Разлика между версии на „Видове поведенчески науки“
(Нова страница: '''Поведенческите науки са съставени от две големи категории: социални –'' комуникационни на...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Поведенческите науки са съставени от две големи категории: социални – | + | '''Поведенческите науки са съставени от две големи категории: социални – комуникационни науки и неврологични – науки за решенията.''' |
==Комуникационни науки== | ==Комуникационни науки== | ||
[[Image:komunikacionni_nauki.jpg|thumb|right|alt=Група хора, седнали на кръгла маса.|Комуникация.]] | [[Image:komunikacionni_nauki.jpg|thumb|right|alt=Група хора, седнали на кръгла маса.|Комуникация.]] | ||
| − | + | Комуникационните науки изследват човешката комуникация. Най – модерните комуникационни науки се отнасят към традициите на пост – позитивизмът. Учените смятат, че в комуникацията съществува независима реалност, която може да бъде достъпна, чрез методите на научното изследване. Проучванията, които могат да бъдат направени могат да бъдат качествени и количествени. | |
Комуникационните науки за пръв път започват да се изучават като самостоятелни, когато студентът Уилбър Шрам – Основател на института за комуникационни изследвания към университета в Илинойс - Давид Берло, отива в Мичигън и основава департамента по комуникационни изкуства в началото на 1950 г. Въпреки, че има и други комуникационни департаменти в САЩ, в Мичигън е първият посветен изцяло и занимаващ се само с комуникационни науки използващи количествения подход. | Комуникационните науки за пръв път започват да се изучават като самостоятелни, когато студентът Уилбър Шрам – Основател на института за комуникационни изследвания към университета в Илинойс - Давид Берло, отива в Мичигън и основава департамента по комуникационни изкуства в началото на 1950 г. Въпреки, че има и други комуникационни департаменти в САЩ, в Мичигън е първият посветен изцяло и занимаващ се само с комуникационни науки използващи количествения подход. | ||
| + | [[Image:nauka_za_resheniqta.jpg|thumb|right|alt=Стълб с две стрелки, сочещи в различни посоки.|Взимане на точното решение.]] | ||
==Наука за решенията== | ==Наука за решенията== | ||
| − | + | Науката за решенията анализира бизнес [[мениджмънта]], изследва обхвата и съдържанието му. В нея се използват математически методи и похвати за решаване на проблеми свързани с разпределяне на недостатъчно голямо количество ресурси. Обикновенно при разрешаването на тези проблеми се търят минималните загуби или максималната възможна [[печалба]] от избора на решение от възможните варианти за избор. | |
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Поведенчески науки]] | *[[Поведенчески науки]] | ||
Версия от 16:12, 31 март 2014
Поведенческите науки са съставени от две големи категории: социални – комуникационни науки и неврологични – науки за решенията.
Комуникационни науки
Комуникационните науки изследват човешката комуникация. Най – модерните комуникационни науки се отнасят към традициите на пост – позитивизмът. Учените смятат, че в комуникацията съществува независима реалност, която може да бъде достъпна, чрез методите на научното изследване. Проучванията, които могат да бъдат направени могат да бъдат качествени и количествени.
Комуникационните науки за пръв път започват да се изучават като самостоятелни, когато студентът Уилбър Шрам – Основател на института за комуникационни изследвания към университета в Илинойс - Давид Берло, отива в Мичигън и основава департамента по комуникационни изкуства в началото на 1950 г. Въпреки, че има и други комуникационни департаменти в САЩ, в Мичигън е първият посветен изцяло и занимаващ се само с комуникационни науки използващи количествения подход.
Наука за решенията
Науката за решенията анализира бизнес мениджмънта, изследва обхвата и съдържанието му. В нея се използват математически методи и похвати за решаване на проблеми свързани с разпределяне на недостатъчно голямо количество ресурси. Обикновенно при разрешаването на тези проблеми се търят минималните загуби или максималната възможна печалба от избора на решение от възможните варианти за избор.
Вижте още
Източници
- George Devereux: From anxiety to method in the behavioral sciences, The Hague, Paris. Mouton & Co, 1967
- Fred N. Kerlinger (1979), Behavioral Research: A Conceptual Approach, New York: Holt, Rinehart & Winston
- E. D. Klemke, R. Hollinger, and A. D. Kline, (ed) (1980). Introductory Readings in the Philosophy of Science. Prometheus Books, New York.
- Neil J. Smelser and Paul B. Baltes, ed. (2001). International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences.
- Rogers, Everett M. (2001), "The Department of Communication at Michigan State University as a Seed Institution for Communication Study", Communication
- Dr. Hossein Arsham