Разлика между версии на „Електронна търговия“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 12: Ред 12:
 
* [[Продавач]]и – лицата, предлагащи на купувачите възможността да закупят стоки и услуги, и получаващи определена сума срещу това. Те биват два вида: крайни търговци – това са продавачите, предоставящи стоките и услугите на крайни купувачи, и търговци на едро (дистрибутори) – това са продавачите, предоставящи стоки и услуги на крайните търговци или на други фирми.
 
* [[Продавач]]и – лицата, предлагащи на купувачите възможността да закупят стоки и услуги, и получаващи определена сума срещу това. Те биват два вида: крайни търговци – това са продавачите, предоставящи стоките и услугите на крайни купувачи, и търговци на едро (дистрибутори) – това са продавачите, предоставящи стоки и услуги на крайните търговци или на други фирми.
 
* [[Производител]]и – това са икономически субекти, създаващи стоките, които в последствие се предлагат от търговците (продавачите) на купувачите. Производителят на стоки е и продавач по необходимост, тъй като се налага той самият да продава произведените от него стоки на продавачите, а понякога и директно на крайните купувачи.
 
* [[Производител]]и – това са икономически субекти, създаващи стоките, които в последствие се предлагат от търговците (продавачите) на купувачите. Производителят на стоки е и продавач по необходимост, тъй като се налага той самият да продава произведените от него стоки на продавачите, а понякога и директно на крайните купувачи.
 
==Онлайн разплащания==
 
 
* Сметка за онлайн разплащания (IMA). Този метод позволява  приемането на  дебитни и кредитни карти при онлайн транзакции. Методът е подходящ, когато повечето от транзакции се очаква да бъдат прости и с нисък риск. Този метод  дава най-голяма степен на гъвкавост по отношение на управлението на интернет бизнес. За да се откриете такава сметка, е необходимо  подаването на  заявка за IMA и откриването на такава сметка в [[банка]].
 
* Компания, обработваща плащанията.Този [http://baet.net/payment-service-providers.html метод] е подходящ , ако не  се очакват голям брой транзакции и не се приемат дебитни и кредитни карти, следователно интернет търговеца няма IMA. Този метод е подходящ и за електронни магазини, които работят отскоро и не могат да предоставят добре документирана бизнес история.
 
* Онлайн пазарен център. Този [http://baet.net/online-mall-sales.html метод] е подходящ, ако търговеца е  с малък бизнес, не предлага разплащания с дебитни и кредитни карти и има ограничени познания за електронната търговия и интернет, а продуктите  са стандартни и лесно разбираеми. Този метод е подходящ, когато търговеца не смята да разработва електронния си магазин с допълнителни функционалности.
 
* Доставчици на разплащателни услуги (PSPs). Доставчиците на разплащателни услуги  предоставят „виртуален терминал”, който набира данни за картите през [[интернет]] и ги препраща към банката. За да получават електронни плащания в интернет, търговците се нуждаете от PSP. На този принцип работи [http://baet.net/paypal.html PayPal]. Изборът на PSP зависи от цената и съвместимостта със системата за електронна търговия, която използва вашия интернет магазин. Обикновено колкото е по-голям обемът на транзакцията, толкова по-ниска е таксата. Някои банки предлагат PSP услуги като част от техния продукт.
 
* Пазарен център онлайн. На този принцип работи [[[http://baet.net/kakvo-e-ebay.html eBay]]]. [http://baet.net/online-mall-sales.html Пазарният център] е сайт, който хоства множество електронни магазини, обикновени в дадена сфера на търговията  и поема административните отговорности срещу заплащане на определени такси.
 
  
 
==Стандарт за сигурност==
 
==Стандарт за сигурност==

Версия от 11:14, 27 февруари 2014

Електорнната търговия, от англ. electronic commerce или е-commerce, представлява продаване или купуване на стоки, продукти или услуги в интернет пространството. В момента е най-разпространения начин за търгуване в света. Електронната търговия се основава на технологии като електронен превод на средства, управление на веригата за доставки, интернет маркетинг, онлайн обработка на транзакции, електронен обмен на данни (EDI), системи за управление на инвентара и автоматизирани системи за събиране на данни.

История

Първоначално електронната търговия е идентифицирана за улесняване на търговските сделки по електронен път, като се използват технологии като Electronic Data Interchange (EDI) и електронен превод на средства (ЕПС). Те са въведени в края на 1970, което позволява на бизнеса да изпраща търговски документи, като заявки за покупка или фактури по електронен път. Приемането на кредитни карти, банкомати (ATM) и телефонно банкиране (1980), също са форми на електронната търговия. Друга форма на електронната търговия е резервационната система на самолетни билети. От 1990 г. електронната търговия допълнително включва корпоративни системи за планиране на ресурсите (ERP), извличане на данни и съхраняване на данни. През 1990 г. Тим Бърнърс-Лий създава уеб браузъра WorldWideWeb и трансформира академична телекомуникационна мрежа, наречена Интернет/WWW.

Търговски субекти

Лицата участващи в търговията са:

  • Купувачи – лицата, които имат за цел срещу определена цена, заплатена от тях, да закупят стока или услуга.
  • Продавачи – лицата, предлагащи на купувачите възможността да закупят стоки и услуги, и получаващи определена сума срещу това. Те биват два вида: крайни търговци – това са продавачите, предоставящи стоките и услугите на крайни купувачи, и търговци на едро (дистрибутори) – това са продавачите, предоставящи стоки и услуги на крайните търговци или на други фирми.
  • Производители – това са икономически субекти, създаващи стоките, които в последствие се предлагат от търговците (продавачите) на купувачите. Производителят на стоки е и продавач по необходимост, тъй като се налага той самият да продава произведените от него стоки на продавачите, а понякога и директно на крайните купувачи.

Стандарт за сигурност

Payment Card Industry Data Security Standard (PCI DSS) е световно възприет стандарт за сигурност, разработен с цел защита на личната информация на картодържателите. Той включва изисквания за управление на сигурността, архитектура на мрежата, софтуерен дизайн, условия за сигурност и други защитни механизми по отношение на данните за клиентската сметка. Стандартът е приложим за всяка организация, която съхранява, предава и обработва информация за картодържателя. Съветът по стандартизация на сигурността на картовите разплащания насърчава бизнеса да следва стандарта PCI DSS с цел понижение на финансовите рискове.

Предимства на е-commerce

  • Клиентите не e наложително да ходят до магазина, а правят всичко от своя дом, без да стават от компютъра.
  • Нито магазинът, нито клиентите се съобразяват с работно време, а това дава възможност електронният магазин да бъде 24/7/365 отворен за клиенти.

Вижте още

Източници

Външни препратки