Разлика между версии на „Бюрокрация“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 6 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Image:b1.jpg|thumb|right|alt=Joro chopli semki.| Бюрокрация | + | [[Image:b1.jpg|thumb|right|alt=Joro chopli semki.|400px| Бюрокрация]] |
| − | '''Бюрокрацията''' в съвременните социални науки се определя като '''административна система от обучени професионалисти''', която работи непрекъснато в съответствие с определени правила | + | '''Бюрокрацията''' в съвременните социални науки се определя като '''административна система от обучени професионалисти''', която работи непрекъснато в съответствие с определени правила. |
| − | == | + | ==Същност== |
| + | Концепцията за бюрокрацията се развива през [[20 век]], когато [[експертно управление|управлението от експерти]] започва да се налага все повече в администрациите на различните [[политическа система|политическите системи]] и във всички големи организации като предприятия, [[профсъюз|професионални съюзи]], политически партии и др. | ||
Наименованието на бюрокрацията произлиза от значението на [[организация]]та, а именно „комплексна единица, в която много индивиди и [[социалнa групa|социални групи]] си взаимодействат за постигането на някаква обща [[цел]]“. Това взаимодействие се изразява в обособяване на формални единици, наречени „бюра“. Пределното формализиране на организационната структура е признак за нейния рационален, а оттам и бюрократичен характер. ''Дейностите и задачите'' са точно и ясно регламентирани, като за изпълнението им са назначени хора с нужната [[квалификация]]. Разпределени и уредени по този начин дейностите образуват звена, които са организирани в [[йерархия]]. По-висшите надзирават по-нисшите, а също така имат и право да обжалват решенията на по-нисшите пред по-висши инстанции. | Наименованието на бюрокрацията произлиза от значението на [[организация]]та, а именно „комплексна единица, в която много индивиди и [[социалнa групa|социални групи]] си взаимодействат за постигането на някаква обща [[цел]]“. Това взаимодействие се изразява в обособяване на формални единици, наречени „бюра“. Пределното формализиране на организационната структура е признак за нейния рационален, а оттам и бюрократичен характер. ''Дейностите и задачите'' са точно и ясно регламентирани, като за изпълнението им са назначени хора с нужната [[квалификация]]. Разпределени и уредени по този начин дейностите образуват звена, които са организирани в [[йерархия]]. По-висшите надзирават по-нисшите, а също така имат и право да обжалват решенията на по-нисшите пред по-висши инстанции. | ||
| − | ==Рационалност== | + | ===Рационалност=== |
Бюрокрацията е резултат от процеса на рационализиране и за Вебер тя представлява върхът на рационалността на[[управление]]то. Рационалността протича в два различни плана: | Бюрокрацията е резултат от процеса на рационализиране и за Вебер тя представлява върхът на рационалността на[[управление]]то. Рационалността протича в два различни плана: | ||
| Ред 14: | Ред 15: | ||
* От друга страна рационалността означава ''ориентираност към строги правила и чисто предметни цели.'' | * От друга страна рационалността означава ''ориентираност към строги правила и чисто предметни цели.'' | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Администрация]] | *[[Администрация]] | ||
| − | *[[ | + | *[[Видове бюрокрация]] |
| − | *[[ | + | *[[Идеален модел на бюрокрация]] |
| − | |||
| − | |||
==Източници == | ==Източници == | ||
Текуща версия към 13:19, 29 януари 2014
Бюрокрацията в съвременните социални науки се определя като административна система от обучени професионалисти, която работи непрекъснато в съответствие с определени правила.
Същност
Концепцията за бюрокрацията се развива през 20 век, когато управлението от експерти започва да се налага все повече в администрациите на различните политическите системи и във всички големи организации като предприятия, професионални съюзи, политически партии и др.
Наименованието на бюрокрацията произлиза от значението на организацията, а именно „комплексна единица, в която много индивиди и социални групи си взаимодействат за постигането на някаква обща цел“. Това взаимодействие се изразява в обособяване на формални единици, наречени „бюра“. Пределното формализиране на организационната структура е признак за нейния рационален, а оттам и бюрократичен характер. Дейностите и задачите са точно и ясно регламентирани, като за изпълнението им са назначени хора с нужната квалификация. Разпределени и уредени по този начин дейностите образуват звена, които са организирани в йерархия. По-висшите надзирават по-нисшите, а също така имат и право да обжалват решенията на по-нисшите пред по-висши инстанции.
Рационалност
Бюрокрацията е резултат от процеса на рационализиране и за Вебер тя представлява върхът на рационалността науправлението. Рационалността протича в два различни плана:
- От една страна под рационалност се разбират всички значения на техническата ефективност – прецизност, бързина, документираност, постоянство, намаляване на разходите.
- От друга страна рационалността означава ориентираност към строги правила и чисто предметни цели.
Вижте още
Източници
- Христова, С., Общностите в културно-историческа перспектива, София, 2000
- A Николов, А., Цикъл лекции по Социология на социалните общности, Великотърновски университет, 2003.
- “Законите на бюрокрацията” - Макс Вебер