Разлика между версии на „Договор“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Image:contract.jpg|right| | + | [[Image:contract.jpg|right|400px]] |
'''Договорът''' е '''съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях'''. Той е юридически факт от който се пораждат облигационни отношения. | '''Договорът''' е '''съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях'''. Той е юридически факт от който се пораждат облигационни отношения. | ||
Версия от 10:13, 7 август 2013
Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Той е юридически факт от който се пораждат облигационни отношения.
Същност
Договорът исторически възниква като институт на гражданското право . В ново време, във връзка с развитието на теорията на правото с науката за правото, договорите са предмет на изучаване от специализиран правен институт наричан облигационно право.
Пеналистиката и в частност наказателното право не познава договорите, въпреки че съществуват подобни институти като споразумението. Съгласно българския закон страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това е проява на принципа на свободното договаряне, съгласно което страните в гражданския оборот могат да определят свободно взаимоотношенията си, стига същите да не противоречат на закона и морала. Принципът още от римското право "Всичко, което не е забранено, е разрешено" е възприет като принцип на законност и в българското законодателство.
Сключване на договор
Сключването на договора се основава на автономия на волята на страните и свободата на договаряне. Според чл. 9 от ЗЗД , страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Веднъж сключен, договорът става задължителен за страните. Нещо повече, според чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Сключването на договора означава да бъде постигнато съвпадение на две противоположни волеизявления, които съвпадат по предмет. Обичайно, преди сключването на договора се провеждат преговори. При сключване на договора, една от страните отправя предложение - оферта. Тя може да има конкретен адресант, но може да е отправена и към неограничен брой лица. Офертата трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор.
Вижте още
Източници
- Голева, П., Облигационно право. ИК Фенея, С., 2006
- Марков, М., Облигационно право, Сиби, С., 2008
- Петров, Г., и др. Основи на правото. ИМХ, Пловдив, 2005