Разлика между версии на „Три-степенен модел на организационно развитие на трансформацията“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Три-степененният модел на организационно развитие на трансформацията''' се '''фокусира върху факта, че бизнес-организациите не могат да се трансформират в съвършени без да притежават устойчива (стабилна) основа. ''' | |
| + | ==Същност== | ||
Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка на организационната трансформация. Възприемането на същностните характеристики на модела е важно условие и предпоставка за организационно развитие. | Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка на организационната трансформация. Възприемането на същностните характеристики на модела е важно условие и предпоставка за организационно развитие. | ||
| − | + | Всъщност съвършенството изисква не само съпричастност, гъвкавост и иновативност, но и висока степен на подреденост, предсказуемост и контрол. Усилията на много лидери се провалят, когато се опитват да трансформират хаотичната организация в съвършена, без да изградят фундамента на устойчивостта. | |
В основата на устойчивостта са добрите [[управленски практики]]. Първата стъпка в процеса на [[трансформация]] на хаотичната организация е изграждането на адекватна структура и ред. Вариантите в тази посока са два. Единият се базира на контрола, но непосредствения резултат от него е краткосрочен, тъй като се атакуват симптомите, а не причините. Освен това тоталния контрол противоречи на философията на съвършенството. Вторият вариант към устойчивостта е свързан с формулирането на стратегическите фирмени цели и приоритети. На тази база се проектира адекватна организационна структура, нови роли и отговорности, документират се процеси и процедури. Създава се стабилна вътрешно-организационна среда, в която хората комуникират и взаимодействат свободно. | В основата на устойчивостта са добрите [[управленски практики]]. Първата стъпка в процеса на [[трансформация]] на хаотичната организация е изграждането на адекватна структура и ред. Вариантите в тази посока са два. Единият се базира на контрола, но непосредствения резултат от него е краткосрочен, тъй като се атакуват симптомите, а не причините. Освен това тоталния контрол противоречи на философията на съвършенството. Вторият вариант към устойчивостта е свързан с формулирането на стратегическите фирмени цели и приоритети. На тази база се проектира адекватна организационна структура, нови роли и отговорности, документират се процеси и процедури. Създава се стабилна вътрешно-организационна среда, в която хората комуникират и взаимодействат свободно. | ||
| Ред 89: | Ред 90: | ||
* De Bono, E., Six Thinking Hats, Little, Brown, and Co., 1999. | * De Bono, E., Six Thinking Hats, Little, Brown, and Co., 1999. | ||
*Deming, W. E., The New Economics, MIT Press, Cambridge: 1993. | *Deming, W. E., The New Economics, MIT Press, Cambridge: 1993. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
Версия от 13:06, 9 януари 2014
Три-степененният модел на организационно развитие на трансформацията се фокусира върху факта, че бизнес-организациите не могат да се трансформират в съвършени без да притежават устойчива (стабилна) основа.
Същност
Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка на организационната трансформация. Възприемането на същностните характеристики на модела е важно условие и предпоставка за организационно развитие.
Всъщност съвършенството изисква не само съпричастност, гъвкавост и иновативност, но и висока степен на подреденост, предсказуемост и контрол. Усилията на много лидери се провалят, когато се опитват да трансформират хаотичната организация в съвършена, без да изградят фундамента на устойчивостта.
В основата на устойчивостта са добрите управленски практики. Първата стъпка в процеса на трансформация на хаотичната организация е изграждането на адекватна структура и ред. Вариантите в тази посока са два. Единият се базира на контрола, но непосредствения резултат от него е краткосрочен, тъй като се атакуват симптомите, а не причините. Освен това тоталния контрол противоречи на философията на съвършенството. Вторият вариант към устойчивостта е свързан с формулирането на стратегическите фирмени цели и приоритети. На тази база се проектира адекватна организационна структура, нови роли и отговорности, документират се процеси и процедури. Създава се стабилна вътрешно-организационна среда, в която хората комуникират и взаимодействат свободно.
В основата на организационното съвършенство е дефинирането на адекватна управленска практика, базирана на дългосрочните, а не на краткосрочните резултати (конфуцианска динамика). Тя намира конкретен израз в стратегическата насоченост на организацията, към непрекъснато реализиране на пробиви, реинвестиране в човешкия потенциал и педантична взискателност към качеството. Като синтез от идеите на ключовите лидери в системата идеологията въздейства на мислите, чувствата и програмира поведения, които усилват съвършенството, като изграждат тотална съпричастност и максимално удовлетворение от дейността. Основните бизнес процеси, политика и процедури, планирането, обучението, компенсаторната и информационната система се проектират в съответствие с възприетата идеология и бизнес стратегия. Вземането на решения се делегира на най-ниските управленски нива. Усилията се насочват към решаването на проблеми, а не на симптоми. Това неминуемо изисква работа в екип на консултантска основа и преструктуриране на индивидуалните роли.
В обобщен вид основните характеристики на хаотичната, устойчивата и съвършената организация са представени на фигура 1.
|
Фаза |
Наименование |
Основни характеристики |
|
Фаза 1 |
Хаотична организация |
|
|
Фаза 2 |
Устойчива Организация |
|
|
Фаза 3 |
Съвършена организация |
|
Фигура 1. Основни характеристики на хаотичната, устойчивата и съвършената организация
Източници
- Ackoff, Russell. Creating the Corporate Future, John Wiley & Sons, Inc., NY: 1981.
- Adler, Alfred. Understanding Human Nature, Hazelden, Center City, MN: 1998.
- Argyris, Chris. Overcoming Organizational Defenses, Allyn and Bacon, Boston: 1990.
- Cheaney, Lee. Contributed the first introduction to the BOHICA curve. 1992.
- Covey, Stephen R., The Seven Habits of Highly Effective People, Simon and Schuster, New York: 1989.
- De Bono, E., Six Thinking Hats, Little, Brown, and Co., 1999.
- Deming, W. E., The New Economics, MIT Press, Cambridge: 1993.