Разлика между версии на „Видове извадки“

Версия от 17:31, 29 март 2014

Извадките се делят на случайни и неслучайни.

Случайни

Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да било външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида: прости и сложни.

Неограничени (прости)извадки

Всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите)

Ограничени (сложни) извадки

Те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).

Систематичната сложна извадка - при нея процедурата по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число (определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
Стратифицирана сложна извадка - изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата ефективност и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно. Този метод е по-ефективен, отколкото простата случайна извадка, защото за същата големина на извадката, получаваме повече представителност от всеки важен сегмент от съвкупността и получаваме по-ценна и диференцирана информация по отношение на всяка група.
Клъстерна (гнездова) извадка - предмет на подбор на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.

Неслучайни

Неслучайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят се намесва в една или друга степен и насока.Те са в състояние да осигуряват представителност на резултатите, но в редица случаи се оказват единствено възможни или оправдани.

От своя страна неслучайните извадки се делят на:

Целеви

Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна);

Нецелеви

Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се).

Вижте още

Източници

Симеон Желев, Маркетингови изследвания, УИ “Стопанство”, София, 2008, с. 259-297 ;
Boyd, H. and R. Westfall, Marketing Research, Homewood, Il Irwin, 1963, p. 343;
Kish, L., Survey Sampling, NY, John Wiley & Sons, 1967, p.53 ;
У. Кокрен, Методьи вьиборочного исследвания, Статистика, М. , 1976, с. 103-104 ;
Цонев, В., Основи на репрезентативното изучаване, ВИИ, София,1971, с. 5-6

Външни препратки

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 ==Случайни==
-Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида - неограничени ([[проста случайна извадка|прости случайни извадки]]) - всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите) или ограничени ([[сложна извадка|сложни извадки]] - те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).
+Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида: прости и сложни.
-===Систематични сложни===
+==Неограничени (прости)извадки==
-Систематичната сложна извадка - при нея процедурата  по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число'' ''(определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
+Всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите)
-===Стратифицирани сложни===
-Стратифицирана сложна извадка - изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности  (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата [[ефективност]] и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно. Този метод е по-ефективен, отколкото простата случайна извадка, защото за същата големина на извадката, получаваме повече представителност от всеки важен сегмент от съвкупността и получаваме по-ценна и диференцирана информация по отношение на всяка група.
+===Ограничени (сложни) извадки===
-===Клъстерни===
+Те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).
-Клъстерна (гнездова) извадка''' '''- предмет на [[подбор]] на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.
+*Систематичната сложна извадка - при нея процедурата  по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число'' ''(определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
+*Стратифицирана сложна извадка - изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности  (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата [[ефективност]] и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно. Този метод е по-ефективен, отколкото простата случайна извадка, защото за същата големина на извадката, получаваме повече представителност от всеки важен сегмент от съвкупността и получаваме по-ценна и диференцирана информация по отношение на всяка група.
+*Клъстерна (гнездова) извадка''' '''- предмет на [[подбор]] на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.
 ==Неслучайни==