Разлика между версии на „Фондова борса“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 24 междинни версии от 2 потребители)
Ред 1: Ред 1:
−
'''Фондовата борса''' е '''организиран [[пазар]] на [[ценни книжа]],  концентриращ [[търсенето]] и [[предлагането]] на приети за търговия ценни книжа'''. Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в [[търговията]] се осигуряват  именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията  е[[ присъствена]] и/или[[ неприсъствена]].  С развитието на интернет технологиите и [[глобализацията]]  все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата.
+
'''Фондовата борса''' е '''организиран [[пазар]] на [[ценни книжа]],  концентриращ [[търсене]]то и [[предлагане]]то на приети за търговия ценни книжа'''.  
  
−
==Произход и развитие==
+
==Същност==
 +
Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в [[търговия]]та се осигуряват  именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията  е [[присъствена борса|присъствена]] и/или [[неприсъствена борса|неприсъствена]].  С развитието на интернет технологиите и [[глобализация]]та  все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата.
 +
===Учредяване и управление===
  
−
Етимологията на думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали [[търговци]] и [[банкери]], за да извършват своите парични [[сделки]]. Символ на борсата става гербът на тази фамилия, състоящ се   от три кесии, а самата къща е наречена бурса, а в последствие борса.
+
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва  да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от [[капитал]]а на борсата трябва да бъде притежаван от [[банка|банки]], [[инвестиционен посредник|инвестиционни посредници]], [[финансова къща|финансови къщи]] и [[застрахователно дружество|застрахователни дружества]]. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се  взема с мнозинство на Общото събрание.
  
−
Възникването на този вид  борси се свързва с развитието на държавните [[заеми]]. Така  се постига  превръщане  на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Появата и развитието на на [[акционерните дружества]] дават силен тласък в развитието на фондовите борси, чийто акции са предмет на борсовата търговия.
+
Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас. Изгражда се [[клиринг]]ова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, които се извършват чрез нея.
  
−
Първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея била построена специална сграда, на фасадата, на която било изписано : “ За търговци от всички страни, говорещи на различни езици.”
+
Ръководно място на фондовата  борса заема съветът на директорите. Този съвет може да приема борсовия правилник и правилника  на [[борсов арбитражен съд|арбитражния съд]];  да осигурява спазването на закона за  ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; да приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник; да  приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник. Съветът приема решения и издава нареждания във  връзка с упражняването на правата си, като има право и да  налага санкции на членовете.
  
−
През следващите векове  възникват множество борси. Първоначално в Лондон през  1554г. , по-късно в  Амстердам  през 1688г. Откриват  се борси и  в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др.
+
===Организация===
  
−
==Учредяване и управление на фондовите борси==
+
Елементите  на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други  правни актове ( като правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за [[котиране]], изискванията пред  фирмите, чиито ценни книжа се допускат за котиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с котирани ценни книжа, т.е. приета за  борсово търгуване.
  
−
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва  да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от  25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от [[капитала]] на борсата трябва да бъде притежаван от[[ банки]], [[инвестиционни посредници]], [[финансови къщи]] и [[застрахователни дружества]].  Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се  взема с мнозинство на Общото събрание.
+
Различават се два вида борсови организации в зависимост от степента на контрол от страна на държавата биват  свободни борси и борси на свободни борсови [[корпорация|корпорации]].
−
 
 
−
Фондовата борса издава само поименни  акции с право на един глас. Изгражда се [[клирингова система]] за гарантиране  на поетите задължения по сделките с ценни книжа, които се извършват чрез нея.
 
−
 
 
−
Ръководно място на фондовата  борса заема съветът на директорите. Този съвет може да приема борсовия правилник и правилника  на [[арбитражния съд]];  да осигурява спазването на закона за  ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; да приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник; да  приема членове на борсата и ги отстранява  временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник. Съветът приема решения и издава нареждания във  връзка с упражняването на правата си, като има право и да  налага санкции на членовете.
 
