разполага, и не на последно място от неговия талант да генерира идеи.

Вижте още

Източници

Евангелий Димитров Андронов, Матилда Иванова Александрова-Бошнакова, Вземането на решение в условия на риск в българските микропредприятия - фактори, проблеми и перспективи
Отг. ред. Г. Стефанов, Външнополитическото решение/проблеми на методологията/ 1989
Йордан Стоянов Дойков, Политическото решение. Механизъм за вземане на решение по националната сигурност
Клейтон М. Кристенсен, Майкл Е. Рейнор, Эффективная компания. Построение гибкого и инновационного предприятия
Емилия Къндева-Спиридонова, Управленско решение
Эмануэль Науман ; Отг. ред. Ю. П. Адлер, Принять решение - но как?
Борис М. и др. Лисицын ; Отг. ред. Б. М. Лисицин, Решение инженерных и экономических задач на ЭВМ 1984
Георги Стефанов, Външнополитическото решение

Външни препратки

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Като цяло [[мениджмънт]]а винаги е склонен да загуби част от [[точност]]та и прецизността на получаваната информация , за [[сметка]] на нейната навременност, т.е. това означава  по-добре приблизителна информация, но навреме, отколкото точна, но ненавременна. Една информация е [[обективен|обективна]] когато се получава в [[резултат]] на [[измерване|измервания]] и [[изчисление|изчисления]]. Една информация ще има [[субективен|субективни]] [[качествo|качества]], ако се получава в резултат на оценка, т.е. за да бъде една информация максимално обективна нейното получаване следва да е повече вследствие на измерване и изчисление и по-малко на субективни оценки.
-==Модел на рационалните решения==
-[[Модел]]ите за вземане на рационални решения включват [[когнитивeн процес|когнитивните процеси]] , при които всяка следваща стъпка е логическа последователност на предишната. Когнитивното е базирано на идеята за обмислянето и отсяването на [[алтернатива|алтернативите]], за да се достигне до възможно най-добрия резултат. Има различни видове рационални решения и броя на моделите използвани в решенията е строго индивидуален и различен за всяко отделно такова решение.Някои хора приемат, че вземането на решения е [[квивалентeн|еквивалентно]] на решаването на [[задача|проблем]]и. Някои решения обаче не са проблемно [[ориентиран]]и и това е показано при описанието на общите [[насокa|насоки]] на рационалния модел по-долу.Стъпките ,които се прилагат са:
-* Определяне на положението и вземане на решение;
-* Определянето на важните [[критери]]и за [[процес]]а и резултата;
-* Премисляне на всички възможни решения;
-* Изчисляване на последствията от взетите решения и съпоставянето им с благоприятния изход от тях;
-* Избиране на най-добрата алтернатива;
-Сравнението често се извършва чрез попълването на [[формуляр]]и и [[брошура|брошури]], които имат много имена – [[матрица на решения|таматрица на решение]] ; [[мрежа на решения]]; [[изборна матрица]] ; форма за оценка на критериите  и други. Относително значение се придава на всеки един критерий и възможностите се оценяват по всеки от критериите и съответно най-високата „побеждава”.
 ==Структури и фази на управленското решение==