Теория за трите стила на лидерство

Снимка на Левин

Теорията на К. Левин за трите стила на лидерство (ръководство) гласи, че стилът на ръководство характеризира поведението на ръководителя по отношение на подчинените с оглед оказване на влияние и мотивиране към постигане на целите на организацията. Делегиране на правомощия, отношение и грижа към подчинените, вземането на решения и др. се отнасят към стила на ръководство, характеризиращ лидера.

Съпоставка на трите стила на лидерство

Основни Характе- ристики	Стил на лидерство (ръководство)
	Авторитарен	Демократичен	Либерален
	Цялата власт и отговорност се концентрира в лидера (ръководителя)	Делегиране на правомощия, но ключовите позиции са на лидера	Отговорността и властта лидерът предоставя на групата
	Еднолично определяне на целите и средствата за постигането им	Приемане на решения при широко обсъждане със сътрудниците и изпълнителите	Предоставяне на големи възможните на групите за самоуправление
	Комуникацията е изградена на принципа “от горе надолу”	Комуникацията активно се осъществява по вер-тикални и хоризонтални информационни канали	Комуникацията е главно по хоризонталните канали
	Въздействие на лидера върху потребностите на подчинените от по-ниски нива	Въздействие на лидера върху потребностите на подчинените от по-високите нива	Недостатъчно въздействие върху нарушите-лите на дисциплината и изпълнителите с ниска квалификация
	Силно психологическо въздействие върху подчинените	Осигуряване на нормални условия за работа с подчинените	Лидерът (ръководителят) се намира под влияние на подчинените
Параметри на взаимодействие с подчинените	Авторитарен	Демократичен	Либерален
Вземане на решения	Решенията се вземат еднолично	Решенията се вземат след обсъждане в група	Решенията се вземат или от групата или по указания на ръководителя Решения
Провеждане на решенията	Заповеди;разпореж-дания, команди	Предложения, съвети	Молби
Отношение към отговорностите	Или поема пълна отговорност или изцяло я прехвърля на подчинените	Колективна отговорност.	Снема от себе си всякаква отговорност
Отношение към инициативата	Ограничава я	Поощрява я	Изцяло я отдава на подчинените.
Отношение към квалификацията	Възприпяства я	Стреми се ефективно да я използва	Оставя я на подчинените
Отношение към професионалните знания и умения	Няма недостатъци по правило .	Постоянно повишава своята квалификация .	Няма голямо значение
Стил на общуване	Спазва дистанция .	Поддържа приятелски отношения .	Избягва общуването
Отношение към подчинените	Според настроението .	Равнопоставеност и сътрудничество .	Фриволно поведение.
Отношение към дисциплината	Стриктно спазване на формалната дисциплина	Спазва принципа на “разумна достатъчност”	Формално отношение .
Морално въздействие върху подчинените	Основен метод на въздействие е санкцията	Различни методи за стимулиране и санкциониране .	Безразличие .
Силни страни	Оперативност, ред, организираност	Силна мотивация на персонала, поради него-вото участие в управлението	Изпълнение на задачите без пряко участие на лидера (ръководителя)
Слаби страни	Ограничаване на личната инициатива	Реализирането на стила изисква време и усилия	Изпълнението на задачите може да започне без намесата на лидера (ръководителя)

Вижте още

• Модели на лидерство
• Лидерско поведение според системата на стимулиране
• Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
• Двуфакторна теория на лидерството
• Видове лидери
• Лидерски стилове
• Лидерски качества
• Лидер
• Управленска решетка на Блейк и Моутън

Източници

• Лидерство и стил на ръководство
• Лидерство и лидерски стилове
• Лидерски стилове