−
 
 
−
==Организация на фондовата борса==
 
−
 
 
−
Елементите  на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други  правни актове ( като правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за [[нотиране]], изискванията пред  фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за  борсово търгуване.
 
−
 
 
−
Различават се два вида борсови организации в зависимост от степента на контрол от страна на държавата биват  свободни борси и борси на свободни борсови [[корпорации]].
 
  
 
Борсовата  корпорация е юридическо лице и организира и управлява борсата.
 
Борсовата  корпорация е юридическо лице и организира и управлява борсата.
−
 
−
Страни по борсовите сделки са две категории участници – джобери и брокери:
 
−
 
−
# Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с  ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти само с членовете на борсата. Функцията  им е да осигуряват пазара на ценни книжа, като така променят  цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.
 
−
# Брокерите са посредници на [[ инвеститорите]] – приемат поръчки за [[купуване]] или за [[продажба]] на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия  клиент, той също изпълнява задължения и  към  борсата, и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове  от свое име. Тогава, когато  клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката, като  не разкрива самоличността на своя клиент . В резултата  на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) – не му е известно дали са платежоспособни или не.
 
  
 
В проекта за указ на борсите в Република България се възприема друга възможна организация на дейността  по сделките  . Тук страни по  сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и [[борсов посредник]]. Борсовият  посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги  впише в своя дневник.
 
В проекта за указ на борсите в Република България се възприема друга възможна организация на дейността  по сделките  . Тук страни по  сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и [[борсов посредник]]. Борсовият  посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги  впише в своя дневник.
Ред 36: Ред 23:
 
Всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите независимо от промените в организацията й. Пред [[фирмите]]  членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство  и в отношенията им  с клиентите и другите членове на борсата.
 
Всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите независимо от промените в организацията й. Пред [[фирмите]]  членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство  и в отношенията им  с клиентите и другите членове на борсата.
  
 +
==Произход и развитие==
  
 +
Етимологията на думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали [[търговец|търговци]] и [[банкер]]и, за да извършват своите парични [[сделка|сделки]]. Символ на борсата става гербът на тази фамилия, състоящ се  от три кесии, а самата къща е наречена  бурса, а в последствие борса.
  
−
==Борсови инструменти, сделки и операции==
+
Възникването на този вид  борси се свързва  с развитието на държавните [[заем]]и. Така  се постига  превръщане  на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Появата и развитието на на [[акционерно дружество|акционерните дружества]] дават  силен тласък в развитието на фондовите борси, чийто акции са предмет на борсовата търговия.
  
−
Инструментите, с които търгува фондовата борса са:
+
Първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея била построена специална сграда, на фасадата, на която било изписано : “ За търговци от всички страни, говорещи на различни езици.”
  
−
* [[Облигации]] - които са ценна книга за дълг.Те могат да се разграничат на [[държавни]], [[общински]], на [[публично-правни]] и [[корпоративни]]. Този вид книжа удостоверяват величината на предоставената сума на [[кредит]] от притежателя на облигацията на нейния[[ емитент]].
+
През следващите векове  възникват множество борси. Първоначално в Лондон през  1554г. , по-късно в  Амстердам през 1688г. Откриват се борси и  в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др.  
−
* [[Акции]] –ценна книга за дял от собствеността на акционерното дружество. Тя изразява дела на нейния притежател в реалния капитал на фирмата-емитент. Акциите биват най-рназлични. Най-популярните видове акции са обикновени и привилегировани, поименни и на преносител, които се [[котират]] и които не се котират на фондовата борса и други.
 
−
* Благородни метали и чужди[[валутти]].
 
−
* [[Опции]] -  право да се закупят или да се продадат дадено количество ценни книжа по предварително уговорена [[цена]] и в рамките на предварително фиксиран срок. Опцията може да се разграничи на:
 
−
# опция за покупка (кол опция);
 
−
# опция за продажба (пут опция).
 
