Разлика между версии на „Управленски школи“

Текуща версия към 13:16, 10 август 2013

В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.

Класическа

„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант.

По съществен принос на школата на научното управление:

Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.

Човешки отношения

Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

По съществен принос на школата на човешките отношения:

Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.

Организационно поведение

По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Арджирис, Ренсис Лайкерт и Дъглас Макгрегър. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

Вижте още

Източници

Управленски теории и школи

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.'''
-==Същност==
+==Класическа==
-„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”. „Научно управление“ - То се свързва с името Фредрик Тейлър. Той въвежда термина „научно управление“ като под това понятие разбира организация на труда. Често го наричат „баща на научния мениджмънт“. Книгата му „Принципи на научното управление“ се счита за първата сериозна научна публикация в областта на мениджмънта. Първата стъпка е разделянето на всяка операция на основни компоненти (действия, движения и т.н.). В „Научното управление“ работникът се разглежда предимно като „икономически човек“ – смята се, че хората ще работят по-добре, ако им се заплаща повече. Основната идея на „научния подход“ е: който работи повече да получава повече. Отделя се внимание и на подбора на хората. „Бюрократичен мениджмънт“.
+„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
-Макар и вече поостарели всяка от школите има определен принос за развитието на управленската мисъл. Дори и най-големите съвременни организации използват концепции и методи, които са се появили в рамките на една от посочените школи.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]].
+По съществен принос на школата на научното [[управление]]:
+* Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
+* Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
+* Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
+* Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на [[производителност]]та.
+==Човешки отношения==
+Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са [[Мери Паркър Фолет]] и [[Елтън Мейо]].
+По съществен принос на школата на човешките отношения:
+* Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
+* Прилижение на науката за човешко поведение с [[цел]] най – пълно използване [[потенциал]]а на отделния работник и групата.
+==Организационно поведение==
+По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са [[Крис Арджирис]], [[Ренсис Лайкерт]] и [[Дъглас Макгрегър]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
+През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.
-*[[Поведенческа школа на управление]]
-*[[Административна школа на управление]]
-*[[Школа на човешките отношения]]
-*[[Школа на научното управление]]
 ==Вижте още==
 *[[Когнитивна наука]]
@@ Ред 22: / Ред 37: @@
 *[http://xn--80ajan0bcpm.net/%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8/%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8/ Управленски теории и школи]
 ==Външни препратки==
+*[http://www.bg-pravo.com/2009/12/18_17.html Търговски дружества]
+*[http://www.referati.org/vald-test/12710/ref Валд Тест]
+*[http://lex.bg/laws/ldoc/-14917630 Търговски закон]
 [[category:Основи на управлението]]