Разлика между версии на „Лихвен процент“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 3 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
−
'''Лихвеният процент''' е '''обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите.'''  
+
'''Лихвеният процент''' е '''обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до [[кредитор]]ите, [[заем]]ополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите.'''  
 
==Същност==
 
==Същност==
−
Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при рефинансирането на търговските банки.
+
Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за [[кредит]]и, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при [[рефинансиране]]то на търговските банки.
  
 
Повишаване на лихвените проценти предизвиква:
 
Повишаване на лихвените проценти предизвиква:
−
*Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите пасиви;
+
*Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите [[пасив]]и;
−
* Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи.
+
* Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални [[актив]]и.
 
* П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление;
 
* П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление;
 
* Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута;
 
* Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута;
−
* Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. ;
+
* Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. [[депозит]]ите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна [[валута]]. ;
 
* Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност.
 
* Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност.
  
Ред 15: Ред 15:
 
* Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;
 
* Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;
 
* Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;
 
* Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;
−
* Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ;
+
* Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният [[износ]];
−
* Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата;
+
* Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява [[безработица]]та;
 
* Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.
 
* Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.
  
−
В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.
+
В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за [[депозит]]ите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални [[лихвен спред]] и [[лихвен марж]] и съответно [[рентабилност]]. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.
  
 
Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ.
 
Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ.
Ред 26: Ред 26:
  
 
Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната.
 
Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната.
−
 
−
==Инфлация==
 
−
При инфлация, когато се променя ценовото равнище в икономиката, реалните икономически величини на съвкупния продукт, заплатите, печалбите и лихвените проценти спадат под номиналните.
 
−
 
−
От тази гледна точка лихвените проценти биват номинални и реални. Номиналният лихвен процент е този, който се публикува или котира за дадена ценна книга или заем. Реалният лихвен процент е доходът за кредитора, измерен чрез действителната покупателна сила на парите. В период на инфлация реалният лихвен процент е по-нисък от номиналния, което е неизгодно за кредиторите.
 
−
В договорите за кредит фигурират винаги само номиналните лихвени проценти, но кредиторът и длъжник ът си насочват своето внимание главно към реалните лихвени проценти. Тези лихвени проценти не присъствуват в клаузите на договора, но чрез механизмите на пазара двете страни в кредитната сделка обикновено ги обсъждат. Кредиторите се стремят да наложат даден реален лихвен процент, а длъжниците - да го приемат или отхвърлят. Реалните лихвени проценти се определят в крайна сметка на пазара.
 
−
 
−
За определяне на реалните лихвени процени се изхожда от релацията на Ървинг Фишер.
 
−
 
−
==Ефект на Фишер==
 
−
Повишаването на очакваната [[инфлация]] не следва да предизвиква автоматично повишаване на номиналните лихвени проценти. Според Фишер, очакваната реална норма на печалбата проявява тенденция към стабилност във времето, тъй като тя зависи от такива дългосрочни фактори като производителност на [[капитал]]а, обем на спестяванията в [[икономика]]та и др. Следователно промяната в инфлационната премия има вероятност да се отрази на номиналния лихвен процент в краткосрочен [[план]]. Номиналният лихвен процент ще се увеличи в пълен размер с очакваното увеличение на темпа на инфлация и ще се намали с пълния размер на очаквания спад в инфлацията.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 +
*[[Инфлация]]
 +
*[[Ефект на Фишер]]
 
*[[Риск]]
 
*[[Риск]]
 
*[[Ефективност на управлението]]
 
*[[Ефективност на управлението]]
Ред 59: Ред 50:
 
*[[Опционна премия]]
 
*[[Опционна премия]]
 
*[[Джордж Сорос]]
 
*[[Джордж Сорос]]
 +
 
==Източници==
 
==Източници==
 
*[http://www.referati.org/syshtnost-na-lihvata/23732/ref Същност на лихвата]
 
*[http://www.referati.org/syshtnost-na-lihvata/23732/ref Същност на лихвата]
 
==Външни препратки==
 
==Външни препратки==
 
*[http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html Калкулатор лихви]
 
*[http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html Калкулатор лихви]
 +
*[http://www.bnb.bg/ БНБ]
 
[[category:Икономикс]][[category:Финансови пазари и инструменти]]
 
[[category:Икономикс]][[category:Финансови пазари и инструменти]]

Текуща версия към 15:03, 25 март 2014

Лихвеният процент е обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите.

Същност

Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при рефинансирането на търговските банки.

Повишаване на лихвените проценти предизвиква:

  • Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите пасиви;
  • Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи.
  • П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление;
  • Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута;
  • Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. ;
  • Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност.

Резултатите при намаляване на лихвените проценти са обратни:

  • Спестяванетията се намаляват;
  • Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;
  • Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;
  • Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ;
  • Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата;
  • Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.

В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.

Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ. Парадооксът на спестяванията се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент за депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и на кредитите и следователно промяна и съответно намаляване на инвестициите, потреблението, нетния износ. Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност и на тази основа се намаляват и спестяванията.

Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната.

Вижте още

Източници

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Лихвен_процент&oldid=13116“.