Разлика между версии на „Инвестиция в злато“
| (Не са показани 4 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image: invest-gold1.jpg|thumb|right|alt=Кюлче злато|Кюлче злато]] | [[Image: invest-gold1.jpg|thumb|right|alt=Кюлче злато|Кюлче злато]] | ||
| − | ''' | + | '''Златото''' е един от най-старите инструменти за капиталовложение. '''Този вид [[инвестиция]] винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза''', несигурност и избягване на риск. Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните [[пазар]]и, защото с течение на времето златото запазва стойността си. Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене). |
| − | == | + | ==Същност== |
| − | Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са [[златото]] и [[среброто]], а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на [[Златния стандарт]] през '74г., валутите представляват | + | Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са [[златото]] и [[среброто]], а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на [[Златния стандарт]] през '74г., валутите представляват fiat currency, или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на [[инвеститор]]ите към тях. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите. |
| − | == | + | ===Инвестиционно злато=== |
| − | Златото, което се търгува на [[международните борси]] се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от [[ДДС]] (съгласно | + | Златото, което се търгува на [[борса|международните борси]] се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от [[Закон за данък върху добавената стойност |ДДС]] (съгласно Директива 112/2006 на [[Европейския съюз]] и [[Закон за данък върху добавената стойност |Закона за ДДС]] на Република България), акциз, мито и други данъци. Може да се закупи по два начина. Единият начин е физически да бъде закупен самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да бъде отворена сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да бъде купено „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове. |
| − | ==Инвестиране | + | ===Инвестиране=== |
Инвестирането в злато е консервативен инструмент. От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар. Кюлчета злато и инвестиционните златни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните златни монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските златни монети, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори (брой емитирани монети от един модел, дата на [[емитиране]]то, важност на събитието, по случай на което са издадени и т.н.). | Инвестирането в злато е консервативен инструмент. От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар. Кюлчета злато и инвестиционните златни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните златни монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските златни монети, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори (брой емитирани монети от един модел, дата на [[емитиране]]то, важност на събитието, по случай на което са издадени и т.н.). | ||
| − | |||
| − | |||
В България, за да се вложат пари в инвестиционно злато, то може да бъде закупено от няколко български банки. Някои от тях са [[Първа инвестиционна банка]], [[Общинска банка]] и [[Банка Пиреос]]. Проблемът е, че тези банки не го изкупуват, а пътуването до чужбина за продажбата му, представлява допънителен разход. [[Райфайзенбанк]] продава инвестиционно злато с възможност за обратно изкупуване, но без да се доставя физически металът. Той ще се съхранява в трезорите на банката в [[Австрия]]. Kюлчетата и монетите никога не струват колкото борсовата спот цена. За тях има допълнителни разходи като стойността на отливането и транспорта, които се включват в продажната цена. | В България, за да се вложат пари в инвестиционно злато, то може да бъде закупено от няколко български банки. Някои от тях са [[Първа инвестиционна банка]], [[Общинска банка]] и [[Банка Пиреос]]. Проблемът е, че тези банки не го изкупуват, а пътуването до чужбина за продажбата му, представлява допънителен разход. [[Райфайзенбанк]] продава инвестиционно злато с възможност за обратно изкупуване, но без да се доставя физически металът. Той ще се съхранява в трезорите на банката в [[Австрия]]. Kюлчетата и монетите никога не струват колкото борсовата спот цена. За тях има допълнителни разходи като стойността на отливането и транспорта, които се включват в продажната цена. | ||
| − | + | Централните банки и МВФ са главните участници на пазара на злато. Те държат около 20 % от златото в света в своите трезори. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основния двигател зад цената на скъпоценния метал. За да се стабилизират до определена степен цените, е подписано [[Вашингтонското споразумение за златото]], влязло в сила през септември 1999 г. Страните и институциите, които са го приели, се задължават да не продават повече от 500 тона злато на година. Много държави пазят огромни резерви от злато: [[Китай]] държи около 1%, а правителството на [[САЩ]] - около 16%. | |
| − | |||
| − | Централните банки и | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | * [[ | + | * [[Облигация]] |
* [[Инвестиция]] | * [[Инвестиция]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Валутен пазар]] |
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| Ред 42: | Ред 37: | ||
* [http://www.youtube.com/watch?v=6dZsPjjq7Eg Златото и начините за инвестиране в него] | * [http://www.youtube.com/watch?v=6dZsPjjq7Eg Златото и начините за инвестиране в него] | ||
| − | + | * [http://www.tavex.bg/?main=8 Злато - ценова листа - инвестиционно злато] | |
[[category:Финансови пазари и инструменти]] | [[category:Финансови пазари и инструменти]] | ||
Текуща версия към 10:53, 4 март 2014
Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск. Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене).
Същност
Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са златото и среброто, а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на Златния стандарт през '74г., валутите представляват fiat currency, или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на инвеститорите към тях. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите.
Инвестиционно злато
Златото, което се търгува на международните борси се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от ДДС (съгласно Директива 112/2006 на Европейския съюз и Закона за ДДС на Република България), акциз, мито и други данъци. Може да се закупи по два начина. Единият начин е физически да бъде закупен самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да бъде отворена сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да бъде купено „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове.
Инвестиране
Инвестирането в злато е консервативен инструмент. От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар. Кюлчета злато и инвестиционните златни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните златни монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските златни монети, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори (брой емитирани монети от един модел, дата на емитирането, важност на събитието, по случай на което са издадени и т.н.).
В България, за да се вложат пари в инвестиционно злато, то може да бъде закупено от няколко български банки. Някои от тях са Първа инвестиционна банка, Общинска банка и Банка Пиреос. Проблемът е, че тези банки не го изкупуват, а пътуването до чужбина за продажбата му, представлява допънителен разход. Райфайзенбанк продава инвестиционно злато с възможност за обратно изкупуване, но без да се доставя физически металът. Той ще се съхранява в трезорите на банката в Австрия. Kюлчетата и монетите никога не струват колкото борсовата спот цена. За тях има допълнителни разходи като стойността на отливането и транспорта, които се включват в продажната цена.
Централните банки и МВФ са главните участници на пазара на злато. Те държат около 20 % от златото в света в своите трезори. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основния двигател зад цената на скъпоценния метал. За да се стабилизират до определена степен цените, е подписано Вашингтонското споразумение за златото, влязло в сила през септември 1999 г. Страните и институциите, които са го приели, се задължават да не продават повече от 500 тона злато на година. Много държави пазят огромни резерви от злато: Китай държи около 1%, а правителството на САЩ - около 16%.
Вижте още
Източници
- А. В. Аникин, Златото 1987 Наука и изкуство
- Жак Атали ; Прев. от фр. Пенка Пройкова, Венелин Пройков, Евреите, светът и парите. Икономическа история на еврейския народ
- С. М. Борисов, Золото в современном мире
- Ралф Дарендорф ; Прев. от нем. Екатерина Алексиева, Модерният социален конфликт 1998 Златорогъ
- Божидар Димитров, Златоград 2004 Унив. изд. "Св. Кл.Охридски"
- Златомир Златанов, Отвъд травма и революция 2007 Захарий Стоянов
- Прев. Татяна Кузманова Балова, Златото по света