Разлика между версии на „Видове идентификация“
| Ред 2: | Ред 2: | ||
==Първична идентификация== | ==Първична идентификация== | ||
| − | Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. Това състояние може да се нарече "[[симбиоза|симбиоза]]", която е нормална до определен етап от [[развитие]]то. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от [[имитация]]та, която е доброволен и съзнателен акт. Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие супер-его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и [[култура]]та, в която те са живели. | + | Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. |
| + | |||
| + | Това състояние може да се нарече "[[симбиоза|симбиоза]]", която е нормална до определен етап от [[развитие]]то. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от [[имитация]]та, която е доброволен и съзнателен акт. | ||
| + | |||
| + | Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие супер-его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и [[култура]]та, в която те са живели. | ||
== Вторична идентификация == | == Вторична идентификация == | ||
Тя се дели на : Нарцистична идентификация и Частична идентификация. | Тя се дели на : Нарцистична идентификация и Частична идентификация. | ||
| Ред 11: | Ред 15: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Идентификация]] |
*[[Анализ на данните]] | *[[Анализ на данните]] | ||
*[[Анализ на вторични данни]] | *[[Анализ на вторични данни]] | ||
Версия от 16:48, 27 февруари 2014
Идентификацията може да се раздели на първична и вторична..
Първична идентификация
Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си.
Това състояние може да се нарече "симбиоза", която е нормална до определен етап от развитието. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от имитацията, която е доброволен и съзнателен акт.
Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие супер-его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и културата, в която те са живели.
Вторична идентификация
Тя се дели на : Нарцистична идентификация и Частична идентификация.
- Нарцистичната идентификация - норма на идентификация следваща изоставянето или изгубването на обекта. Това преживяване на загуба започва в много ранна възраст.
- Частичната идентификация - се основава на възприемането на специално качество на друг човек. Това качество или идеал е често представено като лидерска фигура, с която се идентифицира човекът. Например, младо момче се идентифицира със силните мускули на по-голямо съседско момче. Наред с идентификацията с лидера, хората се идентифицират и с други, защото чувстват, че имат нещо общо. Например, група хора, които харесват една и съща музика. Този механизъм играе важна роля във формирането на групите. Той допринася за развитието на характера и Аз-а се формира чрез идентификация с групата (групови норми). Частичната идентификация спомага за социалния живот на човек, който е способен да се идентифицира с друг чрез тази обща връзка, вместо да смята някой за съперник.
Вижте още
Източници
- Ръков. проект Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма
- Науч. ред. Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма. Анализ на световния опит и идентификация на добрите практики
- Русин Цонев, Пламен Даскалов Методи за теоретично изследване ( идентификация на системи)