Разлика между версии на „Техника за преглед и оценка на програми“
(Нова страница: '''ПЕРТ''' (''PERT - Program Evaluation and Review Technique'') или '''Техника за преглед и оценка на програми''', е техн...) |
|||
| (Не са показани 15 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''ПЕРТ''' | + | '''ПЕРТ''' (''PERT - Program Evaluation and Review Technique'') или '''Техника за преглед и [[оценка]] на [[програма|програми]]''', е техника за определяне на [[график]] в [[управление на проекти|управлението на проекти]]. |
| + | ==Същност== | ||
| + | Тази техника е разработена в края на 50-те години на миналия век. В основата й е [[статистическа теория]], която е валидна само в случаите на [[проект]]и с много задачи (над 100), за които има достатъчно [[статистика]]. Това рядко се случва на практика, но методиката може да се използва като добро първо приближение и отправна точка за преговори относно срока на изпълнение. | ||
==Определяне времето за изпълнение на дадена задача== | ==Определяне времето за изпълнение на дадена задача== | ||
| − | + | Използвайки статистическия модел, ПЕРТ определя следните формули за очакваното време за изпълнение на дадена задача | |
| − | |||
| − | Използвайки статистическия модел, | ||
* очакваното време (ET) = (оптимистичното + 4 * най-вероятното + песимистичното) / 6 | * очакваното време (ET) = (оптимистичното + 4 * най-вероятното + песимистичното) / 6 | ||
* стандартното отклонение (SD) = (песимистичното време – оптимистичното време) / 6 | * стандартното отклонение (SD) = (песимистичното време – оптимистичното време) / 6 | ||
| − | Втората величина, SD се използва за изчисляване на вероятното отклонение на времето за изпълнение на задачата от очакваното време. | + | Втората величина, SD се използва за изчисляване на вероятното [[отклонение]] на времето за изпълнение на задачата от очакваното време. |
==Определяне времето за целия проект== | ==Определяне времето за целия проект== | ||
| − | + | [[Image:PERT.jpg|right|thumb|500px|PERT диаграма]] | |
| − | |||
| − | |||
Изчисляването на времето за целия проект става по следния начин: | Изчисляването на времето за целия проект става по следния начин: | ||
| − | * Очакваното време на проекта ETP е сума от очакваните времена на задачите от критичния път. | + | * Очакваното време на проекта ETP е [[сума]] от очакваните времена на задачите от критичния път. |
| − | * Изчисляваме стандартното отклонение за целия проект SDP като квадратен | + | * Изчисляваме [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] за целия проект SDP като [[корен квадратен]] от сумата на квадратите на стандартните отклонения на задачите от критичния път (т.е. за всяка от задачите на критичния път изчисляваме SD, SD2 и събираме получените числа. Накрая изчисляваме квадратен корен от сумата). |
* С вероятност 95% можем да твърдим, че проектът ще приключи за време не по-дълго от ETP + 2 * SDP (песимистична оценка за продължителността на проекта). | * С вероятност 95% можем да твърдим, че проектът ще приключи за време не по-дълго от ETP + 2 * SDP (песимистична оценка за продължителността на проекта). | ||
| − | Сега вече разполагаме с две времена: очаквано време на проекта ETP и песимистична оценка, изчислена на стъпка 3. Може да се докаже математически (и да се провери с примери), че така изчислената песимистична оценка за продължителността на проекта е значително по-малка от получената по [[класическия метод]], при който събираме песимистичните времена на всяка задача от критичния път. Тази оценка трябва да защитаваме при преговорите за срока на проекта. | + | Сега вече разполагаме с две времена: очаквано време на проекта ETP и песимистична оценка, изчислена на стъпка 3. Може да се докаже математически (и да се провери с примери), че така изчислената [[песимистична оценка]] за продължителността на проекта е значително по-малка от получената по [[класическия метод]], при който събираме песимистичните времена на всяка задача от критичния път. Тази оценка трябва да защитаваме при преговорите за срока на проекта. |
| − | Разликата между песимистичното и очакваното времена за изпълнение осигурява резервен буфер от време, който можем да използваме за защита на проекта от закъснение. | + | Разликата между песимистичното и очакваното времена за изпълнение осигурява резервен [[буфер]] от време, който можем да използваме за защита на проекта от закъснение. ПЕРТ методиката не ни казва как да направим това. Един популярен метод е да зададем за всяка от задачите по [[критичен път|критичния път]] срок равен на средното й време и да добавим буферно време така, че да увеличим [[шанс]]а [[задача]]та да приключва без закъснение. Това ни води до т. нар. [[буфериран план на проекта]]. |
| − | Виждаме, че общото време на проекта, изчислено по | + | Виждаме, че общото време на проекта, изчислено по ПЕРТ е по-кратко. Няма нужда да се буферират задачи, които не са на критичния път – обикновено те имат достатъчно собствен [[резерв]] във вид на float time. |
