|
|
| (Не са показани 16 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | Неопределеност-По своята същност неопределеността представлява невъзможност да се предвиди поведението на системата,за която е взето дадено [[управленско решение]] или на системата,в която ще се реализира взетото решение.Мениджърите имат представа за [[цел]]ите,които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна.Те нямат нужните им данни,благодарение ,на които да оценят по конкретно [[риск]]а,който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива.
| + | [[Image:situaciq.jpg|thumb|right|alt=Situaciq na povishena neopredelenost.|Ситуация на повишена неопределеност.]] |
| − | [[Image:situaciq.jpg|thumb|left|alt=Situaciq na povishena neopredelenost.|Ситуация на повишена неопределеност.]]
| + | По своята същност '''неопределеността''' представлява '''невъзможност да се предвиди поведението на системата''', за която е взето дадено управленско решение или на системата, в която ще се реализира взетото решение. |
| | | | |
| − | ==Основни причини== | + | ==Същност== |
| − | • Недостатъчна или бързо променяща се информация;
| + | Мениджърите имат представа за [[цел]]ите, които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна. Те нямат нужните им данни, благодарение, на които да оценят по конкретно [[риск]]а, който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива. |
| − | • Сложно поведение на системата,за която е взето [[управленско решение]];
| |
| − | • Липса на научни или практически знания и опит в съответната област;
| |
| − | • Творчески възможности на субективния фактор;
| |
| − | • Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението.
| |
| − | ==Основни степени ==
| |
| − | • Ниска степен на неопределеност предполага поведението на системата на решението да се познава почти цялостно и в този смисъл е възможно почти еднозначно да се опишат поведението на системите и резултати те от практическото провеждане на решението. Това е ситуация близка до [[детерминираност]].
| |
| − | • Средна степен на неопределеност е налице познаване на състоянието на факторите,при което може да се опише [[вероятност]]ния изход от дадено решение.
| |
| − | • Висока степен на неопределеност при нея не могат да се предскажат даже възможните изходи от прилагането на дадено решение и не съществува [[вероятност ]]за постигане на предполагаемите перспективни резултати.
| |
| − | Неопределеността предполага [[риск]] не само при [[вземане на решение]],но и при неговата реализация.[[Риск]]ът изразява различната [[вероятност]] за практическата реализация на решението и на набелязания ефект - [[технически]],[[стопански]],[[социален,[[екологичен]]…
| |
| − | [[Image:reshenie v usloviq na neopredelenost.jpg|thumb|left|alt=Vzemane na pravilno reshenie v usloviq na neopredelenost.|Вземане на правилно решение в условия на неопределеност.]]
| |
| | | | |
| − | ==Аспекти на неопределеността == | + | ===Основни причини=== |
| − | Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено, следователно съществува многозначното изображение F : DS. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение.Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта:
| + | *Недостатъчна или бързо променяща се информация; |
| − | ===Рискова неопределеност===
| + | *Сложно поведение на системата,за която е взето [[управленско решение]]; |
| − | Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае [[вероятността]] на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очаквана[[полезност]].Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защото[[функция]]та на [[полезност]] има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме [[теорията на риска]], която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания.
| + | *Липса на научни или практически знания и опит в съответната област; |
| − | ===Стратегическа неопределеност === | + | *Творчески възможности на субективния фактор; |
| − | При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в [[конфликтна ситуация]]. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – [[теория на игрите]].
| + | *Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението. |
| − | ===Неопределеност на средата или несигурност===
| + | ==Вижте още== |
| − | Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата.
| + | *[[Степени на неопределеност]] |
| − | [[Image:priroda.jpg|thumb|left|alt=Neopredelenost na prirodata.|Неопределеност на природата.]] | + | *[[Риск]] |
| | + | *[[Видове неопределеност]] |
| | + | *[[Диверсификация]] |
| | | | |
| − | ===Частична неопределеност=== | + | ==Източници== |
| − | Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме [[емпиричните данни]] и получените резултати помагат да се вземе [[оптималното решение]]. Тук използваме методите за вземане на статистически решения [[статистически игри]].
| + | *[http://www.google.bg/#hl=bg&sa=X&ei=pbzYTveOLrKK4gSJ4_2MDg&ved=0CBYQvwUoAQ&q=%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&spe Неопределеност] |
| − | [[Image:izvestna veroqtnost na izhodi.jpg|thumb|left|alt=Izvestna veroqtnost na izhodite na vsqko reshenie kato sluchaina velichina.|Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.]] | + | *Матилда Александрова, Управленски решения и риск; София 2009; Издателство - Авангард Прима |
| | + | |
| | + | ==Външни препратки == |
| | + | *[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3 Съотношение на неопределеност на Хайзенберг] |
| | + | *[http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Диверсификация] |
| | + | *[http://www.referati.org/risk-i-neopredelenost-pri-vzemane-na-resheniq/20320/ref Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност] |
| | + | *[http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B4&redirect=no Критерий на Валд] |
| | + | *[http://www.referati.org/strategicheski-proceduri-kriterii-za-izbor-na-investicionna-strategiq-na-firmata/19589/ref/p2 Критерий на Хурвиц, Лаплас, Севидж] |
| | | | |
| − | ==Вижте още==
| |
| − | • [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ]]
| |
| − | • [[Същност на риска]]
| |
| − | • [[Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност]]
| |
| − | • [[Диверсификация]]
| |
| − | • [[Критерии за вземане на решение в условия на неопределеност и риск]]
| |
| − | • [[Критерий на абсолютния оптимизъм]]
| |
| − | • [[Критерий на Валд]]
| |
| − | • [[Критерий на Севидж]]
| |
| − | • [[Критерий на Хурвиц]]
| |
| − | • [[Критерий на Лаплас]]
| |
| − | ==Източници==
| |
| − | http://www.google.bg/#hl=bg&sa=X&ei=pbzYTveOLrKK4gSJ4_2MDg&ved=0CBYQvwUoAQ&q=%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&spe
| |
| − | Матилда Александрова-Управленски решения и риск;София 2009;Издателство-Авангард Прима
| |
| − | Външни препратки
| |
| − | [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3 Съотношение на неопределеност на Хайзенберг]
| |
| − | [http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Диверсификация]
| |
| − | [http://www.referati.org/risk-i-neopredelenost-pri-vzemane-na-resheniq/20320/ref Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност]
| |
| − | [http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B4&redirect=no Критерий на Валд]
| |
| − | [http://www.referati.org/strategicheski-proceduri-kriterii-za-izbor-na-investicionna-strategiq-na-firmata/19589/ref/p2 Критерий на Хурвиц,Лаплас,Севидж]
| |
| − | ==Външни препратки==
| |
| | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]] | | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]] |
