Разлика между версии на „Управленски школи“
| (Не са показани 8 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.''' | '''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.''' | ||
| − | == | + | ==Класическа== |
| − | „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]]. | + | „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]]. |
| − | + | ||
| + | Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]]. | ||
| + | |||
| + | По съществен принос на школата на научното [[управление]]: | ||
| + | * Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи; | ||
| + | * Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи; | ||
| + | * Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи; | ||
| + | * Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на [[производителност]]та. | ||
| + | |||
| + | ==Човешки отношения== | ||
| + | |||
| + | Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са [[Мери Паркър Фолет]] и [[Елтън Мейо]]. | ||
| + | |||
| + | По съществен принос на школата на човешките отношения: | ||
| + | * Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността. | ||
| + | * Прилижение на науката за човешко поведение с [[цел]] най – пълно използване [[потенциал]]а на отделния работник и групата. | ||
| + | ==Организационно поведение== | ||
| + | |||
| + | По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са [[Крис Арджирис]], [[Ренсис Лайкерт]] и [[Дъглас Макгрегър]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. | ||
| + | През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Когнитивна наука]] | *[[Когнитивна наука]] | ||
Текуща версия към 13:16, 10 август 2013
В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.
Класическа
„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.
Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант.
По съществен принос на школата на научното управление:
- Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
- Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
- Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
- Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
Човешки отношения
Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
По съществен принос на школата на човешките отношения:
- Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
- Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
Организационно поведение
По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Арджирис, Ренсис Лайкерт и Дъглас Макгрегър. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.
Вижте още
- Когнитивна наука
- Ейбрахам Маслоу
- Бъръс Фредерик Скинър
- Фридрих фон Хайек
- Блез Паскал
- Теория на игрите
- Управление на операциите
- Хотърнски експеримент
- Аристотел