Разлика между версии на „Отворен код“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
Определението на отворени софтуерни услуги дефинира “отворен” в контекста на (софтуерните) онлайн услуги. | Определението на отворени софтуерни услуги дефинира “отворен” в контекста на (софтуерните) онлайн услуги. | ||
| − | Онлайн услуга, още позната като Софтуер като услуга (SaaS) е услуга предоставена от онлайн софтуерно приложение, което прави възможностите си, достъпни на потребителите през Интернет, чрез интерфейс (възможно е да е HTML възпроизвеждан от уеб браузър, като Firefox; през уеб приложен програмен интерфейс (API) или по друг начин) | + | Онлайн услуга, още позната като Софтуер като услуга (SaaS) е услуга предоставена от онлайн софтуерно приложение, което прави възможностите си, достъпни на потребителите през [[Интернет]], чрез [[интерфейс]] (възможно е да е HTML възпроизвеждан от уеб браузър, като Firefox; през уеб приложен програмен интерфейс (API) или по друг начин) |
| − | При онлайн услугите, за разлика от традиционните софтуерни приложения, потребителите не трябват да “притежават” (да са собственици или лицензианти) софтуера, за да го ползват. Вместо това, те могат да взаимодействат чрез стандартен клиент (като уеб-браузър) и да заплащат, в случаите, в които плащат, за потребяването на услуга, вместо за притежаването (или лицензирането) на самото приложение | + | При онлайн услугите, за разлика от традиционните софтуерни приложения, потребителите не трябват да “притежават” (да са собственици или лицензианти) софтуера, за да го ползват. Вместо това, те могат да взаимодействат чрез стандартен [[клиент]] (като уеб-браузър) и да заплащат, в случаите, в които плащат, за потребяването на услуга, вместо за притежаването (или лицензирането) на самото приложение. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Отворена софтуерна услуга]] | ||
*[[Машина]] | *[[Машина]] | ||
*[[Алън Тюринг]] | *[[Алън Тюринг]] | ||
| Ред 32: | Ред 16: | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
| + | *Светлин Наков и др, Въведение в програмирането със С# | ||
| + | *Силвия Илиева, Владимир Лилов, Илина Манова, Подходи и методи за реализация на софтуерни системи | ||
| + | |||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
*[http://www.digital.bg/novini/6-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8-news34848.html 6 скрипта с отворен код за създаване на форуми] | *[http://www.digital.bg/novini/6-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8-news34848.html 6 скрипта с отворен код за създаване на форуми] | ||
Текуща версия към 09:04, 31 март 2014
Отворен код или както е също така известен в транслитерирания вариант от английски оупън сорс е концепция (подход) в проектирането, разработката и дистрибуцията на софтуер, позволяваща свободен достъп до софтуерния код.
Същност
Определението на отворени софтуерни услуги дефинира “отворен” в контекста на (софтуерните) онлайн услуги. Онлайн услуга, още позната като Софтуер като услуга (SaaS) е услуга предоставена от онлайн софтуерно приложение, което прави възможностите си, достъпни на потребителите през Интернет, чрез интерфейс (възможно е да е HTML възпроизвеждан от уеб браузър, като Firefox; през уеб приложен програмен интерфейс (API) или по друг начин)
При онлайн услугите, за разлика от традиционните софтуерни приложения, потребителите не трябват да “притежават” (да са собственици или лицензианти) софтуера, за да го ползват. Вместо това, те могат да взаимодействат чрез стандартен клиент (като уеб-браузър) и да заплащат, в случаите, в които плащат, за потребяването на услуга, вместо за притежаването (или лицензирането) на самото приложение.
Вижте още
Източници
- Светлин Наков и др, Въведение в програмирането със С#
- Силвия Илиева, Владимир Лилов, Илина Манова, Подходи и методи за реализация на софтуерни системи