Разлика между версии на „Етика“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: '''Етика''', или в някои случаи морална философия, е дял от философията, който се отнася до въп...)
 
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
'''Етика''', или в някои случаи морална [[философия]], е дял от философията, който се отнася до въпросите на [[морал]]а и нeравствеността.Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породение от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидулизма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.
+
'''Етика''', или в някои случаи '''морална [[философия]]''', е '''дял от философията, който се отнася до въпросите на [[морал]]а и нeравствеността'''.  
 
 
Етиката е част от теорията на ценностите — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.
 
 
 
 
 
  
 
==Същност==
 
==Същност==
 +
Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породение от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидулизма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.
  
Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото [[общество]]. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.
+
Етиката е част от теорията на ценностите — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.
 
+
Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото [[общество]].  
 
 
 
 
==Приложна етика==
 
  
 +
В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.
  
 +
===Приложна етика===
  
 
Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални проблеми (например: аборт, смъртно наказание,изкуствено оплождане, използване на атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално съждение.“Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“, следвани от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени решения. Приложната етика се дели на шест дяла:
 
Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални проблеми (например: аборт, смъртно наказание,изкуствено оплождане, използване на атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално съждение.“Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“, следвани от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени решения. Приложната етика се дели на шест дяла:
  
 +
*[[Етика на решенията]], това са теории за процесите на взимане на решения.
  
 +
*[[Професионална етика]] - етични въпроси за подобряване на професионализма.
  
[[Етика на решенията]], това са теории за процесите на взимане на решения.
+
*[[Клинична етика]] - за подобряване на основните нужди на здравеопазването.
  
[[Професионална етика]] - етични въпроси за подобряване на професионализма.
+
*[[Бизнес етика]]- подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на цялата организация, изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми, които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес поведението.
  
[[Клинична етика]] - за подобряване на основните нужди на здравеопазването.
+
*[[Организационна етика]] -етика между отделни организации.
  
[[Бизнес етика]]- подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на цялата организация, изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми, които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес поведението.
+
*[[Социална етика]] етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права и свободи.
 +
*[[Сократ]] е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките учени, така и обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към вътрешното си състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е поставено на първо място, а всички други знания са вторични. Самопознанието се смята за необходимо за успех и като същностно добро. *[[Аристотел]] полага началото на етиката.  
  
[[Организационна етика]] -етика между отделни организации.
+
*Стоицизъм е школа на елинистичната философия основана в[[ Атина]] от Зенон от Китион в III век пр.н.е. Отличителен белег на стоицизма е космологичнияt мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране насъзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа. Стоическият философ Епиктетотнася най-голямото добро към задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.  
  
[[Социална етика]] етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права и свободи.
+
*Хедонизмът е школа, учение в етиката, според което удоволствието и насладата (в противовес на аскетизма) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот..  
 
 
 
 
 
 
[[Сократ]] е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките учени, така и обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към вътрешното си състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е поставено на първо място, а всички други знания са вторични. Самопознанието се смята за необходимо за успех и като същностно добро. [[Аристотел]] полага началото на етиката.
 
 
 
 
 
 
 
Стоицизъм е школа на елинистичната философия основана в[[ Атина]] от Зенон от Китион в III век пр.н.е. Отличителен белег на стоицизма е космологичнияt мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране насъзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа. Стоическият философ Епиктетотнася най-голямото добро към задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.
 
 
 
 
 
 
 
Хедонизмът е школа, учение в етиката, според което удоволствието и насладата (в противовес на аскетизма) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот..  
 
 
 
 
 
 
 
Епикурейството е философска школа, основана около 307 г. пр.н.е. върху ученията на Епикур (4-3 век).
 
 
 
Епикур е атомист и материалист, който е повлиян от Демокрит и който атакува суеверността и идеята за божествена намеса. Следвайки Аристип (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха (атараксия), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези 2 състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на щастието. Въпреки че епикурейството е близко до хедонизма, доколкото за него удоволствието е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма.
 
 
 
Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. Граничейски саскетизма, той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.
 
 
 
 
 
 
 
==Мета Етика==
 
  
 +
*Епикурейството е философска школа, основана около 307 г. пр.н.е. върху ученията на Епикур (4-3 век). Епикур е атомист и материалист, който е повлиян от Демокрит и който атакува суеверността и идеята за божествена намеса. Следвайки Аристип (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха (атараксия), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези 2 състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на щастието. Въпреки че епикурейството е близко до хедонизма, доколкото за него удоволствието е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма. Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. Граничейски саскетизма, той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.
  
