Сетълмент

Сетълментът представлява прехвърляне на средства от банката - длъжник на банката кредитор, оформено чрез съответно счетоводно записване, изразяващо една или повече предходни сделки по прехвърляне на средства. Крайният му резултат е намаляване на авоарите по сметките на банките платци и увеличаване на наличностите по сметките на банките на получателя.

Сетълментът

Същност на сетълментът

Системата на сетълмента организира подреждане на платежните транзакции на всяка банка по хронологията на постъпването им (по точния час на получаване) и ги обработва по принципа FIFO – първа входяща и първа и изходяща в случаите когато банката платец има достатъчно авоар по разплащателната си сметка в БНБ. Всяко съобщение за превод на средства между банките, инициирано от банката платец се предава от БИСЕРА до банката получател. Постъпилите в БИСЕРА файлова задължително се контролират. При грешки плащането се отказва и се връщат на издателя им, а верните файлове или файловете с грешки тип “предупреждение” се приемат за обработка и се генерира файл с потвърждение на получената информация. Неодобрените плащания поради липса на авоар по сметката на банката- платец остават в опашката на чакащите. За тях са разработени три варианта за приключване на транзакцията:

• Остават в опашката на чакащите за следващия системен работен ден и стоят там до изплащането им, за което се изпращат съобщения на банковите адресируеми единици (БАЕ) - платци и получателя на средствата. При повече от три дни престой се уведомява и централната банка;

• Ако плащанията останат в опашката на чакащите повече от 10 работни дни те се отхвърлят от системата на сетълмента като се уведомяват банките платци и получателите на сумите;

• Връщат се неодобрените плащания в иницииращата БАЕ, като се уведомяват за това ЦБ и БАЕ- получател.

Особености на сетъментът

Сетълментът като начин за осъществяване на междубанковите плащания бива два вида: грос сетълмент, нет сетълмент

При грос сетълмента всяка платежна операция се извършва и осчетоводява самостоятелно в централната чрез заверяване и задължаване на сметките на участващите в плащанията банки. Тази система изразява осъществяване на окончателно и неотменимо плащане по разплащателните сметки на банките в ЦБ. В зависимост от възможността да се кредитира банката- платец при разплащанията, грос-сетълментът бива два вида:

• При първия вид плащанията се извършват само ако по разплащателната сметка на банката платец има авоар т.е при него не може да участва кредит при уреждането на сметните отношения между банките. В този случай при липса на средства плащането не може да се извърши и се отказва незабавно или след известен период от време, ако по разплащателната сметка на банката- платец не се наберат необходимите средства.
• При втория вид плащането се осъществява и в случаите, когато по разплащателната сметка на банката- платец няма средства за сметка на предоставен кредит от ЦБ или от друга банка, който трябва да бъде погасен до края на работния ден. При нея се поражда кредитен риск за банките.

Нет сетълментът изразява извършване на плащанията между банките на клирингова основа, при която банките взаимно си прихващат насрещните вземания и задължения.

Клиринговите схеми на разплащане могат да се обособят в следните две схеми:

Първият е двустранен клиринг със сетълмент в ЦБ. Двустранният клиринг е характерен за международните плащания. При него две страни в разплащанията насрещно си прихващат вземанията и задълженията. Той притежава следните характерни особености:

• Ограничава се броя на участниците в разплащанията или въвеждането на двустепенна система, при която пряко участващите банки в разплащанията се представляват от второстепенни банки;

• Извършват се разплащанията чрез кореспондентски сметки и окончателно се уреждат след преминаване на двустранно определените граници на риска.

Вторият е многостранен клиринг. Това е форма на окончателно уреждане на разплащанията чрез сетълмент в ЦБ. При него във взаимните прихващания на насрещните вземания и задължения участват всички банки. При това всяка банка насрещно си урежда платежните отношения с всички останали банки т.е при тази форма на плащане се определя за всеки участник в разплащанията колко има да взема и колко има да дава на останалите банки в системата и салдото, което може да бъде и дебитно и кредитно. Дебитното салдо изразява наличие на вземане за дадената банка, а кредитното салдо- обратното. За банковата система като цяло салдото е нулево, но за едни банки е дебитно, а за други кредитно.

Предимствата на многостранния клиринг са следните:

• Позволява на банките да държат по- малки по размер авоари по разплащателните си сметки в ЦБ.

• Чрез него се осъществява окончателност на плащанията за всеки конкретен ден.

Недостатък е, че дори един участник да не може да извърши плащанията си поради липса на авоар по разплащателната му сметка възниква риск в платежната система от блокиране на плащанията в банковата система като цяло.

При сетълмента могат да възникнат следните рискове: ликвиден, кредитен, валутен.

• Ликвидният риск изразява невъзможност да се извърши или забавяне в извършването на плащането поради липса на ликвидни средства в банката- платец. Ликвиден риск възниква когато сумата на наредените, но неплатени документи в БИСЕРА надхвърля 15% от общия им обем за всеки от последните два работни дни, а също и когато отделна банка е допуснала или установи, че ще допусне забавяне на изпълнението на наредените при нея платежни документи за повече от три дни и ако банката има дял от 8% или повече от обема на междубанковите разплащания през всеки от последните 5 дни преди да депозира искане за кредит в БНБ. Разновидност на ликвидния риск при грос сетълмента е риска от запушване, породен от невъзможността някой от участниците в платежната система да извършват плащания си, което предизвиква неплатежоспособност и в останалите участници в тези плащания.
• Кредитният риск изразява невъзможността на банките да извършват плащанията си поради неплатежоспособност. В случаите когато дадена банка не е изпълнила задължението си, но и към нея контрагентите не са изпълнили задълженията си, възниква риск от повишаване цената на неизпълнена насрещна престация. Подобен риск, наречен “Херщат риск” с ликвиден и кредитен характер, възниква и при валутните сделки, при които банката извършва плащане преди да е получила насрещна престация. Ликвидният и кредитният риск пораждат подобни рискове и в други банки, в резултат на което възниква системен риск застрашаващ банковата система като цяло.

Вижте още

• Платежни системи в България
• Ценна книга
• Борса
• Сетълмент цена
• Компромис
• Клиринг
• Шанхайска фондова борса
• Фючърсен контракт
• Клирингова къща
• Борсова котировка
• IBAN
• Валутен пазар

Източници

• „Правила и процедури за работа на система за брутен сетълмент в реално време – RINGS”- www.bnb.bg
• Учебник по „Банково дело” на Силвия Трифонова, глава „Оперативна и нормативна характеристика на системата за брутен сетълмент в реално време RINGS”
• ”Наредба №3 за паричните преводии платежните системи”

Външни препратки

• Китайски Финансови и капиталови пазари
• Световната федерация на борсите
• Българска народна банка