Логика

Логиката изследва формите и законите на мисленето. Дели се на традиционна и модерна. В средното училище се учат и двете. Дели се също на формална /от форми на мисленето/ и диалектическа. Учим формална логика.

Същност

Логиката е създадена Аристотел като дисциплина.В традицията се причисляват две поддисциплини-логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.

Модерната формална логика,чието възникване се свързва с Готлоб Фреге ,се появява през 1879г. и  се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката.

Модерната логика

С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни пропозиции), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („a“, „b“, „c“, ...) (напр. със символи: „F(a)“, „R(a,b)“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът a има свойството F“, „предметът a се намира в отношението R спрямо предмета b“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(a) → R(a,b)“; с метаезикови думи: „ако предметът а има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета b“), или на частици от типа на „всеки“ („∀x“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃x“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на предикати (със символи: „F(x)“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃хF(x)“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: пропозиционална логика и предикатна логика.

Вижте още

• Размита логика
• Когнитивна наука
• Джон Стюарт Мил
• Теория на вероятностите
• Допускане
• Програма
• Бъръс Фредерик Скинър
• Манипулация на решенията
• Леонард Савидж
• Философия

Източници

• Логика

Външни препратки

• Примерни задачи за развитие на логическото мислене
• Психотерапия
• Психологически изследвания
• Когниция