 +
===Мета Етика===
  
 
Във философията, мета-етиката е клон на етиката, който се стреми да разбере характера и природата на етичните стойности, оценки, нагласи и решения. Мета-етиката е един от трите клона на етиката, които обикновено са признати от философите, другите два са нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката получава значително внимание от страна на академичните философи през последните няколко десетилетия.
 
Във философията, мета-етиката е клон на етиката, който се стреми да разбере характера и природата на етичните стойности, оценки, нагласи и решения. Мета-етиката е един от трите клона на етиката, които обикновено са признати от философите, другите два са нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката получава значително внимание от страна на академичните философи през последните няколко десетилетия.
  
 
Докато нормативната етика се занимава с такива въпроси като „Какво трябва да направи човек?“, като по този начин одобрява някои етични становища и оценки и отхвърля други, мета-етиката разглежда въпроси като „Какво е добрина?“ или „Как може да се различи добро от лошо?“, които имат за цел да се разбере характера на етичните свойства и оценки.
 
Докато нормативната етика се занимава с такива въпроси като „Какво трябва да направи човек?“, като по този начин одобрява някои етични становища и оценки и отхвърля други, мета-етиката разглежда въпроси като „Какво е добрина?“ или „Как може да се различи добро от лошо?“, които имат за цел да се разбере характера на етичните свойства и оценки.
 
 
  
 
Нормативната етика е проучването на етичните действия. Тя е клон на философската етика, която разследва набор от въпроси, които възникват, когато се обмисля как трябва да действа, в морален смисъл. Нормативната етика се различава от мета-етиката, защото разглежда стандарти за правилността и неправилността на действията, а мета-етиката изучава смисъла на моралния език и метафизиката на моралните факти. Тя е различна и от описателната етика, тъй като последната е емпирично изследване на моралните убеждения на хората. Казано по друг начин, описателната етика се занимава с определяне на това каква част от хората смятат, че убийството е винаги грешно и нередно, а нормативната етика се занимава с това дали изобщо е правилно да има такова убеждение. Следователно, нормативната етика е по-скоро определителна, отколкото описателна.
 
Нормативната етика е проучването на етичните действия. Тя е клон на философската етика, която разследва набор от въпроси, които възникват, когато се обмисля как трябва да действа, в морален смисъл. Нормативната етика се различава от мета-етиката, защото разглежда стандарти за правилността и неправилността на действията, а мета-етиката изучава смисъла на моралния език и метафизиката на моралните факти. Тя е различна и от описателната етика, тъй като последната е емпирично изследване на моралните убеждения на хората. Казано по друг начин, описателната етика се занимава с определяне на това каква част от хората смятат, че убийството е винаги грешно и нередно, а нормативната етика се занимава с това дали изобщо е правилно да има такова убеждение. Следователно, нормативната етика е по-скоро определителна, отколкото описателна.
Ред 67: Ред 42:
 
Най-общо казано, нормативната етика може да бъде разделена на под-дисциплини – [[морална теория]] и [[приложна етика]].
 
Най-общо казано, нормативната етика може да бъде разделена на под-дисциплини – [[морална теория]] и [[приложна етика]].
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
Бизнес етика
+
*[[Бизнес етика]]
11 KB (143 думи) - 15:44, 22 юли 2012
+
*[[Когнитивна наука]]
Съответствия в текста на страници
+
*[[Хипноза]]
 +
*[[Готфрид Лайбниц]]
 +
*[[Ейбрахам Маслоу]]
 +
*[[Блез Паскал]]
 +
*[[Оскар Моргенщерн]]
 +
*[[Оптимизация за търсещи сайтове]]
 +
*[[Задача]]
 +
*[[Кевин Уоруик]]
 +
*[[Психология]]
 +
==Източници==
 +
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:bgYSxatJJPEJ:journal.e-center.uni-sofia.bg/request.php%3F30+%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0,+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%D0%B2+%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8+%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B8+%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F,+%D0%B5+%D0%B4%D1%8F%D0%BB+%D0%BE%D1%82+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjvKb2U75ie_oUJCulSTQ7QhArweI2MJciSbxWuEnUYgSd7X8Cv0tcMuoRGSCTG6v73LLH64_JYb8KQmjg8V5m7ZKxDxXhC19KI_3YL_1MTfRvzYtPzHws-DJiyliYM1Lj0hf60&sig=AHIEtbSxokEzqu0Io9RSveu2tkdF-R7xVQ Етика, възпитание, етикет, нетикет]
  