−
* Финансови срочни сделки или контракти, които са известни като [[фючърси]], т.е. бъдещи сделки. Фючърсите като форма на бъдещи сделки или на настоящи сделки при бъдещи условия са едно от най-новите явления в борсовата търговия. Фючърсите биват :
 
−
# стокови фючърси;
 
−
# финансови фючърси.
 
−
 
 
−
Фючърсите са стандартни срочни контракти, които се сключват между продавачи или емитенти, от една страна, и купувачи, от друга страна, за попупко-продажба на определени финансови активи или инструменти по предварително договорени цени, но след определен период от време, т.е. в бъдеще. Предмет на такива сделки е разликата в курсовете на финансовите активи, които са валидни в момента на сключването на контракта.
 
−
 
 
−
==Основни световни фондови борси==
 
−
 
 
−
===Лондонска фондова борса===
 
−
 
 
−
[[Image:london.jpg|thumb|left|alt=londonska fondova borsa|Лондонска финансова борса]]
 
−
 
 
−
Лондонската фондова борса е най-голямата в света. Членовете й се делят на [[маркет-мейкър|маркет-мейкъри]]. Те осигуряват непрекъснатия пазар и [[брокер-дилъри]], които пък предлагат акции от собствените си пакети или действат като агенти на инвеститорите. Първокласните маркетмейкъри се занимават с  маркетмейкинг на държавни ценни книжа. Водещите маркетмейкъри на Лондонската борса, както и брокерите са свързани с банките, или с други  [[финансови институции]], като могат да се обединяват,за да образуват големи къщи за ценни книжа. По-дребните и местните брокери са независими, а повечето по-големи предприятия на фондовата борса наемат [[инвестиционни аналитици]], които проучват компаниите за различни инвестиционни въпроси по поръчка на клиента.
 
−
 
 
−
===Ню-Йоркска фондова борса (NYSE)===
 
−
 
 
−
 
 
−
 
 
−
[[Image:NYSESecurity.jpg|thumb|right|alt=NYSE|Ню-Йоркска фондова борса]]
 
−
 
 
−
 
 
−
 
 
−
Значението на Ню-Йоркската фондова борса е голямо, тъй като на нея се извършва около 80% от операциите а ценни книжа на САЩ. На NYSE се търгуват повече от 3060 акции на 2570 компании от цял свят и над 200 чужди компании от седем страни. Борсата има 1 366 члена или места, по-голямата част от които са притежание на брокерски фирми. Стойността на 1 място през 1988г. е с най-ниска цена 580 000$, а най-висока 820 000$. На NYSE се търгуват държавни ценни книжа, корпоративна система за приемане и изпълнение на поръчки. Системата позволява въвеждането на клиентски поръчки в момента на получаването им от представителите на брокерската фирма. Системата дава поръчката до пода на борсата и осигурява обратна информация до клиента за изплащането й. Чрез системата днес се търгуват около 85% от поръчките на NYSE.
 
−
 
 
−
===Токийска фондова борса===
 
−
 
 
−
[[Image:TokyoStock.jpg|thumb|left|alt=Tokiiska fondova borsa|Токийска фондова борса]]
 
−
 
 
−
Официалното основаване на Токийката фондова борса е в 1949 г., а през 1956 започва търговията с облигации, акции и държавни ценни книжа. Автоматичното  въвеждане и изпълнение на поръчките става през 1974г. , когато се въвеждат и компютрите. В наши дни през Токийската борса  преминава около 80% от вносната търговия с ценни книжа. В 1982 г. чрез автоматичната система [[С.О.R.Е.S.]] се обхващат всички акции и някои слабо търгувани акции. Извън автоматизираната търговия остават 200 най-търгувани акции, чиято покупка и продажба се извършва в основан салон на борсата.
 
−
 
 
−
На борсата се търгуват корпоративни акции и облигации на японски и чуждестранни компании, държавни ценни книжа – на японското правителство и на правителството на САЩ, валути, опции и фючъри.
 
