Научен подход

Научният подход (подход има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността.

Същност

Всяка наука има специфични подходи на изследване. Научният подход се състои от наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния подход е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания. Синоними на научен подход са следните думи: теоритичен подход, академичен подход, дидактика и др.

Научният подход предполага извършването на следните стъпки при придобиване на знания:

• Изследвай феномена, който искаш да опишеш. Събери данни и/или направи измервания.
• Обмисли получените резултати и формулирай хипотеза, която ги обяснява.
• Предположи на основа на хипотезата нещо, което все още не си наблюдавал.
• Провери дали предположенията са верни с допълнителни изследвания и/или нови експерименти.
• Прецени дали хипотезата може да бъде вярна. Ако не всички предположения са излезли верни, значи хипотезата не е вярна. В такъв случай формулирай нова хипотеза. Ако предположенията са излезли верни, направи нови предположения и ги провери отново.

Тези стъпки се повтарят непрекъснато, като по този начин формират все по-голям фундамент от добре проверени хипотези, които заедно могат да обяснят все повече феномени. Научният подход позволява тези стъпки понякога да се изпълняват в друг ред, но при всички случаи те всички трябва да бъдат преминати. Теоретичните физици например понякога първо измислят цяла нова теория, преди да започнат да мислят какво точно искат да изследват.

На най-абстрактно равнище основният инструмент на научния подход е логиката. Тя се занимава с въпроси като „кои заключения са правилно извлечени от наличната информация?” и „кои разсъждения могат да се определят като правилни и кои – като грешни?”. Целта на научния подход е, използвайки достъпната информация, получена след някакъв вид емпирично наблюдение, да се извлече ново знание (на базата на направеното заключение от тази информация), което не сме имали преди наблюдението. В логиката едно заключение се характеризира по два признака: валидност и истинност. Дадено заключение е валидно, ако то логически следва от неговите предпоставки.

Ето един пример:

1. Всички лебеди са бели.
2. Птицата, която стои до езерото, е лебед.
3. Следователно птицата до езерото е бяла.

Заключението може и да не е истинно, тъй като знаем, че съществуват и черни лебеди (и следователно птицата до езерото може да е черна). Но заключението все пак е валидно, тъй като то действително следва от първите две предпоставки, дори те самите да са неистинни (грешни). Нека разгледаме и обратния случай:

1. Всички птици могат да летят.
2. Иван не е птица.
3. Следователно Иван не може да лети.

Приложение

Научния подход към политиката

Той се разграничава от всички други интерпретации. Този подход изисква строга последователност при анализа и аргументация на понятието. Научния подход разглежда различията в определенията за политика като резултат в подходите при анализа. Съществуват два подхода:

• икономически подход – определя политиката като продукт на икономиката, като последица от икономическа дейност в обществото. Този подход е най-твърдо застъпен в марксизма, където е известен още и като икономически детерминизъм, т.е. икономиката определя положението и динамиката на всички останали сфери, включително и политиката. При такъв подход, политиката губи своята самостоятелност. В теорията на Карл Маркс, политиката се резглежда като продукт на обективнните икономически закони, вън и независимо от стремежа и дейността на хората. Този подход беше практика в бившите социалисически страни. Доказателство за неговата несъстоятелност е практиката и последствията от нея в д-ви като СССР.
• социологически подход – стремеж, политиката да се определи чрез други обществени явления. Корените на политиката се търсят в социалнокласовата структура и взаимоотношенията. Политика се търси в правото, в морала, в религията и т.н.

Научния подход към управлението

Съвременните подходи на управление са известни в литературата още като синтетични подходи. Те характеризират управлението като комплексно явление, свързано с вътрешната и външната обкръжаваща среда на организацията. Съвременната теория на управление разглежда четири научни подхода. Системен подход на управление- започва да се прилага в края на 50-те години на 20 в. Подходът се свързва с общата теория на системите. Основоположник на системната теория е Лудвик фон Берталанфи. Нейни последователи са Ч. Бърнард, П. Дракър иН. Винер. В основата на изграждане на подхода е понятиетосистема. Системата е множество от елементи, които: образуват относително единно цяло; имат свой дял в цялото; са взаимно свързани; си взаимодействат за постигане на определени цели.

Научния подход към икономиката

Икономическия анализ е рожба на пазарната икономика, която го създава като неделим елемент на стопанското управление, като научен подход на обосноваността на стратегията и икономическата политика на предприятията, като надеждно средство за осъществяване на икономически външен и вътрешен контрол и като метод за разкриване на вътрешно производствените методи и оценка на обкръжаващата среда. Известно е от теорията на стопанското управление, че той има за основна задача да определя насоките на икономическото развитие при оптимално съотношение между основните елементи на всяко производство. Действения характер на стопанското управление се определя преди всичко от научния подход при установяване на стратегията и икономическата политика на предприятието и от прилагането на рационални методи на производство.

Научният подход на практика

Колкото и наблюдения да се направят за дадено явление, никога няма да е възможно да се стигне до сигурна истина за него. Поради тази причина основната цел на научния подход е да прави валидни заключения от наличната информация, без да има претенции, че тези заключения са безсъмнено верни. Нищо не може да бъде доказано или отхвърлено със стопроцентова сигурност. Затова всеки, който иска да прилага правилно научния подход, трябва да остане агностик в някаква степен по отношение на истинността на всяка теория или хипотеза. Научният подход е едно средство за придобиване на надеждни знания. Има въпроси, чиито отговори са недостъпни за науката. Научният подход може да е временно неспособен да обясни някои явления или да отговори на дадени въпроси. Възможно е също така науката принципно да не може да обясни някое явление или да търси отговори на определени въпроси. Но тези въпроси са принципно такива, на които не може да се даде отговор, не само от страна на науката, но и от страна на други метафизични начинания.

Вижте още

• Проучване
• Задача
• Анализ
• Алгоритъм
• Статистика

Източници

• Ян Хенрик Андерсон, Методологичен подход и концептуален модел на Интернет базирани стратегии за създаване и развитие на "Е - Здраве" в България
• Левон Апик Апиосян, Елементарен подход при решаване на вид неопределени уравнения в цели числа
• А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
• Момчил Баджаков, В какво общество живеем? : Методологични подходи и теоретични модели на преходното общество
• Иван Стойнов Баръмов, Маркетингов подход за оценка на конкурентната позиция на предприятието
• Гэри С. Беккер, Человеческое поведение

Външни препратки

• Системен подход
• Подход и методология за подбор на проектите по приоритетна ос 1
• "Подходът Лидер"
• Какъв подход да изберем