Разлика между версии на „Борсов арбитраж“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 11 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
−
[[Касови сделки]] на [[фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".
+
Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".
−
 
 
−
==Борсов Арбитраж==
 
  
 +
==Същност==
 
Арбитраж (борсов) – [[борсова сделка]], която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, [[валута]] или злато на различните [[пазар|пазари]] или борси.
 
Арбитраж (борсов) – [[борсова сделка]], която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, [[валута]] или злато на различните [[пазар|пазари]] или борси.
−
 
+
[[Касови сделки]] на [[фондова борса|фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценни книжа|ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката.
−
===Същност===
 
  
 
Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.
 
Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.
  
−
Пазарен арбитраж- едновременна покупка и продажба на даден вид с цел получаване на без рисков доход. Без рисковия характер на дохода означава, че в даден момент съществуват две различни цени за една и съща стока. Осигурява възможност да се купи по ниска и да се продаде по висока. Двупосочност. Резултат изравняване на цените на съответната стока. За достигане на резултата е необходимо наличието на следните условия:
+
Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[дериватив|деривати]], валути, [[стока|стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:
−
 
 
−
* Еднородност на стоките обект на арбитраж. Всички различия в качеството прибавят в механизма на арбитража стоково заместване.
 
−
* Достатъчно развита пазарна [[инфраструктура]]. Посредници и връзки между тях и максимално развита [[конкуренция]].
 
−
 
 
−
Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[деривати]], валути, [[стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:
 
  
 
* Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;
 
* Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;
Ред 23: Ред 16:
  
 
Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.
 
Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.
−
 
−
===Особености===
 
  
 
Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционни разходи|транзакционните разходи]], които могат да обезсмислят [[операция]]та. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.
 
Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционни разходи|транзакционните разходи]], които могат да обезсмислят [[операция]]та. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.
  
 
Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.
 
Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.
−
 
−
===Безрисков арбитраж===
 
−
 
−
Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на [[риск]] съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба.
 
−
 
−
Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики.
 
−
 
−
===Рисков арбитраж===
 
−
 
−
Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне.
 
−
 
−
Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална [[ликвидация]]. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части.
 
−
 
−
===Видове===
 
−
 
−
Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси.
 
−
 
−
Валутният Арбитраж бива:
 
−
 
−
* Конверсионен - когато има просто превръщане на едва валута в друга и диференциален-когато със спекулативна цел се купуват и продават няколко валути, за да се получи печалба от разликите в курсовете.
 
−
* Диференциален - при него се възстановява същата валута, с която е започнала операцията.
 
−
 
−
При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани.
 
−
 
−
==Борсов арбитражен съд==
 
−
 
−
Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на [[съдопроизводство]]то, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.
 
−
 
−
===Борсовият арбитраж  в България===
 
−
 
−
Едно от задължителните изисквания към борсата,  необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.
 
−
 
−
Съгласно чл. 31,  ал. 1 от ЗЦКФБИД,  членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на [[сделка|сделки]] с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да  се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.
 
−
 
−
Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки.
 
−
 
−
Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от  трима [[арбитор|арбитори]]. Страните  по спора назначават по един арбитер. Назначаваните  арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът  на арбитрите се [[консолидира]] с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците  на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало  е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането  им.
 
−
 
−
Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа  от арбитри. Броят  на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.
 
−
 
−
Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство  от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
Ред 75: Ред 25:
 
*[[Борса]]
 
*[[Борса]]
 
*[[Фондова борса]]
 
*[[Фондова борса]]
−
*[[Ценни книжа]]
+
*[[Ценна книга]]
 
*[[Риск]]
 
*[[Риск]]
 +
*[[Пазарен арбитраж]]
 +
*[[Борсов арбитражен съд]]
 +
*[[Видове борсов арбитраж]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==
Ред 86: Ред 39:
  
 
*[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата]
 
*[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата]
−
 
+
*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg Софийска фондова борса]
 +
*[http://www.unitrader.com/ Unitrader]
 
[[category:Финансови пазари и инструменти]]
 
[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Текуща версия към 11:08, 3 януари 2014

Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните борси, това е т.нар. "борсов арбитраж".

Същност

Арбитраж (борсов) – борсова сделка, която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, валута или злато на различните пазари или борси. Касови сделки на фондовата борса са тези, при които финансовите активи се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на ценните книжа на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката.

Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.

Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, деривати, валути, стоки и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:

  • Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;
  • Инструменти с еднакъв краен паричен поток не се търгуват на една и съща цена;
  • Актив с известна цена в бъдещето не се търгува днес на неговата бъдеща цена, дисконтирана с безрисковата норма на възвръщаемост (вземат се предвид и разходите за съхранение, транспорт и т.н.).

За пример ще вземем валутните пазари: в Ню Йорк 1250 долара се разменят за 700 паунда, докато в Лондон в същия момент 1250 долара са равни 650 паунда. Купувайки 1250 долара срещу 650 паунда в Лондон и продавайки ги за 700 паунда в Ню Йорк, се формира 50 паунда печалба. Това е най-простият пример за арбитраж, като са възможни комбинации между няколко валути и кросове, както и спот-фючърсен арбитраж и др.

Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.

Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и транзакционните разходи, които могат да обезсмислят операцията. Средният инвеститор трудно може да се конкурира с маркет-мейкърите при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.

Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.

Вижте още

Източници

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Борсов_арбитраж&oldid=11145“.