Разлика между версии на „Риск“

Версия от 15:31, 1 април 2014

Понятието “риск” (от латинската дума risico - “опасност”, “несигурност”) е решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.

Същност

Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на вреда или загуба. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “шанс” или възможност за печалба. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност. Практически всяко действие (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен феномен, който подлежи на различни дефиниции.

Психологически аспекти

Навлизайки в сферата на човешката дейност, най-честото проявление на риска е свързано с неговия индивидуално-психологически аспект, като избор на алтернатива с несигурен резултат. Практически всяко действие (или бездействие) на един индивид произтича от такова решение. Субектът (съзнателно или не) отчита обективните и субективните вероятности за постигане на желания от решението/действието си резултат и на база тази си оценка, избира измежду възможните алтернативи. Налице е така наречената “рискова ситуация”, която се характеризира с неувереност в постигането на желания резултат (вероятност за постигането му, възможност за отклонение от предвидените цели или реализиране на потенциални загуби от конкретния избор на алтернатива). От тази гледна точка рискът може да бъде разглеждан и като отклонение от очаквана стойност на резултат от бъдещо събитие.

Степента на влияние на субективните фактори при оценяването на вероятностите за постигане на желания резултат при избора на алтернатива се детерминира както от вродения характер на личността, така и от различни когнитивни процеси, обединени в понятието “предекспозиция”. Конкретният избор на алтернатива в дадена рискова ситуация е резултат от оценката на съвкупност от ситуационни фактори (обусловени от външната среда) и самата предекспозиция на субекта, вземащ решението. Самата склонност към поемане на риск, като наблюдавана повтаряемост на избор при сходни ситуации формира така наречения “индивидуален рисков профил”, като ниските и стойности се отъждествяват с “песимизъм”, а високите с “оптимизъм”. От тази гледна точка рискът се разглежда в неговите абсолютни стойности като опасност от загуба или възможност за печалба. В ежедневието тази концепция се свързва най-често с хазартните игри, а нейният емпиричен аспект в по-ограничен обхват се прилага в криминалистиката.

Вижте още

Източници

Александрова, М., “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ISBN 978-954-323-606-0
Николова, Н., “Принципи на корпоративните финанси”, изд. Сиела, София, 2100; ISBN 978-954-28-0741-4
Mill, J.S., Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy, Oxford University Press, 1954
Jorion, P., Financial Risk Manager Handbook, Wiley; ISBN 047-047-961-2
Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
Александрова, М., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е '''решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.'''
 ==Същност==
-[[Априорно]], в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.
+Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.
 Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Степента на влияние на субективните фактори при оценяването на вероятностите за постигане на желания резултат при избора на алтернатива се детерминира както от вродения [[характер]] на личността, така и от различни когнитивни процеси, обединени в понятието “[[предекспозиция]]”. Конкретният избор на алтернатива в дадена рискова ситуация е резултат от оценката на съвкупност от ситуационни фактори (обусловени от външната среда) и самата предекспозиция на субекта, вземащ решението. Самата склонност към поемане на риск, като наблюдавана повтаряемост на избор при сходни ситуации формира така наречения “'''[[индивидуален рисков профил]]'''”, като ниските и стойности се отъждествяват с “[[песимизъм]]”, а високите с “[[оптимизъм]]”. От тази гледна точка рискът се разглежда в неговите абсолютни стойности като опасност от загуба или възможност за печалба. В ежедневието тази концепция се свързва най-често с [[хазарт]]ните игри, а нейният [[емпиричен аспект]] в по-ограничен обхват се прилага в криминалистиката.
-==Социално-икономически аспекти==
-[[Икономика]]та е основна сфера от [[социалните науки|социални науки]], в които понятието “риск” намира напълно самостоятелно теоретично и приложно значение и бива определян в частност като '''“[[предприемач]]ески риск'''”, като се набляга на неговата измеримост и необходимостта от управлението му. Обособени са две теории – ''класическа'' (с най-ярки представители [[Джон Мил]] и Н. Сеньор), в която рискът се измерва с математическото очакване на загубите, които могат да настъпят като резултат от конкретно предприемаческо решение и ''неокласическа'' (развита през 20-те и 30-те години на 20-ти век от [[Алфред Маршал]] и Артур Пигу, допълнена по-късно от [[Джон Менард Кейнс]]), в която поведението на предприемача се обуславя от концепцията за [[пределна полезност]] и в която рискът се разглежда като възможност за поява на отклонение от очаквания резултат, или в частност – несъвпадане на очаквания резултат с фактическия.
-В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).
 ==Вижте още==