Разлика между версии на „Количествен подход в управлението“
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др. | Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др. | ||
| − | ==Развитие== | + | ===Развитие=== |
В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка. | В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка. | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри. | Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри. | ||
| − | ==Приложение== | + | ===Приложение=== |
Количествената школа използва [[рационално|рационалния]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация. | Количествената школа използва [[рационално|рационалния]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация. | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел. | Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел. | ||
| − | ==Недостатъци | + | ===Недостатъци === |
Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност. | Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност. | ||
Текуща версия към 13:48, 6 март 2014
Количественият подход ( част от новата класическа школа ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като теория на равновесието, теория на опашките, мрежови модели, теория на вероятностите, регресионен анализ. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейност е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи.
Същност
Първите изследвания по пози вид методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена организация.
Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно планиране, прогнозиране, програмиране. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез дървото на целите. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.
Развитие
В началото на 50-те години математиката, статистиката, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.
Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.
След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.
Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. Компютърът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.
Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както бихейвиористичния подход. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на моделирането. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.
Приложение
Количествената школа използва рационалния подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на мениджъра. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.
Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.
РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:
- рационалното е по-добро от нерационалното;
- обективното е по-близко до рационалното от субективното;
- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.
Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.
Недостатъци
Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към клиентите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.
Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:
- остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
- Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
- Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
- днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
- рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:
- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:
- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;
- рационалният мениджмънт ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
- в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.
Оказва се, че правилният път за образуване на оптималност управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."
Вижте още
- Правила при количествен подход в управлението
- Системен подход
- Процесен подход
- Ситуационен подход в управлението
- Школа на човешките отношения
- Школа на научното управление
- Административна школа на управление
- Управленски школи
Източници
- Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
- Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
- Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006