Разлика между версии на „Школа на научното управление“

Версия от 17:41, 9 август 2013

Фредерик Тейлър (1856 - 1915).

Школата на научното управление (1885г. – 1920г.) се свързва с името и идеята на Фредерик Тейлър (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на планирането, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на Фредерик Тейлър, в школа за разработване на научните основи на управлението на производството.

Създатели

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки кинокамера в съчитание с микрохронометър. Изобретен от Франк Джилбърт , микрохронометърът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката. В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на ефективността на всяко работно място.

Франк и Лилиян Джилбърт.

Възникване на научното управление

Възникването на научното управление (“Scientific management") е свърза¬но с името на Фредерик Тейлър , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи пот¬ребностите на развитие на крупното производство в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на Чарлз Бабидж. Неговият основен принос в мениджмънта е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идея¬та, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да опреде¬лят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да оп¬ределят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от Фредерик Тейлър, който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".

Чарлз Бабидж (1791 - 1871) – Английски математик.

Принципи на научното управление

Администрацията трябва да разработи нормите, да обучи работниците, да провежда подбор за работниците за всяка работа; да осъществява сътрудничество с работниците и равномерно разпределяне на задълженията им. Разработване на норми - съчетаване на четири елемента за повишаване производителността на труда:

подбор на работниците;
определяне на задания;
определяне на норми от време;
определяне на метода на работа

Фредерик Тейлър въвежда и функционалното управление и отделя четири групи от функции на управленския труд: избор на цели; избор на средства; подготовка на средства; контрол на резултатите. Характерно за школата е, че се обръща голямо внимание на човешкия фактор: материални стимули / производствена норма /, почивка, подбор на физически отговарящи на изискванията работници, обучение; девизът: “ Хората, които произвеждат повече да получават по високо заплащане “ Тази школа е преломен етап в управленската мисъл, а управлението е признато за самостоятелна област за научни изследвания . Приносите касаят главно управлението на производството – на най-ниско управленско ниво.

Ново отношение към управление

Основна роля изиграва книгата на Фредерик Тейлър “ Принципи на научното познание “ - “ една организация може да се управлява системно и ефективно за достигане на нейните цели “.

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 ==Възникване на научното управление==
-Възникването на научното управление (“Scientific manage¬ment") е свърза¬но с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи пот¬ребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идея¬та, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да опреде¬лят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да оп¬ределят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
+Възникването на научното управление (“Scientific management") е свърза¬но с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи пот¬ребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идея¬та, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да опреде¬лят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да оп¬ределят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg|thumb|left|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.|Чарлз Бабидж (1791 - 1871) – Английски математик.]]