Разлика между версии на „Публичен разход“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
(Нова страница: Публичните разходи могат да се разделят най-общо на две групи: преразпределение и създаване н...) |
|||
| (Не са показани 16 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Публичните разходи могат да се разделят най-общо на две групи: преразпределение и създаване на "обществени блага". Създаването на обществени блага също съдържа значителна доза трансфер на доход, но поне на книга всички граждани имат достъп и могат да се окажат ползватели. | + | [[file:obedniavane.jpg|right|300px|thumb|Пари]] |
| − | + | '''Публичните разходи''' могат да се разделят най-общо на две групи: '''преразпределение и създаване на "обществени блага"'''. Създаването на обществени блага също съдържа значителна доза трансфер на [[доход]], но поне на книга всички граждани имат достъп и могат да се окажат ползватели. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ==Същност== | |
| − | + | Държавните разходи могат да се приемат като цена за удобства, които държавата предоставя на населението. Цената на тези "удобства" се определя от редица фактори, които могат да се класифицират като външни и вътрешни. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | Към външните фактори спадат заплаха от войни, равнище на технологиите във военната [[индустрия]], [[инфраструктура]], наука, здравеопазване и други. | ||
| − | + | При вътрешните фактори главно условие е [[ефективност]]та на пазарното стопанство и публичният сектор в държавата. При нормално функционираща икономика и национално богатство, позволяващи покриването на всички разумни разходи, техният дял от брутния продукт е логично да расте. | |
| + | Основания за увеличаване: | ||
| + | *Урбанизацията и индустриализацията, водещи до заплаха от изчерпване на някои природни богатства (гори, води, екологично натоварване в някои региони; | ||
| + | *Наложителни разходи за научни изследвания - нови болести (СПИН) и космически изследвания; | ||
| + | *Природни бедствия в резултат на индустриализацията - наводнения, урагани, индустриални аварии и др.; | ||
| + | *Социалната политика - бедност и инвалидност; | ||
| + | *Образование; | ||
| + | *Инфраструктура. | ||
| + | При определяне обема и структурата на публичните разходи следва да се прилагат няколко основни принципа, а именно: | ||
| + | * те да допринасят обществена полза; | ||
| + | * да се определят по критерии, утвърдени в дългосрочна стратегия за национално и регионално развитие; | ||
| + | * да се осигури растяща ефективност; | ||
| + | * да не се отнема възможността за разширено възпроизводство на стопанските субекти; | ||
| + | * да се насочва приоритетно към създаване на възможности за развитие вместо към консумативно потребление (борбата с безработицата). | ||
| + | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Ситуационен анализ]] | ||
| + | *[[Класификация на публичните разходи]] | ||
| + | *[[Видове публичен разход]] | ||
| + | *[[Администрация]] | ||
| + | *[[Причинно-следствена връзка]] | ||
| + | *[[Прогнозиране]] | ||
| + | *[[Стратегии за управление в публичния сектор]] | ||
| − | + | ==Източници== | |
| − | + | *[http://www.guardian.co.uk/politics/interactive/2010/aug/12/government-data-taxandspending Разходи] | |
| − | + | *[http://www.minfin.bg/bg/page/7 Официален сайт на Министерството на финансите на Република България] | |
| − | + | *[http://www.referati.org/publichni-razhodi-5/29905/ref/p2 Публични разходи] | |
| − | + | ==Външни препратки== | |
| − | + | *[http://www.zastrahovamse.com/zastrahovki/zastrahovka-jivot.html Застраховка живот] | |
| − | + | *[http://www.referati.org/prihod-i-dohod-na-firmata/26372/ref Приход и доход на фирмата] | |
| − | + | *[http://balans.bg/779-5-7-2-prihod-ot-usluga/ Приход от услуга] | |
| − | + | *[http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=taxes&Number=1937235523&page=20&view=collapsed&sb=5 Разлика между приход и доход] | |
| + | [[category:Стратегическо управление]][[category:Управление на човешките ресурси]] | ||
Текуща версия към 14:33, 1 април 2014
Публичните разходи могат да се разделят най-общо на две групи: преразпределение и създаване на "обществени блага". Създаването на обществени блага също съдържа значителна доза трансфер на доход, но поне на книга всички граждани имат достъп и могат да се окажат ползватели.
Същност
Държавните разходи могат да се приемат като цена за удобства, които държавата предоставя на населението. Цената на тези "удобства" се определя от редица фактори, които могат да се класифицират като външни и вътрешни.
Към външните фактори спадат заплаха от войни, равнище на технологиите във военната индустрия, инфраструктура, наука, здравеопазване и други.
При вътрешните фактори главно условие е ефективността на пазарното стопанство и публичният сектор в държавата. При нормално функционираща икономика и национално богатство, позволяващи покриването на всички разумни разходи, техният дял от брутния продукт е логично да расте.
Основания за увеличаване:
- Урбанизацията и индустриализацията, водещи до заплаха от изчерпване на някои природни богатства (гори, води, екологично натоварване в някои региони;
- Наложителни разходи за научни изследвания - нови болести (СПИН) и космически изследвания;
- Природни бедствия в резултат на индустриализацията - наводнения, урагани, индустриални аварии и др.;
- Социалната политика - бедност и инвалидност;
- Образование;
- Инфраструктура.
При определяне обема и структурата на публичните разходи следва да се прилагат няколко основни принципа, а именно:
- те да допринасят обществена полза;
- да се определят по критерии, утвърдени в дългосрочна стратегия за национално и регионално развитие;
- да се осигури растяща ефективност;
- да не се отнема възможността за разширено възпроизводство на стопанските субекти;
- да се насочва приоритетно към създаване на възможности за развитие вместо към консумативно потребление (борбата с безработицата).
Вижте още
- Ситуационен анализ
- Класификация на публичните разходи
- Видове публичен разход
- Администрация
- Причинно-следствена връзка
- Прогнозиране
- Стратегии за управление в публичния сектор