Разлика между версии на „Чарлз Бабидж“
| Ред 17: | Ред 17: | ||
"Различаващата машина" е решавала полиномни уравнение по [[метод]]а на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ [[проект]]. | "Различаващата машина" е решавала полиномни уравнение по [[метод]]а на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ [[проект]]. | ||
| − | ==Аналитична машина== | + | ===Аналитична машина=== |
[[Image:jpg4babbage.jpg|thumb|right|Аналитична машина]] | [[Image:jpg4babbage.jpg|thumb|right|Аналитична машина]] | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж решил да избави хората от тормоза на рутинните [[изчисление|изчисления]]. | В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж решил да избави хората от тормоза на рутинните [[изчисление|изчисления]]. | ||
През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да [[управление|управлява]] хода на собствената си работа, в зависимости от заложена [[програма]] и резултатите от междинните изчисления! | През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да [[управление|управлява]] хода на собствената си работа, в зависимости от заложена [[програма]] и резултатите от междинните изчисления! | ||
| − | + | [[Image:jpg5babbage.jpg|thumb| left |Ада Лъвлейс]] | |
Прародителят на IBM бил наречен "[[Аналитична машина]]". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят [[компютър]]а: [[памет]] за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, [[управляващ]] последователността на операциите, устроиства за вход и изход на данните. Преди него никой дори не бил [[опит]]ал да създаде истински универсален изчислител. Ако такава аналитична машина би била завършена , то по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута. | Прародителят на IBM бил наречен "[[Аналитична машина]]". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят [[компютър]]а: [[памет]] за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, [[управляващ]] последователността на операциите, устроиства за вход и изход на данните. Преди него никой дори не бил [[опит]]ал да създаде истински универсален изчислител. Ако такава аналитична машина би била завършена , то по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута. | ||
Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]". Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]" - аритметическото [[устройство]], което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това. | Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]". Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]" - аритметическото [[устройство]], което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това. | ||
| − | ==Програмна част == | + | ===Програмна част === |
| − | + | ||
Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често й гостували у дома, а тя била активен участник в научните спорове. | Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често й гостували у дома, а тя била активен участник в научните спорове. | ||
Версия от 13:38, 10 август 2013
Чарлз Бабидж е роден (на 13 август 1791-18 октомври 1871 година) в Лондон. Формулира основните принципи, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на изчислителна машина от принципно нов тип. Математик, философ, изобретател, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на компютрите с две велики изобретения, различаваща машина и аналитична машина.
Ранни години
Чарлз Бабидж е роден на 13 август 1791год. в Лондон в семейството на банкери. Поради влошено здраве той до 11-годишен не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от изобретателите и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за да погледне как е устроен механизмът на сцената.
Принципна характеристика
В началото на 19 век Бабидж формулира основните принципи, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на изчислителна машина от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за управление на последователността на изпълнение на операциите, предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. устройство за управление. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на резултати, т.е. устройство за вход-изход.
Тези изходни принципи, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж прави опит да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи.
Различаващата машина
"Различаващата машина" е решавала полиномни уравнение по метода на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ проект.
Аналитична машина
В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж решил да избави хората от тормоза на рутинните изчисления. През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да управлява хода на собствената си работа, в зависимости от заложена програма и резултатите от междинните изчисления!
Прародителят на IBM бил наречен "Аналитична машина". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят компютъра: памет за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, управляващ последователността на операциите, устроиства за вход и изход на данните. Преди него никой дори не бил опитал да създаде истински универсален изчислител. Ако такава аналитична машина би била завършена , то по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.
Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "Аналитичната машина". Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "Аналитичната машина" - аритметическото устройство, което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.
Програмна част
Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често й гостували у дома, а тя била активен участник в научните спорове.
Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема изчислителна машина, и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс разработила всички основни принципи на програмирането, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘АДА’.
Вижте още
- Бит
- Машина
- Школа на научното управление
- Изкуствен интелект
- Франк и Лилиян Джилбърт
- Фредерик Тейлър
- Управленски школи
- Мрежа
- Интернет
- Комуникация
Източници
- Списание на БАН / JOURNAL OF THE BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES
- Charles Babbage: Pioneer of the Computer
- The ninth Bridgewater treatise, a fragment
- An elementary treatise on the differential and integral calculus