| − | Следващият практически въпрос е как да определим буферите за всяка задача? Най-просто е общото резервно време да се разпредели пропорционално според продължителността на всяка задача. По-задълбоченият подход може да взема предвид други съображения - например оценката на свързания с всяка задача риск, т.е. задачи с по-голям риск получават по-голям буфер. | + | Следващият практически въпрос е как да определим буферите за всяка задача? Най-просто е общото резервно време да се разпредели [[пропорционалност|пропорционално]] според продължителността на всяка задача. По-задълбоченият [[подход]] може да взема предвид други [[съображение|съображения]] - например оценката на свързания с всяка задача [[риск]], т.е. задачи с по-голям риск получават по-голям буфер. |
| − | == | + | ==Вижте още== |
| + | *[[PEST анализ]] | ||
| + | *[[SWOT анализ]] | ||
| + | *[[Външна среда]] | ||
| + | *[[Код]] | ||
| + | *[[Проучване]] | ||
| + | *[[Метод на критичния път]] | ||
| + | ==Източници== | ||
| − | + | *Михаил Михайлов Константинов, Петко Христов Петков Пертурбационен анализ в линейната алгебра и теория на управлението | |
| + | *Отг. ред. М. Б. Великовский Системы сетевого планирования и управления: Программированное введение в перт | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | + | * [http://www.netmba.com/operations/project/pert/ PERT Chart] | |
| − | + | * [http://cio.bg/1433_planirane_na_vremeto_za_proektite_ili_kak_da_sakratim_srokovete_i_sashtevremenno_da_gi_spazim Планиране на времето за проектите или как да съкратим сроковете и същевременно да ги спазим] | |
| − | * [http://www.netmba.com/operations/project/pert/] | + | * [http://www.efficient-soft.com/index.php?option=com_content&task=view&id=35&Itemid=58&limit=1&limitstart=1 Величината Време за изпълнение на задача] |
| − | * [http://cio.bg/1433_planirane_na_vremeto_za_proektite_ili_kak_da_sakratim_srokovete_i_sashtevremenno_da_gi_spazim] | + | [[category:Методи за изследване в бизнеса]] |
| − | * [http://www.efficient-soft.com/index.php?option=com_content&task=view&id=35&Itemid=58&limit=1&limitstart=1] | ||
Текуща версия към 13:43, 9 август 2013
ПЕРТ (PERT - Program Evaluation and Review Technique) или Техника за преглед и оценка на програми, е техника за определяне на график в управлението на проекти.
Същност
Тази техника е разработена в края на 50-те години на миналия век. В основата й е статистическа теория, която е валидна само в случаите на проекти с много задачи (над 100), за които има достатъчно статистика. Това рядко се случва на практика, но методиката може да се използва като добро първо приближение и отправна точка за преговори относно срока на изпълнение.
Определяне времето за изпълнение на дадена задача
Използвайки статистическия модел, ПЕРТ определя следните формули за очакваното време за изпълнение на дадена задача
- очакваното време (ET) = (оптимистичното + 4 * най-вероятното + песимистичното) / 6
- стандартното отклонение (SD) = (песимистичното време – оптимистичното време) / 6
Втората величина, SD се използва за изчисляване на вероятното отклонение на времето за изпълнение на задачата от очакваното време.
Определяне времето за целия проект
Изчисляването на времето за целия проект става по следния начин:
- Очакваното време на проекта ETP е сума от очакваните времена на задачите от критичния път.
- Изчисляваме стандартното отклонение за целия проект SDP като корен квадратен от сумата на квадратите на стандартните отклонения на задачите от критичния път (т.е. за всяка от задачите на критичния път изчисляваме SD, SD2 и събираме получените числа. Накрая изчисляваме квадратен корен от сумата).
- С вероятност 95% можем да твърдим, че проектът ще приключи за време не по-дълго от ETP + 2 * SDP (песимистична оценка за продължителността на проекта).
Сега вече разполагаме с две времена: очаквано време на проекта ETP и песимистична оценка, изчислена на стъпка 3. Може да се докаже математически (и да се провери с примери), че така изчислената песимистична оценка за продължителността на проекта е значително по-малка от получената по класическия метод, при който събираме песимистичните времена на всяка задача от критичния път. Тази оценка трябва да защитаваме при преговорите за срока на проекта.
Разликата между песимистичното и очакваното времена за изпълнение осигурява резервен буфер от време, който можем да използваме за защита на проекта от закъснение. ПЕРТ методиката не ни казва как да направим това. Един популярен метод е да зададем за всяка от задачите по критичния път срок равен на средното й време и да добавим буферно време така, че да увеличим шанса задачата да приключва без закъснение. Това ни води до т. нар. буфериран план на проекта.
Виждаме, че общото време на проекта, изчислено по ПЕРТ е по-кратко. Няма нужда да се буферират задачи, които не са на критичния път – обикновено те имат достатъчно собствен резерв във вид на float time.
Следващият практически въпрос е как да определим буферите за всяка задача? Най-просто е общото резервно време да се разпредели пропорционално според продължителността на всяка задача. По-задълбоченият подход може да взема предвид други съображения - например оценката на свързания с всяка задача риск, т.е. задачи с по-голям риск получават по-голям буфер.
Вижте още
Източници
- Михаил Михайлов Константинов, Петко Христов Петков Пертурбационен анализ в линейната алгебра и теория на управлението
- Отг. ред. М. Б. Великовский Системы сетевого планирования и управления: Программированное введение в перт