Разлика между версии на „Етапи на принципа на Парето“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
Ред 21: Ред 21:
 
*[[Вилфредо Парето]]
 
*[[Вилфредо Парето]]
 
*[[Мениджмънт]]
 
*[[Мениджмънт]]
 +
*[[Принцип на Парето]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==

Текуща версия към 09:45, 1 април 2014

Picture of Vilfredo Pareto
Портрет на Вилфредо Парето

Принципът на Парето се подпомага най-често чрез направата на т. нар. диаграма на Парето.

Същност

  1. Вземане на решение относно начина на класифициране на проблемите. Това може да включва разглеждане на цитираните причини за върнат или отхвърлен материал, разговори с клиента или преработване на аспекти на даден процес.
  2. Създаване на предварителен списък на проблемни категории. Трябва да се опитаме да ограничим този списък до не повече от шест или седем категории. Същевременно можем да изменяме този списък в течение на анализа.
  3. Определяне на времева рамка или други ограничения за обхвата на обсъждания материал. Избраната времева рамка или обхват трябва да бъдат представителни за целия процес, подлежащ на разглеждане.
  4. Съотнасяне на събитията при всяко класифициране на проблем. Ако цената или времето са проблемните области, може да искаме съотнасяне на разходите и сроковете за всеки класифициран проблем. Ако даден проблем не се вмества в някой от нашите класификации, го отнасяме в графа „други”.
  5. Определяне на броя случаи на събитията във всяка класификация. Впоследствие събираме тези общи стойности за всички събития за създаване на цялостен общ сбор.
  6. Разделяне на стойността на всяка класификация на общия сбор за определяне на процента, който всеки индивидуално класифициран проблем представлява спрямо  всички проблеми взети заедно.
  7. Подреждане на класифицираните проблеми в реда от най-високата стойност, или най-често случващите се, до най-ниската стойност, или най-рядко случващите се.
  8. Начертаване на хоризонтална и две вертикални оси. Маркиране на лявата вертикална ос в стъпки от нула до общия сбор на всички класифицирани проблеми. Маркиране на дясната вертикална ос в стъпки от 0% до 100%.
  9. Създаване на вертикална „бар” диаграма (стълбова диаграма), започвайки от ляво с най-висок процент за класифициране и продължаване с другите, намалявайки до най-ниския процент. Височината на всеки стълб трябва да съответства на стойността или на броя случаи по лявата ос и процент от общото по дясната ос.
  10. Надписване на стълбовете по хоризонталната ос.
  11. Започвайки от лявата „нулева” точка, изчертаване на линия, която показва кумулативния общ процент, достигнат с добавянето на всеки класифициран проблем. Линията трябва да приключи на ниво 100% по дясната вертикална ос.
  12. Изчертаване на вертикална линия, преминаваща през точката, където кумулативният общ процент има стойност от 80%, и през хоризонталната ос към даден класифициран проблем. Проблемите, които остават от лявата страна на пресечната точка с хоризонталната ос, са тези с най-голямо относително тегло.
  13. Надписване на графиката. Добра идея е също така и да се напише кратко резюме, което да описва как и кога са събрани данните, които са използвани за създаването на диаграмата на Парето.
  14. Първото преминаване през диаграмата на Парето може да идентифицира значителен проблем, който все още е твърде голям, за да можем да работим върху него. Възможно е да е необходимо извършването на втори анализ на Парето, който да раздроби този най-важен проблем на по-малки части, върху които е реалистично да бъде работено.

Вижте още

Източници

  • Раймон Арон ; Прев. от фр. Рада Минкова, Михаела Георгиева, Любомир Владимиров, Социология и политика
  • Хесус Уэрта де Сото ; Перев. с англ. В. Кошкин, Социально-экономическая теория динамической эффективности

Външни препратки