−
 
 
−
===Франкфурската фондова борса===
 
−
 
 
−
 
 
−
[[Image: Boerse_Frankfurt_front.jpg|thumb|right|alt=Frankfurtska fondova borsa|Франкфурската фондова борса]]
 
−
 
 
−
 
 
−
През 1402г. консулът на свободния имперски град Франкфурт основава първия борсов офис в Рьомерберг , а през 1585г. на борсата започват валутни сделки. Първите два века на своето съществуване ФВБ се занимава с чеков обмен. След втората световна война валутната борса е отворена отново в 1953г. във Франкфурт, като е разрешено търговия на четири валути : белгийски и френски франкове, датски и шведски крони, а в последствие и щатския долар и др.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  
−
*[[Борса]]
+
*[[Акционер]]
 
*[[Борсов индекс]]
 
*[[Борсов индекс]]
−
*[[Ценни книжа]]
+
*[[Ценна книга]]
−
*[[Трейдър]]
+
*[[Участници на фондовата борса]]
 
*[[Анализ]]
 
*[[Анализ]]
−
*[[Оценка]]
+
*[[Борсов арбитраж]]
 +
*[[Борсов бюлетин]]
 +
*[[Борсов индекс]]
 
*[[Инвестиция]]
 
*[[Инвестиция]]
 +
*[[Основни световни фондови борси]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==
Ред 109: Ред 57:
 
==Външни препратки==
 
==Външни препратки==
  
−
*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg Софииска фондова борса]
+
*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg Софийска фондова борса]
 
*[http://www.unitrader.com/ Unitrader]
 
*[http://www.unitrader.com/ Unitrader]
 
*[http://bmfn.eu/bg/ BMFN]
 
*[http://bmfn.eu/bg/ BMFN]
  
 
[[category: Финансови пазари и инструменти]]
 
[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Текуща версия към 14:01, 8 април 2014

Фондовата борса е организиран пазар на ценни книжа, концентриращ търсенето и предлагането на приети за търговия ценни книжа.

Същност

Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в търговията се осигуряват именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията е присъствена и/или неприсъствена. С развитието на интернет технологиите и глобализацията все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата.

Учредяване и управление

Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание.

Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас. Изгражда се клирингова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, които се извършват чрез нея.

Ръководно място на фондовата борса заема съветът на директорите. Този съвет може да приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд; да осигурява спазването на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; да приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник; да приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник. Съветът приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си, като има право и да налага санкции на членовете.

Организация

Елементите на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове ( като правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за котиране, изискванията пред фирмите, чиито ценни книжа се допускат за котиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с котирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.

Различават се два вида борсови организации в зависимост от степента на контрол от страна на държавата биват свободни борси и борси на свободни борсови корпорации.

Борсовата корпорация е юридическо лице и организира и управлява борсата.

В проекта за указ на борсите в Република България се възприема друга възможна организация на дейността по сделките . Тук страни по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и борсов посредник. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.

Всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите независимо от промените в организацията й. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство и в отношенията им с клиентите и другите членове на борсата.

Произход и развитие

Етимологията на думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали търговци и банкери, за да извършват своите парични сделки. Символ на борсата става гербът на тази фамилия, състоящ се от три кесии, а самата къща е наречена бурса, а в последствие борса.

Възникването на този вид борси се свързва с развитието на държавните заеми. Така се постига превръщане на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Появата и развитието на на акционерните дружества дават силен тласък в развитието на фондовите борси, чийто акции са предмет на борсовата търговия.

Първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея била построена специална сграда, на фасадата, на която било изписано : “ За търговци от всички страни, говорещи на различни езици.”

През следващите векове възникват множество борси. Първоначално в Лондон през 1554г. , по-късно в Амстердам през 1688г. Откриват се борси и в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др.

Вижте още

Източници

  • В. Стоянов, Пари, банки борси. София 1999г.
  • Венчо Стоянов, “Основи на финансите” – София 1997г.
  • ИК “Труд и право”
  • “Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
  • Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
  • “Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Фондова_борса&oldid=15034“.