Разлика между версии на „Електронна търговия“
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Електорнната търговия''', от англ. electronic commerce или | + | '''Електорнната търговия''', от англ. electronic commerce или е-commerce, '''представлява продаване или купуване на стоки, продукти или услуги в интернет пространството'''. |
| − | ==История== | + | ==Същност== |
| + | В момента е най-разпространения начин за търгуване в света. Електронната търговия се основава на технологии като електронен превод на средства, управление на веригата за доставки, [[интернет маркетинг]], онлайн обработка на транзакции, електронен обмен на данни (EDI), системи за управление на инвентара и автоматизирани системи за събиране на данни. | ||
| + | |||
| + | ===История=== | ||
Първоначално електронната търговия е идентифицирана за улесняване на търговските сделки по електронен път, като се използват технологии като Electronic Data Interchange (EDI) и електронен превод на средства (ЕПС). Те са въведени в края на 1970, което позволява на бизнеса да изпраща търговски документи, като заявки за покупка или фактури по електронен път. Приемането на кредитни карти, банкомати (ATM) и телефонно банкиране (1980), също са форми на електронната търговия. Друга форма на електронната търговия е резервационната система на самолетни билети. От 1990 г. електронната търговия допълнително включва корпоративни системи за планиране на ресурсите (ERP), извличане на данни и съхраняване на данни. През 1990 г. [[Тим Бърнърс-Лий]] създава уеб браузъра [[WorldWideWeb]] и трансформира академична телекомуникационна мрежа, наречена Интернет/WWW. | Първоначално електронната търговия е идентифицирана за улесняване на търговските сделки по електронен път, като се използват технологии като Electronic Data Interchange (EDI) и електронен превод на средства (ЕПС). Те са въведени в края на 1970, което позволява на бизнеса да изпраща търговски документи, като заявки за покупка или фактури по електронен път. Приемането на кредитни карти, банкомати (ATM) и телефонно банкиране (1980), също са форми на електронната търговия. Друга форма на електронната търговия е резервационната система на самолетни билети. От 1990 г. електронната търговия допълнително включва корпоративни системи за планиране на ресурсите (ERP), извличане на данни и съхраняване на данни. През 1990 г. [[Тим Бърнърс-Лий]] създава уеб браузъра [[WorldWideWeb]] и трансформира академична телекомуникационна мрежа, наречена Интернет/WWW. | ||
| − | == | + | ===Стандарт за сигурност=== |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | Payment Card Industry Data Security Standard (PCI DSS) е световно възприет [[стандарт]] за сигурност, разработен с цел защита на личната информация на картодържателите. Той включва изисквания за управление на сигурността, архитектура на мрежата, софтуерен дизайн, условия за сигурност и други защитни механизми по отношение на данните за клиентската сметка. Стандартът е приложим за всяка организация, която съхранява, предава и обработва информация за картодържателя. Съветът по стандартизация на сигурността на картовите разплащания насърчава бизнеса да следва стандарта PCI DSS с цел понижение на финансовите рискове. | |
| − | + | ===Предимства=== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | == | ||
* Клиентите не e наложително да ходят до магазина, а правят всичко от своя дом, без да стават от компютъра. | * Клиентите не e наложително да ходят до магазина, а правят всичко от своя дом, без да стават от компютъра. | ||
| Ред 31: | Ред 18: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | + | *[[Търговски субекти]] | |
| − | * [[ | + | * [[PEST анализ]] |
| − | * [[ | + | *[[Сингапурска фондова борса]] |
| − | * [[ | + | *[[Токийска фондова борса]] |
| + | *[[Чикагска фондова борса]] | ||
| + | *[[Питова търговия]] | ||
| + | *[[Нюйоркска фондова борса]] | ||
| + | *[[Въпросителен знак]] | ||
| + | *[[Търговия]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
Текуща версия към 11:16, 27 февруари 2014
Електорнната търговия, от англ. electronic commerce или е-commerce, представлява продаване или купуване на стоки, продукти или услуги в интернет пространството.
Същност
В момента е най-разпространения начин за търгуване в света. Електронната търговия се основава на технологии като електронен превод на средства, управление на веригата за доставки, интернет маркетинг, онлайн обработка на транзакции, електронен обмен на данни (EDI), системи за управление на инвентара и автоматизирани системи за събиране на данни.
История
Първоначално електронната търговия е идентифицирана за улесняване на търговските сделки по електронен път, като се използват технологии като Electronic Data Interchange (EDI) и електронен превод на средства (ЕПС). Те са въведени в края на 1970, което позволява на бизнеса да изпраща търговски документи, като заявки за покупка или фактури по електронен път. Приемането на кредитни карти, банкомати (ATM) и телефонно банкиране (1980), също са форми на електронната търговия. Друга форма на електронната търговия е резервационната система на самолетни билети. От 1990 г. електронната търговия допълнително включва корпоративни системи за планиране на ресурсите (ERP), извличане на данни и съхраняване на данни. През 1990 г. Тим Бърнърс-Лий създава уеб браузъра WorldWideWeb и трансформира академична телекомуникационна мрежа, наречена Интернет/WWW.
Стандарт за сигурност
Payment Card Industry Data Security Standard (PCI DSS) е световно възприет стандарт за сигурност, разработен с цел защита на личната информация на картодържателите. Той включва изисквания за управление на сигурността, архитектура на мрежата, софтуерен дизайн, условия за сигурност и други защитни механизми по отношение на данните за клиентската сметка. Стандартът е приложим за всяка организация, която съхранява, предава и обработва информация за картодържателя. Съветът по стандартизация на сигурността на картовите разплащания насърчава бизнеса да следва стандарта PCI DSS с цел понижение на финансовите рискове.
Предимства
- Клиентите не e наложително да ходят до магазина, а правят всичко от своя дом, без да стават от компютъра.
- Нито магазинът, нито клиентите се съобразяват с работно време, а това дава възможност електронният магазин да бъде 24/7/365 отворен за клиенти.
Вижте още
- Търговски субекти
- PEST анализ
- Сингапурска фондова борса
- Токийска фондова борса
- Чикагска фондова борса
- Питова търговия
- Нюйоркска фондова борса
- Въпросителен знак
- Търговия