Разлика между версии на „Кредит“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 11: Ред 11:
 
*Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове).
 
*Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове).
 
*По [[дефиниция]] е обезпечен.
 
*По [[дефиниция]] е обезпечен.
===Видове=== 
 
 
Според срока:
 
*краткосрочни (до 1 г. - за оборотни нужди);
 
*средносрочни (1-3 г.);
 
*дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед [[цел]]та. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска [[лихва]], по-големи обезпечения.
 
 
 
Обезпечения:
 
                                             
 
*Ломбарден - обезпечен с ценни книжа или други ценности. Според проф. Герджиков този кредит се обезпечава със залог върху инвестиционни ЦК, емитирани от БНБ (ДЦК) или [[залог]] върху акции и облигации, емитирани от АД. Според него е възможно обезпечението са бъде и особен залог върху вещи, стоки и т.н.
 
*Варантен - обезпечен със стоки, които са в публичен склад ([[варант]] - заложен запис: ценна книга, която материализира правото на залог върху стоки в публичен склад).
 
*Ипотечен.
 
 
 
Според начина на отпускане (икономически се наричат кредит, не юридически):
 
 
*Сконтов кредит. Не е кредит, а е покупка на менителничен ефект преди падежа с отбив от номиналната стойност. Разликата между номиналната стойност и цената в деня на продажбата се нарича сконто, сконтов процент - включва лихвата върху [[главница]]та за времето между покупката и падежа + комисионна + разноски. Поначало сконтови сделки се извършват от банка. За времето до падежа банката ще се лиши от лихвата върху номинала, ако би го вложила, а не купила ценната книга - това е сконтов процент. Юридически това е продажба на менителница или запис на заповед – кредит, който се отпуска на приносителя на менителницата. Икономически не е кредит, краткосрочен (поначало). Поначало не се плаща на [[падеж]]а от заемателя, а от платеца (или издателя) по менителницата или записа. Заемателят е регресен длъжник.
 
*Акцептен кредит - краткосрочен. Банката акцептира теглени срещу нея менителници от заемателя, при условие че той ще плати сумата по менителницата преди падежа (преди да се ангажира отговорността на [[банка]]та) - банката поема едно задължение. Банката не дава пари на приносителя. Смисълът е, че една менителница, която е акцептирана от банка, може лесно да бъде сконтирана на трето лице (сигурно е, че на падежа ще получи парите). Банката е по-скоро гарант на кредитополучателя срещу кредиторите му.
 
*Овърдрафт - краткосрочен, високолихвен кредит. Отпуска се на титуляр по [[разплащателна сметка]], в случай че средствата по сметката са недостатъчни за някакво плащане. Исторически е възникнал от [[чек]]а – банката плаща чек без покритие като това е кредит за притежателя на сметката.
 
*Револвиращ кредит (кредитна линия). Банката се задължава да отпусне кредит до някаква горна граница. Кредитополучателят може да ползва цялата сума или част от нея - винаги може да разчита на тези средства. Може и да връща определени суми междувременно. Кредитополучателят обаче винаги може да разчита на тази сума. Това е разликата с обикновения кредит, където сумата се отпуска наведнъж.
 
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 
*[[Пиер Симон Лаплас]]
 
*[[Пиер Симон Лаплас]]

Версия от 22:22, 7 август 2013

Банков кредит, това е изключителна и активна банкова сделка. Условно казано, има публичен характер - само банката по занятие отпуска заеми на широката публика (за разлика от холдинга).

Договор за банков кредит

Определение

Чл. 430 дава определение: договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Понятие

  • Двустранен. Страните са кредитодател (банка) и заемател. Кредитодтател може да само банка или клон на чуждестранна банка. Договорът се сключва по предложение на заемателя.
  • Възмезден (винаги лихвоносен).
  • Консенсуален.
  • Формален – писмена форма за действителност (чл. 430, ал. 3).
  • Каузален договор - винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване. Използването в нарушение на това изискване води до неблагоприятни последици за заемателя - следователно, целта е съществен елемент.
  • Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове).
  • По дефиниция е обезпечен.

Вижте още

Източници

Външни препратки