Когнитивна наука
 
24 KB (303 думи) - 17:02, 17 юни 2012
 
Хипноза
 
39 KB (426 думи) - 12:38, 7 юни 2012
 
Готфрид Лайбниц
 
23 KB (106 думи) - 20:02, 17 май 2012
 
Ейбрахам Маслоу
 
41 KB (134 думи) - 18:45, 5 юли 2012
 
Блез Паскал
 
39 KB (253 думи) - 16:38, 13 декември 2012
 
Оскар Моргенщерн
 
25 KB (692 думи) - 14:19, 27 март 2012
 
Компетенция
 
18 KB (248 думи) - 21:34, 30 март 2012
 
Философия
 
6 KB (90 думи) - 13:19, 16 декември 2012
 
Оптимизация за търсещи сайтове
 
21 KB (254 думи) - 20:36, 23 май 2012
 
Задача
 
14 KB (165 думи) - 21:49, 17 юни 2012
 
Кевин Уоруик
 
33 KB (1212 думи) - 21:59, 23 май 2012
 
Аристотел
 
26 KB (168 думи) - 15:52, 8 април 2012
 
Психология
 
==Източници==
 
 
==Външни препратки==
 
==Външни препратки==
[[category:Психология]]
+
* [http://data.worldbank.org/ Данни на световната банка]
 +
* [http://www.wto.org/ Световна търговска организация]
 +
* [http://www.oswego.edu/~economic/newbooks.htm Гид към няколко икономически учебника онлайн]
 +
* [http://economics.about.com/ Икономика в About.com]
 +
[[category:Философия]]

Текуща версия към 12:10, 27 февруари 2014

Етика, или в някои случаи морална философия, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нeравствеността.

Същност

Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породение от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидулизма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.

Етиката е част от теорията на ценностите — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците. Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество.

В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.

Приложна етика

Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални проблеми (например: аборт, смъртно наказание,изкуствено оплождане, използване на атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално съждение.“Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“, следвани от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени решения. Приложната етика се дели на шест дяла:

  • Бизнес етика- подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на цялата организация, изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми, които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес поведението.
  • Социална етика етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права и свободи.
  • Сократ е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките учени, така и обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към вътрешното си състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е поставено на първо място, а всички други знания са вторични. Самопознанието се смята за необходимо за успех и като същностно добро. *Аристотел полага началото на етиката.
  • Стоицизъм е школа на елинистичната философия основана вАтина от Зенон от Китион в III век пр.н.е. Отличителен белег на стоицизма е космологичнияt мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране насъзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа. Стоическият философ Епиктетотнася най-голямото добро към задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.
  • Хедонизмът е школа, учение в етиката, според което удоволствието и насладата (в противовес на аскетизма) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот..
  • Епикурейството е философска школа, основана около 307 г. пр.н.е. върху ученията на Епикур (4-3 век). Епикур е атомист и материалист, който е повлиян от Демокрит и който атакува суеверността и идеята за божествена намеса. Следвайки Аристип (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха (атараксия), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези 2 състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на щастието. Въпреки че епикурейството е близко до хедонизма, доколкото за него удоволствието е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма. Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. Граничейски саскетизма, той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.

Мета Етика

Във философията, мета-етиката е клон на етиката, който се стреми да разбере характера и природата на етичните стойности, оценки, нагласи и решения. Мета-етиката е един от трите клона на етиката, които обикновено са признати от философите, другите два са нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката получава значително внимание от страна на академичните философи през последните няколко десетилетия.

Докато нормативната етика се занимава с такива въпроси като „Какво трябва да направи човек?“, като по този начин одобрява някои етични становища и оценки и отхвърля други, мета-етиката разглежда въпроси като „Какво е добрина?“ или „Как може да се различи добро от лошо?“, които имат за цел да се разбере характера на етичните свойства и оценки.

Нормативната етика е проучването на етичните действия. Тя е клон на философската етика, която разследва набор от въпроси, които възникват, когато се обмисля как трябва да действа, в морален смисъл. Нормативната етика се различава от мета-етиката, защото разглежда стандарти за правилността и неправилността на действията, а мета-етиката изучава смисъла на моралния език и метафизиката на моралните факти. Тя е различна и от описателната етика, тъй като последната е емпирично изследване на моралните убеждения на хората. Казано по друг начин, описателната етика се занимава с определяне на това каква част от хората смятат, че убийството е винаги грешно и нередно, а нормативната етика се занимава с това дали изобщо е правилно да има такова убеждение. Следователно, нормативната етика е по-скоро определителна, отколкото описателна.

Най-общо казано, нормативната етика може да бъде разделена на под-дисциплини – морална теория и приложна етика.

Вижте още

Източници

Външни препратки