Разлика между версии на „Доходност от акции“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
За разлика от [[облигация|облигациите]] '''[[доходност]]та от акции не е стабилна'''. Тя се получава '''под формата на [[дивидент]] (разпределяне на [[печалба]]та между [[акционер]]ите) и покачване на цените на акциите (капиталова печалба).''' | За разлика от [[облигация|облигациите]] '''[[доходност]]та от акции не е стабилна'''. Тя се получава '''под формата на [[дивидент]] (разпределяне на [[печалба]]та между [[акционер]]ите) и покачване на цените на акциите (капиталова печалба).''' | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | [[Image:doveritelnoupravlenie2.png|thumb|right| | + | [[Image:doveritelnoupravlenie2.png|thumb|right|400px|alt=Primer za temp na rastej na akcii.|Пример за темп на растеж на акции.]] |
В България дивидентите се облагат със 7% [[данък]], а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Влияние върху цените на акциите оказва не само качеството на мениджмънта на самата компания, но и много други фактори - състоянието на [[икономика]]та като цяло, развитието на [[отрасъл]]а, в който действа компанията, [[конкуренция]]та и т.н. При инвестициите в акции [[риск]]ът за акционерите е ограничен до сумата, която са вложили. Ако една компания фалира и в крайна сметка се ликвидира, тя първо изплаща всичките си задължения и ако нещо остане, то се разпределя между акционерите като ликвидационна [[квота]]. Всичко това се решава от [[общо събрание|общото събрание]] на акционерите и зависи от възможностите на мениджмънта да реинвестира печалбата изгодно и така да повишава стойността на самата фирма. Например „Майкрософт“ никога не е разпределяла [[дивидент]]и. Информацията за дейността и финансовото състояние на публичните компании е относително достъпна за [[инвеститор]]ите. Тези компании се подчиняват на специфично [[законодателство]], което ги задължава да публикуват [[финансов отчет|финансовите]] си отчети, да разкриват важна информация за дейността си, а по-важните решения да се взимат от общото събрание на акционерите и да се обявяват публично. | В България дивидентите се облагат със 7% [[данък]], а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Влияние върху цените на акциите оказва не само качеството на мениджмънта на самата компания, но и много други фактори - състоянието на [[икономика]]та като цяло, развитието на [[отрасъл]]а, в който действа компанията, [[конкуренция]]та и т.н. При инвестициите в акции [[риск]]ът за акционерите е ограничен до сумата, която са вложили. Ако една компания фалира и в крайна сметка се ликвидира, тя първо изплаща всичките си задължения и ако нещо остане, то се разпределя между акционерите като ликвидационна [[квота]]. Всичко това се решава от [[общо събрание|общото събрание]] на акционерите и зависи от възможностите на мениджмънта да реинвестира печалбата изгодно и така да повишава стойността на самата фирма. Например „Майкрософт“ никога не е разпределяла [[дивидент]]и. Информацията за дейността и финансовото състояние на публичните компании е относително достъпна за [[инвеститор]]ите. Тези компании се подчиняват на специфично [[законодателство]], което ги задължава да публикуват [[финансов отчет|финансовите]] си отчети, да разкриват важна информация за дейността си, а по-важните решения да се взимат от общото събрание на акционерите и да се обявяват публично. | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Версия от 12:08, 26 февруари 2014
За разлика от облигациите доходността от акции не е стабилна. Тя се получава под формата на дивидент (разпределяне на печалбата между акционерите) и покачване на цените на акциите (капиталова печалба).
Същност
В България дивидентите се облагат със 7% данък, а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Влияние върху цените на акциите оказва не само качеството на мениджмънта на самата компания, но и много други фактори - състоянието на икономиката като цяло, развитието на отрасъла, в който действа компанията, конкуренцията и т.н. При инвестициите в акции рискът за акционерите е ограничен до сумата, която са вложили. Ако една компания фалира и в крайна сметка се ликвидира, тя първо изплаща всичките си задължения и ако нещо остане, то се разпределя между акционерите като ликвидационна квота. Всичко това се решава от общото събрание на акционерите и зависи от възможностите на мениджмънта да реинвестира печалбата изгодно и така да повишава стойността на самата фирма. Например „Майкрософт“ никога не е разпределяла дивиденти. Информацията за дейността и финансовото състояние на публичните компании е относително достъпна за инвеститорите. Тези компании се подчиняват на специфично законодателство, което ги задължава да публикуват финансовите си отчети, да разкриват важна информация за дейността си, а по-важните решения да се взимат от общото събрание на акционерите и да се обявяват публично.
Вижте още
- Риск
- Доверително управление
- Фондова борса
- Принципи на поведение на рационалния инвеститор
- Акция
- Облигация
Източници
- Въведение във финансите – Ренета Димитрова, Иванка Данева и Емил Калчев
- Теория на публичните финанси – Румен Брусарски
- „Повече за доверителното управление”